Решение № 218 от 29.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. ХАСКОВО, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ж. Р. Х. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20265600200507 по описа за 2026 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от полицейската служба към Областната управа на Линц-Ланд, Република Австрия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена М. М., роден на ****, а общият размер на наложената санкция е 355 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са М. С. М., чието ЕГН е **********, а регистрираният от него постоянен адрес: *** и настоящ адрес в страната ни – ***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

1

Засегнатото лице не взема становище.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се претендира признаване и изпълнение на Решение BHLL/925100118132/25 от 20.01.2026 г., влязло в сила на 26.03.2026 г., с което на М. М. е наложена финансова санкция – в общ размер на 355 евро, от които глоба в размер на 350 евро и 5 евро - разноски. Съгласно същото удостоверение с горепосоченото решение М. е бил санкциониран за нарушение, че „за посоченото превозно средство (чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона или превозното средство като такова важи с технически допустима обща маса от не повече от 3,5 тона) не е заплатил надлежно пътната такса, зависеща от времето. Не е поставена нито залепваща се винетка, нито имал регистрирана валидна дигитална винетка“ с превозно средство с рег. № ***. Според описанието, нарушението е допуснато на 19.09.2025 г. в 13:27 часа в населеното място Ansfelden, А1 пътен км. 170.398, участък Ансфелден-кръстовище Линц, по посока на движение Виена Аухоф. Извършеното е квалифицирано като съставомерно по Закона за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002г. (BStMG) с последни изменения от 2023г.

В съдържащия се в удостоверението каталог от престъпления /нарушения/, за които двойна наказуемост не се изисква, деянието е отнесено към категорията „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраене на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Посочено е още от издаващия орган, че пълно или частично плащане на наложената глоба не е извършено. Декларирано е, че производството по налагане на финансовата санкция е било писмено, както и че лицето е било уведомено за нея и за правото на жалба, като изрично е отбелязана датата на връчване на издадения санкциониращ акт – 11.03.2026г.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентен орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа реквизитите, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал.1 т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС, като представлява глоба за допуснато от засегнатия административно по характера си нарушение. Деянието съгласно направеното от издаващия орган отбелязване, а и с оглед представеното в придружаващата удостоверението покана, фактическо описание, представлява поведение, нарушаващо правила за движение по пътищата, т.е такова, за което двойна наказуемост не се изисква според възприетата в Рамковото решение, 2 съответно в разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС номенклатура.

Независимо от това следва да се посочи, че според описаните фактически параметри деянието е наказуемо и съгласно националния ни закон.

На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. В него е отразено, че според информацията, с която разполага издателят, нито в изпълняващата държава, нито в друга държава-член на ЕС не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние. Сведения, различни от така посочените, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, са съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление, изпратено на адреса, регистриран като постоянен такъв на М..

Изложеното дотук налага извода, че формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, са спазени, а именно: решението за налагане на глобата е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението съдържа изискуемите съгласно Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета реквизити и не са налице условията на чл.35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което според българското законодателство носи административна и наказателна отговорност и подлежи на санкциониране за деянието, предмет на постановеното в издаващата държава решение. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл.35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според националното ни законодателство предел.

Изложеното води до извода, че решението подлежи на изпълнение.

Определяне на левовата равностойност на наложената глоба не се налага, с оглед приетата промяна в националната ни валута и разпоредбата в чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 26.03.2026г. година Решение BHLL/925100118132/25 от 20.01.2026 г., на Областната управа на Линц-Ланд , Република Австрия, по силата на което на българския гражданин М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес в страната ни – ***, е наложена финансова санкция в общ размер на 355 евро, от които 350 евро глоба и 5 евро - разноски, за допуснато на 19.09.2025г. нарушение на Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002г. (BStMG) на Република Австрия с последни изменения от 2023г.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4