Решение № 770 от 04.08.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1608/2025
- Вид
- Решение № 770
- Подписан
- 04.08.2025
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 770 гр. Стара Загора, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Д. Р. С. като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530101608 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Н. Ю. П. твърди в исковата си молба, че на 29.09.2023г. е сключила потребителски договор за кредит ...... с ответника за сумата от 2900,00лева. В договора било посочено, че ще се ползва услугата „Динамично плащане”, за което се дължала сума в размер на 2897,76 лева или 100 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит с ....... Счита, че клаузата по чл. 9, ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължавала потребителя да заплати сума, в размер на 100% за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд Джи Кредит“ ЕООД. Твърди нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, където било уговорено задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 2897,76 лева. Същата клауза намира за нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така договореното заплащане на суми и такси, водели до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна печалба. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните 1 по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент 0.1 %, плюс 10 %, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Така заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 100 % всичко това обуславяло извода, че горепосоченото ограничение било превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно клаузата на чл. 9, ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, се явявала нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Смята, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Искането до съда е да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2, предвиждаща заплащането на такса за „Динамично плащане” в размер на 2897,76 лева, от Договор за паричен заем №....... сключен между страните, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 10, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита предявената искова претенция за неоснователна. Счита, че с уговорената в чл. 9, ал. 2 от процесния договор клауза не се накърняват добрите нрави. Те не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В решенията, които приемали, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречала.
Просто лаконично се посочвало, че сделката е нищожна, като се обяснявали теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценявала еквивалентността въз основа на 2 критерии, които се определят за всеки конкретен случай. Намира за неоснователно твърдението, че предлаганото от кредитора доброволно действие представлява скрита възнаградителна лихва, като по този начин законът се заобикалял. Изискването на чл. 11, т.
10 от ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона се явявало неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че заявеното от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнително действие е част от ГПР. В допълнителните разпоредби на ЗПК била дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.
Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам пожелал допълнителното действие. Всяко действие, което кредиторът бил предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъсвал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да го ползва отхвърлял и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Моли се съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция на ищеца. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява, ответника не се представлява.
От фактическа страна:
Приложен по делото в копие е Договор за кредит с № .........г. сключен между ищеца и ответното дружество, в който са отразени: размер на кредита-2900лв, ГПР: 49,33%, обща сума за плащане 4247,04лв. Налице е погасителен план.
От правна страна:
На 29.09.2023 г. страните са сключили Договор за кредит № ........, по силата, на който ответникът се е задължил да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на заем в размер на 2900лв. Съгласно чл.5 от договора ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 4247,04 лева, при ГПР – 49,33%, годишен лихвен процент – 39.69% и срок на кредита - 24 месеца. В чл.9 ал.2 от Договор за кредит ....... е уговорено задължение на ищцата да заплати парична сума за Динамично плащане по своя кредит в размер на 3
2897,76лв., която е дължима на равни части за периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие за допълнителна услуга по Договор за кредит № .......г. противоречи на императивни законови разпоредби, което обуславя неговата нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителна услуга несъмнено се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. С уговарянето на възнаграждение за допълнителна услуга, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Посочената сума несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това-което е видно от отговора на искова молба, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочената неравноправност, доколкото липсват данни за индивидуалното й уговаряне, обуславя нищожност на клаузата по чл.146 ал.1 ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Освен това е налице неравноправност на атакуваната клауза по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП, тъй като за потребителя се въвежда разход за допълнителна услуга, който е очевидно непропорционален спрямо размера на отпуснатия заем.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за нищожност на клаузата по чл.9 ал.2 от Договор за кредит .......г. поради противоречие със закона е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото в размер на 115,91лв държавна такса и 2200 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожна по иск на Н. Ю. П. от гр..........., ЕГН ********** против „Би Енд Джи Кредит’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка" 25, ет. 5, ЕИК 201253421, представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов, клаузата по чл.9 ал.2 от Договор за кредит № ......г. предвиждаща заплащането на такси за Динамично плащане, 4 поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит’ ООД, гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка" 25, ет.
5, ЕИК 201253421, представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов, да заплати на Н. Ю. П. от гр.........., ЕГН ********** сумата 2200 лева адв. възнаграждение и 115,91лв държавна такса, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5