Решение № 260096 от 19.04.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 292/2020
- Вид
- Решение № 260096
- Подписан
- 19.04.2021
- В сила
- 29.12.2021
- Състав
- ГАЛИНА ПЕТКОВА МАГАРДИЧИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл.519, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557 · Кодекс за застраховането
- чл.557,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558 · Кодекс за застраховането
- чл.558,ал.3 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096 гр. Р., 19.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 29 март през две хиляди двадесет и първа година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян при секретаря Димана Стоянова и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян гр. дело № 292 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.557,ал.1,т.1 КЗ вр чл.519, ал.1, т.1 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
С.М.С. твърди, че на 01.07.2019г около
21 часа се прибирал към дома си като вървял по ул.“Х.Я.“ към кръстовището с бул.“Г.Д.“ когато върху него връхлетял лек автомобил, идващ от бул.“Г.Д.“.
Ударил го и го метнал на капака, след което отхвръкнал и паднал на пътя.
Автомобилът, който го блъснал, не спрял и напуснал местопроизшествието.Покрай него минали момче и момиче, които го попитали какво му е и явно са се обадили на полицията на спешна помощ,защото след малко те дошли на местопроизшествието.
Бил откаран в МБАЛ“Канев“АД и приет за лечение в отделението по ортопедия и травматология като му били причинени следните увреждания на здравето: охлузвания на главата и шията, охлузвания на дясна лакетна става, бикондиларно счупване на лява голямопищялна кост и контрактура на лява колянна става. Била му направена операция и поставена метална остеосинтеза на фрактурата на левия крак, за която заплатил сумата от 1600лв.В това отделение бил до 16.07.2019, след което бил преместен в отделението по физиотерапия и рехабилитация.В болницата бил общо 23 дни, след което възстановяването му продължило в дома му.Не трябвало да стъпва на крака си в продължение на три месеца и се предвижвал само с помощта на патерици на къси разстояния. Бил затруднен в ежедневното си обслужване като за него се грижел брат му. Това продължило до края на 2019г.Въпреки провежданите рехабилитации, движението на крака му не било възстановено в пълен обем и вероятно няма да се възстанови напълно и да ходи без затруднения.Все още накуцвал и ползвал помощно средство за опора, не можел да сгъва крака си в коляното и изпитвал болка при движение и натоварване на ставата. Твърди, че преживял и продължавал да преживява много болки, страдания и неудобства.
Твърди, че във връзка с ПТП-то било образувано наказателно производство ДП 1068/19 по описа на РП-Р., но въпреки проведеното разследване, извършителят на пресстъплението не бил открит. По тези съображения счита, че на основание чл.
557,ал.1,т.1 КЗ Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение зе причинените му неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че по предявената от него претенция от чл.558,ал.3 КЗ била образувана щета при ответника № 20210080 / 09.03.2020, но му било отказано заплащане на обезщетение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд-София да му заплати сумата от 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП-то, сумата от 1600лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане.
Ответникът Гаранционен фонд София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер. Не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, без което не може да се търси отговорността на Гаранционния фонд по чл.557 КЗ. Правните и фактически изводи на длъжностното лице М. от РП-Р.,макар и обективирани в официален документ-постановление за спиране на наказателно производство, не обвързват съда относно механизъм, причини и обстоятелства за ПТП. Липсват доказателства за процесното ПТП. Считат, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на самия пострадал С.С., който е поставил в опасност живота и здравето си като е навлрязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото го МПС, както и липсата на добра видимост, което е първопричина за настъпване на ПТП-нарушения на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП, чл.113, ал.2 ЗДвП и чл.114, ал.1 и 2 от ЗДвП. Освен това считат, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо неизвестния водач, управлявал неидентифицираното МПС, тъй като пешеходецът, движейки се по пътното платно за движение, се е явявал непредвидимо за него препятствия, ищецът е бил алкохолно повлиян с 1.79 %о алкохол в кръвта, бил е облечен в тъмни дрехи, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на неизвестния водач. Считат, че травматичните увреждания ,получени от пострадалия пешеходец вследствие на блъскането от МПС и падането му на пътното платно са тежки сами по себе си, но първопричина за настъпване на ПТП-то е блъскането от неидентифицираният лек автомобил станало по вина изцяло на ищеца. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че основна причина за ПТП-то е поведението на пострадалия пешеходец, се прави възражение за съпричиняване на вредоностия резултат от негова страна заради нарушенията, които са описали в т.1 от отговора си, минимум с 50%. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
01.07.2019г св. Ц. Р. П., св.П.П.А. и св.Т.Я.Г. след получен сигнал за пострадал човек след ПТП с напуснал водач, отишли на място на ул.Х.Я.“ в гр.Р.. Там установили човек, който бил седнал на бордюр в тревата, който им обяснил, че лек автомобил го е блъснал, не е спрял и си е тръгнал. Не е могъл да посочи марка, цвят, регистрационен номер на лекият автомобил.
Обяснил им, че лекият автомобил се е движил по бул.“Г.Д.“, извършвал е маневра завиване по ул.“Х.Я.“ и в самото кръстовище между улиците, след като е бил навлязъл в ул.“Х.Я.“ го е блъснал с предната лява страна. Според свидетелите при завоя се получава ъгъл, който е неосветен. Никой от свидетелите няма спомен дали С. им е обяснил той къде се е движил и от къде е идвал. Свидетелите търсили следи от лек автомобил, но не открили. Нямало и видеонаблюдение в близост. Според св. Ц.П. човекът-ищецът С.С. е лъхал на алкохол. С него можело да се разговаря, но никой от свидетелите няма спомен за конкретното му състояние. Според съдържаща се докладна записка в 336-ДП № 349 /19 по описа на ОДМВР-Р., пр.пр.№ 3708/19 по описа на РРП концентрацията на алкохол в кръвта на С. е 1.79%о. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадал № 435/148 на 02.07.2019г в 00.10 часа.
