Протокол № 1766 от 07.12.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1766 гр. Пазарджик, 04.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова

Съдебни

Гергана Г. Бакърджиева заседатели: Маргаритка Г. Зарова при участието на секретаря Елена Пенова и прокурора Б. В. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело от общ характер № 20225220201489 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

Подсъдимият П. Т. Т. се явява лично и със защитника си адв. И. А., надлежно упълномощен да го представлява.

Частният обвинител и граждански ищец С. В. В., редовно призован, се явява лично и с адв. Продан Проданов, надлежно упълномощен като негов повереник в процеса.

За РП Пазарджик се явява прокурор Б. П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. ПРОДАНОВ: - Да се даде ход на делото.

АДВ. А. : - Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Т.:- Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

1

АДВ. ПРОДАНОВ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено и

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия и съдебни заседатели, поддържам обвинението против подсъдимия. По това дело предмет на обвинението е средна телесна повреда. Даде се ясен и категоричен отговор на въпроса за характера на причинените увреждания и обвинението има правна квалификация на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК.

На първо място се касае за две самостоятелни травматични увреждания – първото от които избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Събраха се доказателства достатъчно, че това е продължило доста продължителен период от време. Следва да се отчетат болките, страдания, които е прежилял пострадалия. В тази връзка са свидетелските показанията и заключението на медицинските експертизи.

Те дават заключение относно характера и продължителността на самите увреждания.

Другото увреждане е счупване на челюст пак по чл.129, ал.1 от НК.

Безспорно се установи, че се касае за счупване с дължина около 4,5 см.

Продължило е лечението около шест месеца, за да като отшуми увреждането.

Изводите за характера на телесните повреди се подкрепят от второто и третото заключение на медицинската експертиза, както и подробните разяснения, които вещите лица внесоха в съдебно заседание. На съда е известна цялата съдена практика но искам да посоча Постановление № 3/79 и Р№ 480/83 г. на ІНО. В цялост обвинението се доказва от всички събрани доказателства, включително и показанията на пострадалия и неговата съпруга. Тя е била свидетел на всички негови увреждания и последствията от 2 тях. Следва да бъдат показанията им изцяло кредитирани, защото са последователни и добросъвестни и на ДП и през цялото съдебно следствие.

Свидетелят Д., който непосредствено след инцидента, като видял какво е състоянието на пострадалия след инцидента – протезата в ръка, кръв по лицето, той се е обадил на 112. Свидетелят Б., който е първото лице, забелязало инцидента и то в неговото развитие – той наблюдава двама души които се боричкат, той им казва да спрат, че не е мястото. В този момент забелязва лицето, безспорно подсъдимия, който побягнал към залата.

Впоследствие се установява, че В. е ударен именно от подсъдимия.

Свидетелят е пряк свидетел на увреждането, на него пострадалият също е разказал подробно какво се е случило. Треньорът на подсъдимия С. в показанията си пряко сочи, че действително моментът, в който са се срещнали двамата пострадалия и подсъдимият и подсъдимият побягнал също е забелязал какво е било състоянието на пострадалия, бил е в кръв, държал е протезата в ръката си. Бащата на подсъдимият даде доста изчерпателни показания, съвсем разбираемо, че като баща на подсъдимия не може да приеме все още, че синът му е нанесъл този удар и е причинил телесните увреждания. Не може да бъде обвиняван този свидетел. Но, имайки предвид показанията на пострадалия и свидетеля С. бащата е получил информация, още докато са се прибирали за София, че пострадалият е разказал на всички какво се е случило, видели са уврежданията му и затова се обаждали по телефона да питат какво се е случило точно. Показанията на Т. могат да се кредитират ,че подсъдимият не е казал на баща си, че го е ударил. Имало е удар в лицето на пострадалия и на точно това място и в този час, за да доведе до наличието на констатираното телесно увреждане. В крайна сметка бяха представени документи, дори самата Федерация по джудо, след извършена от тях проверка сами са установили, че поведението на подсъдимия е такова, че да бъде наказан за лишаване от права състезателни за две години. Каква беше тезата на подсъдимия, ние я чухме на съдебното следствие и тя беше, че не е нанасял удари в лицето. Очаквах по-различна защитна теза, но да се отрича, че той е нанесъл удара. Оборва се всичко казано от него от всички доказателства по делото. От обясненията на подсъдимия е видно, че те са в противоречие с показанията на неговия треньор С. / Цитира показанията му/ .

