Решение № 310 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900649 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Ю. М. С., с ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв.П. Н., с адрес: ******, против “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., действащо чрез адв.М. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ където ищецът е блъснат от водача на лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Полица №******, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на застрахователна претенция до окончателното й изплащане. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN: *******.

Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в резултат от гореописаното ПТП, поради което на 05.10.2019г. около 22 ч. бил е приет в Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД. Сочи се, че след извършени прегледи, са установени мозъчно 1 сътресение, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, счупване на костите на носа, двустранен околоочен хематом, кръвоизлив под конюнктивите на двете очни ябълки, ожулвания в областта на гръдния кош, левия долен крайник, кръвонасядане в областта на гръдния кош и лявата мишница. Сочи се, че пострадалият е изписан от болничното заведение на 08.10.2019г. Твърди се, че по повод пътният инцидент е образувано и водено наказателно производство, а именно ДП №239/2019г. по описа на РУ на МВР Провадия, Пр.пр.№1215/2019г. по описа на Районна прокуратура Варна, ТП Провадия и НОХД №173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, приключило с влязло в сила споразумение по силата на което водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Изрично се уточнява, че горе описаните травми са получени при инцидента на 05.10.2019г. и са обективирани в Медицинско удостоверение №1062/2019г., издадено от МБАЛ “Св.Анна-Барна“ АД и нямат връзка с травмите, причинени при нанесен на ищеца побой на 11.10.2019г., като последните не са предмет на настоящото производство. Поддържа се, че възстановяването на ищеца от получените при процесното ПТП травми, е било съпроводено от силни болки и страдания, като за един продължителен период от време той не е можел да се храни нормално и да използва лявата си ръка, което го е направило зависим от грижите на своите близки. Твърди се, че преживеният стрес е оказал негативно влияние и върху психическото и емоционално състояние на ищеца, който след инцидента е бил подтиснат, неспокоен и напрегнат. Сочи се, че поради естеството на травмите през периода на възстановяване ищецът не е можел да комуникира нормално с други хора, което е довело до ограничаване на социалните му контакти. Поддържа се, че болките и страданията, които е преживял ищецът не могат да бъдат измерен в пари, но все пак подлежат на репарация, като са развити подробни съображения за реда за определяне на дължимото обезщетение. Поддържа се, че деликтната отговорност на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** към датата на процесното ПТП е била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че ищецът е предявил пред ответното дружество писмена претенция на 31.05.2023г., като с отговор от 08.06.2023г. застрахователят е отказал плащането на обезщетение, което е мотивирало предявяването на настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№*****, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не е получил твърдените от него увреждания в следствие от процесното ПТП, а че същите са резултат от нанесен му побой на 2

05.10.2019г. и последващ такъв на 11.10.2019г. В условията на евентуалност се поддържа, че дори в резултат от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 60000лв. е необосновано завишено. Поддържа се още, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, тъй като е нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци и по конкретно чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл и в условията на евентуалност се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава.

С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват

С подаденият от ответникът отговор на допълнителната молба, се поддържат възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба.вече заявените възражения и оспорвания.

По искане на ответника е конституирано трето лице помагач-Т. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу което в условията на евентуалност, е предявен частичен обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ за осъждане на виновният водач, който е причинил умишлено процесното ПТП, да възстанови на застрахователят присъденото в полза на увреденото лице обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ до размера от 26000лв. от общо 60000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

В продаденият от ответният застраховател обратен иск, против третото лице помагач, се поддържа, че процесното ПТП е реализирано, тъй като Т. Р. Т., в качеството си на водач на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№ В 5250РХ умишлено е блъснал намиращите се на платното платно пешеходци Н. М. А. и Ю. М. С., мотивиран от съществуваща свада между семействата на участниците в пътният инцидент. Поддържа се още, че на основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ застрахователят има право да получи обратно от виновният водач заплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо за ответното дружество е налице правен интерес от предявяване на обратен иск, като в случай, че предявеният от Ю. М. С. иск срещу ЗД “Бул Инс“ АД бъде уважен, да бъде осъден Т. Р. Т. да заплати на застрахователя сумата от 26000лв. съставляваща частична претенция от пълната такава в размер на 60000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане, както и съдебни разноски.

С подаденият от третото лице помагач отговор на обратния иск на ответника, се излагат доводи за неоснователност на претенцията, поради неумишленото поведение на водача причинил процесното ПТП, което се установява от крайния съдебен акт, постановен в наказателното производство по повод инцидента. Поддържа се, че в проведеният 3 наказателен процес е установена форма на вината-непредпазливост, която констатация е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от Д.ието по силата на чл.300 от ГПК. В подкрепа на това становище са развити подробни аргументи и се сочи относима съдебна практика.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявеният иск и моли за неговото уважаване. Претендира съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, с които се доразвива доводите за основателност на иска.

Ответникът по главният иск и ищец по обратният такъв, чрез процесуален представител, оспорва претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение, поддържа отговора и възраженията си, както и обратният си иск, срещу третото лице помагач. Претендира съдебно-деловодни разноски. С писмени бележки излага допълнителни доводи в подкрепа на взетото становище.

Третото лице помагач и ответник по обратният иск, чрез пълномощникът си, поддържа становището за неоснователност на претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

От приложеният към делото заверен препис от Протокол №44 от 10.05.2023г. по НОХД №173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, е видно, че делото е приключило с влязло в сила споразумение по силата, на което Т. Р. Т., в качеството на водач на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№*****, е признат за виновен за извършено по “непредпазливост” престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” вр. ал.1 б.“б” вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за предизвикване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-05.10.2019г. лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№***** е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №******, със срок на застрахователно покритие от 31.07.2019г. до 30.07.2020г. Също така, че на 31.05.2023г. ищецът е сезирал застрахователят с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени в следствие от процесното ПТП, като с отговор от 08.06.2023г. последният е отказал плащане.

Установява се от представената по делото медицинска документация, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП на ищецът е оказана спешна медицинска помощ по повод на горецитираните травми, след което същият е престоял за лечение до 08.10.2019г. в Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна Варна“ АД.

От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че търпените след инцидента 4 тревожни преживявания от ищеца, са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Установява се още, че негативните усещания от физическите наранявания са отшумели по бързо, а тези свързани с психологичното му възстановяване са продължили по-дълго, като основните страхове на пострадалият са обусловени от продължителното му възстановяване от травмите, които са имали за последица загуба на трудова ангажираност и възстановяването на работоспособността едва след 4-5. Вещото лице заключава, че ищецът не е претърпял психотравма в следствие от процесното ПТП.

Разпечатката съдържа 23 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58d94162-fd44-423d-9c5e-5f75a88739e8