Решение № 73 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501351 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 442 от 25.07.2022 г., постановено по гр.д. № 480/2021 г. от Окръжен съд Благоевград, ответникът – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 е осъден да заплати на Ф. С. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, предявен като частичен, за разликата над уважения размер до размер на сумата от 55 000 лева, при обща искова претенция от 75 000 лева, както и отхвърли акцесорния иск за присъждане на законна лихва, за периода от 05.06.2019 г. до 22.10.2019 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. М. Б. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 070 лева;

- по сметка на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 720 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата - Ф.

С. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 669.36 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 5 000 лева до присъдените 18 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства на действително претърпените от ищцата, а освен това последната, като пътник в застрахования лек автомобил не е ползвала обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено /установено със заключението на комплексната експертиза/ е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в равна степен с виновния водач.

Моли да се отмени решенето в атакуваната част и да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна – ищцата Ф. С. Ш., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. М. Б. от АК Пловдив е подала отговор /л. 16 от в.гр.д. № 3171/2022 г. на АС София/, с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди решенето в атакуваната част.

Моли да се възложи в тежест на ответника отговорността за разноски и последният да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът установи:

Ищцата

–

Ф.

С.

Ш.,

ЕГН

2

********** е предявила против

Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.06.2019 г., около 13:30 часа на път ІІ – 19, на 26 километър между гр.

Разлог и гр. Симитли е настъпило ПТП с лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № *******, управляван от С. М. Ш., ЕГН **********, който предприел изпреварване със скорост по-висока от максимално разрешената за пътния участък, загубил контрол върху управлението, напуснал очертанията на пътното платно и се преобърнал извън платното.

Ищцата твърди още, че:

- пътувала в лекия автомобил на задна дясна седалка;

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил, на който е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение;

- била е транспортирана до „МБАЛ – Разлог“ АД, където е била приета за лечение и изписана на 07.06.2019 г.;

- твърди, че в пряка причинна връзка с ПТП е претърпяла контузия на главата и травма в областта на шията;

- ползвала е болнични листа за нетрудоспособност около 6 месеца и не се е възстановила напълно;

- лекият автомобил Пежо 207“ с рег. № *******, управляван от С. М.

Ш., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 22.07.2019 г. е предявила писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е било определено и изплатено обезщетение;

Ищцата с предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 55 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.06.2019 г. при обща искова претенция на прекия иск от 75 000 лева.

Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 подал отговор на исковата молба /л. 42/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, както и ищецът в 3 пряка причинна връзка с ПТП да е претърпял телесни увреждания.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищцата е пътувала в лекия автомобил без да ползвала обезопасителния колан, с който е били оборудван лекия автомобил и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорил акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.06.2019 г., около 13:30 часа на път ІІ – 19, на 26 километър между гр. Разлог и гр.

Симитли е настъпило ПТП с лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № *******, управляван от С. М. Ш., ЕГН **********, който предприел изпреварване със скорост по - висока от максимално разрешената за пътния участък, загубил контрол върху управлението, напуснал очертанията на пътното платно и се преобърнал извън платното.

Ищцата е пътувала в лекия автомобил на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан.

Мястото на ПТП е посетено от служители на полицията, които съставили протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение – л. 4 и л. 5.

Ищцата е била транспортирана до „МБАЛ – Разлог“ АД, където е била приета за лечение и изписана на 07.06.2019 г.

В издадена епикриза изрично е посочена окончателната диагноза, че не е губила съзнание и при направените изследвания и без данни за фрактури на череп-кости, без данни за фрактури на шийни прешлени и на лумбални прешлени.

От писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска и автотехническа експертиза, както и след изслушване на вещите лица в първата инстанция, а също така и от въззивния съд, по причина, че приложеното в първата инстанция заключение е останало 4 неподписано от вещите лица се установява, че:

Ищцата не е губила съзнание при преобръщането на лекия автомобил и полученото мозъчно сътресение по своите медико -биологични характеристики представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.

Обективните данни – медицинските изследвания не могат да потвърдят, че ищцата в пряка - причинна връзка с ПТП е претърпяла навяхване на гръбначния стълб, както и увреждане на коренчетата на шийните прешлени, тъй като няма установено такова разместване до степен да притиска тези коренчета.