Решение № 1614 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204293 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000211, издадено от ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ХИСАР, с което на А.

М. Г. са наложени: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че:

-жалбоподателят нямал обективната възможност да даде кръвна проба, поради краткото предоставено му време в талона за изследване;

-оспорва се компетентността на актосъставителя;

- сочи се, че било несправедливо жалбоподателят при една и съща проверка да бъде наказван едновременно за отказ да се тества за употреба на алкохол и на наркотични вещества.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок съобразно 1 актуалната редакция на ЗАНН (от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 09,06.2023 г. около 00,36 ч. в с. Долна махала, ул. „1-ва" № 10, посока на движение към с. Горна махала, А. Г. управлява лек автомобил с марка ,,ОПЕЛ АСТРА", с рег. № ***. Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARMD-0129 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон за изследване с № 108626. Водачът не е дал кръвна проба.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание изрично потвърди отразеното в АУАН.

Освен това от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, за да разколебаят горните несъмнени фактически изводи, като всъщност те не са и оспорени с жалбата.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3 ЗДВП

От прочита на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях , съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и 2 прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на изпълнителното деяние (като това не превръща единното нарушение в няколко отделни), като те биват: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор; неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.

№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените форми-отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на 3

ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно по делото.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Принципно почиват на верен прочит на материалния закон доводите, изтъквани в жалбата, че ако деецът бе дал доброволно кръв за медицинско и химико токсикологично изследване, то деянието му би било несъставомерно.

Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да се тества с дръг тест , базирано на последващо издаването на АУАН поведение на нарушителя , а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка с дръг тест, лицето доброволно се подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието на наркотични вещества в тялото на лицето би било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества на място с дръг тест-отпаднала.

В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за установяване на употребата на наркотични вещества:

-чрез дръг тест и

- чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито един от тях. Затова, за да е ненаказуемо поведението на водача, е напълно достатъчно той доброволно да се подложи на установяване употребата на наркотични вещества дори и само с един от способите очертан в чл. 3а от Наредбата.

Именно заради това, последващото доброволно подлагане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се тества с дръг 4 тест, като деецът може да бъде наказан по реда на чл. 174, ал.3 ЗДвП само ако употребата на наркотични вещества не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 166 от 27.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 3035 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2223 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2565 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2306 от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2038 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1579 от 19.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1361 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив ,Решение № 1450 от 27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1018 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд.

Налага се извод, че е употребена специфична законодателна конструкция, по силата на която е проведено разграничение между противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал.3 ЗДвП .

Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от алтернативните форми на изпълнителното деяние.

Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два акта:

-първоначален отказ на лицето да се тества с дръг тест по време на 5 извършваната полицейска проверка на място;

- липса на установяване на употребата на наркотични вещества чрез доброволни действия на водача по някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.

В случая не е спорно по делото, че и този елемент от фактическия състав е налице, доколкото водачът не е дал кръв за химико-тоскикологично изследване.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА.

1/Неоснователно е възражението на защитата, че в случая водачът не бил дал кръв по обективни причини- липса на достатъчно време и възможност да се придвижи до определеното му лечебно заведение.

Видно от талона за изследване и от АУАН деецът е спрян за проверка в село Долна Махала, като му е предписано да се яви за даване на кръв в друго населено място в ЦСМП-Калояново.

В този случай релевантна е разпоредбата на чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която:

„Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва:

1. мястото, където да се извърши установяването;

2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.“

6

В талона е вписан срок за явяване 120 минути , тоест максималния предвиден в закона, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване правата на наказания субект.

Освен това, както вече се изясни по-горе, възможността след отказ за тестване с дрегер да се даде кръвна проба представлява една привилегия за нарушителя, една правна възможност чрез последващи действия да отпадне противоправния характер на вече допуснатото от него нарушение.