Определение № 944 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944 гр. Пазарджик, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500817 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Обжалва се определение №2665/12.09.2025 г., постановено по гр.д.

№2455/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, тъй като съдът е счел, че не е компетентен да разгледа спора между „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК 123526430 срещу Л. А. Л., ЕГН **********. Обезсилена е заповедта за изпълнение.

Жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД счита, че изводите на първоинстанционният съд са неправилни.

Първоинстанционният съд приел, че длъжникът-ответник по делото е с местоживеене на територията на Германия само и единствено по данни на съседите му, които те са заявили на връчителя на заповедта за изпълнение и после на исковата молба.

По делото нямало достатъчно данни, водещи до обоснован и категоричен извод, че ответникът по делото има местожителство в друга държава – членка. Сведенията от посоченото като съсед лице И. П. не били достатъчни за извода на съда.

Позовават се текст от Общите условия на „Електроразпределение юг“ ЕАД, съгласно който клиентът се задължавал да ги уведоми писмено в срок до 1 месец за промяна в обстоятелства.

Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

1

Писмен отговор не е постъпил.

Пазарджишки окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В производство по ч.гр.д.№788/2025 г. по описа на РС – Пазарджик п реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК 123526430 срещу Л. А. Л..

Издадената заповед не е връчена на длъжника лично, тъй като съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 10.03.2025 г., че по сведения на съсед лицето е в Германия. Съдът е изпълнил процедурата по залепване на уведомление, след което е дал указани за предявяване на иск.

В изпълнение на тези указания е предявен иска, дал основание за образуване на производство по гр.д.№2455/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Препис от исковата молба на ответника не е връчен, тъй като на 11.08.2025 г. съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че жилището е необитаемо и по сведения на И. П. – съсед, лицето е в Германия. Залепено е и уведомление по разпореждане на съда, като е извършена справка и в националната база данни за регистрираните постоянен и настоящ адрес, от която се установява, че постоянния и настоящия адрес на ответника е именно адреса в РБългария, гр.Пазарджик, ул.Спартак №7, на който е извършено връчването. Извършена е справка за регистрирани трудови договори, като такива не са открити.

След предприемане на тези действия, съдът е постановил обжалваното определение.

Определението е правилно.

Общата норма на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 предвижда, че исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Съгласно правилата на чл.17, ал.1 от регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя като специална. Правилата за определяне на компетентността по такъв спор съгласно следващия текст на чл.18, ал.2 от регламента предвиждат, че другата страна по договора, т.е. ищеца може да заведе иск само в съдилищата на държавата- членка, където има местоживеене потребителят.

Според разпоредбата на чл.62 от Регламента при изследване на въпроса дали страната-ответник има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си 2 право – в случая българският закон, който обаче не използва легално понятието „местоживеене“.

Разпоредбата на чл.47, ал.8 КМЧП използва релевантния термин „обичайно местопребиваване“ - това е мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Приложение намират и разпоредбите на чл.93 и сл. ЗГР.

Съдебната практика, обективирана в определение №543/16.06.2016 г. по гр.д.

№1754/2016 г. на ВКС, ІV г.о., приема, че под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) №1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.

Обстоятелството, че длъжникът не е заявил по реда на чл.96, ал.1 и чл.97, ал.3 ЗГР постоянен и настоящ адрес в чужбина е ирелевантно. Обичайното местопребиваване по смисъла на чл.48 КМЧП се определя от фактическото състояние на трайно, а не епизодично пребиваване на едно лице на определено място и не е свързано с извършване от лицето на регистрация.

Вярно е, че в чл.7 от Регламент 1215/2012 г. е предвидена специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да се предяви иск в друга държава-членка по дела, свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението.

Специална компетентност обаче е предвидена и съгласно нормата на чл.17, ал.1 от Регламент 1215/2012 г. по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия.

В преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012, европейският законодател е предвидил по-висока степен на защита в полза на икономически по-слабата страна, която в случая се явява потребителят и която поради същата причина се нуждае от по-голяма закрила, в т.ч. като се осигури нормативна гаранция, че производствата по исковете срещу тази категория ответници ще бъдат предявявани пред съдилищата по тяхното местоживеене на територията на която и да е държава-членка, т.е. ще се създадат всички предпоставки за възможността им реалното да участват в процеса.

В случая не е налице назначаване на особен представител на ответника, но дори и да бяха предприети действия в тази насока, следва да се има предвид, че явяването на особен представител на ответника не е равностойно на явяването пред съд на ответника по смисъла на чл.24 от Регламент 44/2001, съответен съобразно приложение III на Регламент (ЕО) 1215/201 2 г . на нормата на чл.26, §1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г. (в този см. решение А, С112/13, EU:С:214:2194 по искане на Obester Gerichtshof и решение А, С3 215/2015, ECLI:EU:C:2015:710 от 21.10.2015 г. по запитване на ВКС на РБ).

Явяването чрез особен представител по чл.47 ГПК не формира международна компетентност на съдилищата.

По време на сключване на договора, според данните по делото и двете страни са имали местоживеене в страната. Освен това в чл.60, ал.3 от Общите условия на „Електроразпределение юг“ ЕАД е посочено, че ако извънсъдебното решаване на спора между ЕР Юг и Клиента се окаже невъзможно, то спорът се отнася за решаване до компетентния съд, като приложимо е българското законодателство. Тази уговорка поставя въпроса, налице ли са условията на чл.19, ал.3 от Регламента.

Съдът е предприел всички възможни действия и основавайки се на установеното от надлежните длъжностни лица е приел, че лицето трайно се намира извън страната. Действията по прекратяване на производството не са неправилни, тъй като са изчерпани всички възможности на процесуалния закон. От данните по делото е видно, че лицето не може да бъде намерено на адреса, като е ясна и причината за това – продължително пребиваване извън страната. Съдът няма нито задължение, нито възможност да издирва адреса на лицето в държавата на пребиваване.

По изложените съображения, съдът намира, определение е правилно и следва да бъде потвърдено. че обжалваното

По разноските:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, тъй като настоящото производство се развива едностранно и причината за образуването му не се дължи на процесуално поведение на длъжника.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2665/12.09.2025 г., постановено по гр.д.№2455/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944 гр. Пазарджик, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500817 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Обжалва се определение №2665/12.09.2025 г., постановено по гр.д.

№2455/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, тъй като съдът е счел, че не е компетентен да разгледа спора между „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК 123526430 срещу Л. А. Л., ЕГН **********. Обезсилена е заповедта за изпълнение.