Според показанията на св.Е.И.-брат на ищеца, последният му обяснил, че бил с приятели,но не му е казал дали е употребил алкохол. След като се разделил с тях вървял на пътното платно по улицата от кв.Дружба 1,за да отиде до мястото, където спират таксита при спирката пред Водното на старото Разградско шосе/ бул.“Г.Д.“/. Вървял на платното, тъй като в този участък няма тротоар.Около завоя го блъска кола. Било е около 20-21часа.
На място дошла линейка и С. бил откаран в болницата. В УМБАЛ“Канев“АД-Р., отделение „клиника по ортопедия и травматология“ бил на лечение от 01.07.2019г до 16.07.2019г с диагноза „фрактура бикондилика тибие синистра“ поради получената травма в областта на лява подбедриця и лява колянна става с болка, оток и невъзможност за движение.
Същият е опериран. В периода от 16.07.2019г до 23.07.2019 е бил на лечение в същата болница, но в отделение „ОФРМ“ където му е проведена „физикална терапия и рехабилитация“. В представената епикриза е отразено, че има подобрение в хода на заболяването и няма настъпили усложнения. Изписан е с подобрен кинезиологичен статус. Увеличен е обема на движение в лява колянна става и отока е намалял. Пациентът е вертикализиран до стоеж и ходи с помощно средство-патерици в коридора. В ДЕЖ/ дейностите от ежедневния живот/ се нуждае от чужда помощ частично. Препоръчан му е втори курс по физиотерапия след един месец. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, не е установило дали такъв курс на лечение е проведен, но според показанията на св.Исаев около 20 дни след изписването му от болница, през м.август 2019г, брат му е ходил отново на рехабилитация.
За импланта, поставен му при операцията е заплатил сумата от 1600лв, видно от фактура № ********** от 08.07.2019г. и издадената към нея касова бележка.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза С.М.С. е получил „охлузвания по глава и шията.Охлузвания на дясна лакетна става.Бикондиларно счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза.Контрактура на лява колянна става.“. Тези увреждания-счупвания и охлузвания могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие по начина описан от С. в исковата молба. В съдебно заседание вещото лице е посочено, че типично е такава фрактура да се получи при ПТП на блъскане на лек автомобил с пешеходец и не може да бъде получена при падане. Може да бъде получено и без да има ПТП при определени условия, например ако човек очаква да стъпи на стъпало, а такова няма. Установената контрактура на лява колянна става е в пряка връзка със счупванията на лява голямопищялна кост. Според вещото лице от медицинската документация не е видно дали С. е провел втори рехабилитационен курс, нито дали е продължил лечението при домашно-амбулаторни условия с хигиенно-охранителен режим. Обичайният срок за възстановяване, според вещото лице, е от 4 до 8 месеца. Болките са най-силни непосредствено след полуването им, въпреки че алкохолното опиване може да притъпи болката, след което продължават със значителен интензитет до имобилизиране на крайника и медикаментозно обезболяване. Болки със значителен интензитет се усещат в следоперативния период и в в хода на раздвижване на крайника. Болки с по-нисък интензитет, но с продължителен характер, могат да се усещат с месеци и години, особено при физическо натоварване на крайника и промяна в атмосферните условия. Вещото лице е посочило, че няма данни за състоянието на ищеца към настоящият момент, същият не се е явил за преглед пред вещото лице, нито е представил актуални медицински документи, установяващи състоянието на колянната става към настоящия момент. Според вещото лице, посочената в досъдебното производство концентрация в кръвта от 1.79%о е в рамките под средните стойности на средна степен на алкохолно опиване. При такава степен на алкохолно опиване обикновено, при непривикнали към алкохола, са налице значителни нарушения в мисленето, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, концентрацията, силно забавено реакции, афекти, понякога сънливост и др.
Според приетата по делото комплексна експертиза, изготвена от в.л. специалист съдебна медицина и автоексперт, неустановен лек автомобил се е движил по бул.“Г.Д.“ по посока от бул.“България“ към кръстовището с ул.“Х.Я.“. По същото време С. като пешеходец е вървял по платното за движение на ул.“Х.Я.“ по посока към кръстовището с бул.“Г.Д.“.
Неустановеният лек автомобил завил наляво и навлязъл от бул.“Г.Д.“ на ул.“Х.Я.“.
В този момент с предната си част ударил пешеходеца, който паднал на пътя. След сблъсъка лекият автомобил не спрял и продължил движението си. Вещите лица, поради липсата на данни лекият автомобил да е спирал, няма данни за следи от триене, задиране или счупени части от превозното средство и/или деформации по купето му, не можат да изчислят скоростта на движение на лекия автомобил преди и след удара. Според конкретните условия обаче, при които от мястото, откъдето е приближавал неустановения автомобил е трябвало да завие почти под прав ъгъл,че скоростта на движение в такъв завой може да се приеме, че е 23.8км/ч, опасната зона за спиране е 9-95км., разстоянието на видимост е най-малко 40м,т.е може да се направи извода, че водачът на лекият автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.
От показанията на св.Е.И.-брат на ищеца, докато С. бил в болницата майка муходила при него, за да му носи друге и други необходими неща, а и пари за имплантите. След болницата отишъл в дома на брат си в кв.С.К. в гр.Р. и първите три месеца не можел сам да се движи.Брат му и майка му му помагали. Оплаквал се, че много го боли. Кракът му бил много подут.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58d9b455-9a98-4887-8aa0-6e0a69a5384e