Решение № 2805 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2805 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от М. Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100108724 по описа за 2025 година

Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е предявил срещу ответника Й. И. Д. осъдителен иск с правно основание чл.500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 85 659.65 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2025 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 20.04.2017 г. по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. Ботевград е изплатил на М. Б. Б., във връзка с постановеното Решение №50103/10.01.2023 г. по т.д.

№1199/2021 г. по описа на ВКС, следните суми:

- на 05.03.2021 г. – сумата от 40 000.00 лв. главница и сумата от 14 390.04 лв. лихва;

- на 07.02.2023 г. – сумата от 20 000.00 лв. главница и сумата от 11 269.61 лв. лихва, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на М. Б. Б. неимуществени вреди в резултат на горепосоченото ПТП.

Поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника и след заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със задълженията му по застраховка „Гражданска отговорност” е възникнало правото му на регресен иск срещу него, тъй като посоченото ПТП е настъпило по вина на ответника Й. И. Д., който след настъпване на произшествието е напуснал 1 мястото на ПТП.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Й. И. Д., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Излага твърдения, че са били налице неотложни причини, поради които се е наложило да напусне мястопроизшествието. Оспорва претенцията на ищеца за законна лихва като неостователна. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 06.01.2026 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Фолксваген Бора“, с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество, както и че във връзка с настъпилото на 20.04.2017 г. застрахователно събитие в гр. Ботевград, ищецът е заплатил на М. Б. Б. сума в общ размер от 85 659.65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на горепосоченото ПТП.

От представеното в заверен препис Споразумение, обективирано в протокол от 29.03.2018 г., по НОХД № 146/2018 г. по описа на Ботевградски районен съд се установява, че Й. И. Д. е признат за виновен за това, че на 19.04.2017 г. в гр. Ботевград, Софийска област на бул. „България” при управление на моторно превозно средство – л.а. марка „Фолксваген", модел „Бора" с регистрационен № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, както следва: чл. 21, ал.1 „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:....за пътно превозно средство от категория В- 50 км/час за населено място ” и чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено - бял бастун и към престарелите хора.... " и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходната М. Б. Б. от гр.Ботевград, обл.Софийска, изразяваща се в закрито счупване на костите на дясната подбедрица, което увреждане е причинило на пострадалата трайно 2 затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца; счупване на срамната кост вляво, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца и счупване на кръстцовата кост вляво, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението не левия долен крайник за срок от около 5-8 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила споразумение по НОХД № 146/2018 г. по описа на Ботевградски районен съд, същото на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и причинените телесни увреждания на М. Б..

От показанията на свидетеля М. Б. Б., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелката е пострадала при ПТП, настъпило през 2017 г. в гр. Ботевград. Сочи, че през м. април, около 22.00 ч., в тъмната част на денонощието, си тръгнала от работа и при пресичане на пътното платно пред завода, в който работи, била ударена от лек автомобил. Свидетелства, че след настъпване на удара, лекият автомобил не спрял, а продължил към с. Врачеш. Сочи, че в резултат на причинените при ПТП-то травми изпитвала силни болки, претърпяла няколко операции, била неподвижна около 3-4 месеца и се чувствала изключително притеснена и унижена, тъй като имала постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието си.

Свидетелства, че и към настоящият момент продължава да изпитва страх при пресичана на пешеходна пътека, в резултат на преживяното при процесното ПТП.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Б. К., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания в областта на таза и десния долен крайник:

- фрактури на горното и долно рамо на двете лонни кости ( Fracturae rami superioris et inferioris ossium pubis utriusque);

- фрактура на лявата латерална маса на сакрума (кръстцова кост) 3

(Fractura massae lateralis sinistri ossis sacri);

- фрактури на костите на дясната подбедрица в средна трета на диафизите им (Fracturaе ossium cruris dextri diaphysaria), като е налице причинно-следствена връзка между механизма на пътнотранспортното произшествие и фрактурите на таза и дясната подбедрица на пострадалата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 500 КЗ

При така предявения иск с правно основание чл. 500 КЗ, ищецът следва да докаже съществуването на 1. валидно застрахователно правоотношение между него и делинквентът (увреждащото лице), 2. противоправно поведение на ответника при реализиране на процесното ПТП, 3. размера на вредите 4. причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди, 5. изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице по застраховка ГО, както и че 6. делинквентът е напуснал мястото на ПТП, след неговото настъпване .

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на предпоставките от фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да докаже погасяване на дълга или възражението си за различен механизъм на ПТП.

В настоящия случай по делото безспорно се установи, че по вина на ответника Й. И. Д. на 20.04.2017 г. около 22.05 часа в гр. Ботевград, бул.

„България“ е реализирано процесното ПТП. Управляваният от него автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС” АД. На следващо място ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е изплатил сумата от 85 659.65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП на пострадалата М. Б. Б..

Настоящият състав на съда приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.

Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента 4 на настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като упражнява тези права от свое собствено име.

Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, съдът приема за установено от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на водача Й. И. Д..

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, нито за наведените от него твърдения за причините, поради които е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

С оглед обстоятелството, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на сумата от 85 659.65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП на пострадалата М. Б. Б., то искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от 85 659.65 лв.

Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 31.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в размер на 5 876.40 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. И. Д. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„********, адв. И. А., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, на основание чл.

500 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 85 659.65 лв. (43 797.08 евро), представляваща изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Й. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„********, адв. И. А., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, сумата от 5 876.40 лв. (3 004.56 евро) - разноски за производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6