Изгубената среща не е била по вина на пострадалия. Пред Вас каза, че правилно съдиите са преценили победата да е на другия състезател, че негова 3 е била грешката. Подсъдимият в стремежа да се оправдае напълно отрича, че е извършил удара и едва ли не пострадалият го предизвикал и при сборичкването между двамата се било получило това увреждане. Отново следва да се припомнят показанията на пострадалия, Д. и С., на които пострадалият е заявил, че е бил ударен от подсъдимия. Това увреждане е било повече от очевидно. Пострадалият винаги и навсякъде е разказвал едно и също нещо. Това той прави пред С., Д., Б., пред съпругата си и пред неговия колега С.. Дори малко след инцидента бащата на подсъдимия и пострадалият са разговаряли. Самият свидетел Т. казал в края на разговора с пострадалия „Толкова ли е сериозно положението“. Подсъдимият може да казва, да отрича, да казва неистини, но тази версия няма как да издържи на всички доказателства по делото. Всичко това ми дава основание да искам от вас да признаете подсъдимия за виновен. По отношение на наказанието аз считам, че съдът е изправен пред две алтернативи наказание лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок, трябва да бъде поне минимум една година. Но ако съдът приложи чл.55 НК да наложи наказание пробация, което следва да бъде с един период от 10 месеца или една година с пробационни мерки по т.1 и т.2 на чл. 42А НК. Гражданският иск е доказан, по отношение на имуществените вреди също се представиха доказателства и следва да бъде уважен иска. По отношение на неимуществените вреди предоставям на съда.

АДВ. ПРОДАНОВ: Госпожо председател и съдебни заседатели, моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимият за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение по чл. 129 от НК и му наложите справедливо наказание. При условия на евентуалност, ако прецените, че повредата е лека, а не средна на основание чл.287 от НПК моля с присъдата да се произнесете и по престъпление, което се предявява по тъжба на пострадалия. Моля да уважите и в цялост предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. По отношение анализът на прокурора, който се направи поддържам казаното от него и ще избегна да преповтарям основните факти. Ще наведа вниманието ви на няколко други, които не бяха засегнати в такава изчерпателност, каквато считам, че трябва да има.

Доколкото основните участници са се намирали в коридор, в отсъствие на множество очевидци и защитникът на подсъдимия ще подчертае, че е неговата дума срещу тази обвиняемия аз ще обърна вниманието на други 4 доказателства, които установяват виновността на подсъдимия, като ще се огранича от тези, които изхождат от пострадалия. Няма нужда да преповтарям колко добре установени са телесните увреждания, найизчерпателни са втората и третата експертиза, по отношение на това, че са причинени две телесни повреди – избИ.е на зъби и счупване на челюст. Има достатъчно доказателства, че извършител е подсъдимият и искам да обърна вниманието Ви на няколко неща. Едва в предходното съдебно заседание ние разбрахме каква е защитната теза на подсъдимия, той разкри версията си за това какво е станало, но тя е сериозно опровергана от събраните доказателства. Твърдението на подсъдимия ,че е бил застигнат в коридора от моят доверител, бил е прегърнат с дясна ръка, след което стиснат през врата и е усетил удар отзад или малко отляво отзад на главата си и е успял да се освободи от този захват, в момента в който свидетелят се е развикал какво правят, че не е там мястото и подсъдимият се отскубнал от захвата и избягал.

Това е свидетелят Б., но какво казва точно той за този най-първи момент.

Приближава се и вижда, че двама души се държат в наведено положение за дрехите. Това е нещо различно от казаното от подсъдимия, че в момента, в който се е развикал е имало захват. Такова нещо не се казва от Б.. Той казва, че били наведени и се държаха за дрехите. Да се държат за дрехите е нещо по-различно от това да се държат за врата. Това взаимно държане за дрехите кореспондира с показанията на свидетеля В. - той успял да парира и се е противопоставил, каквото отговаря на завареното от Б., че се държат за дрехите. Това е основното в подкрепа на обвинителната теза. Остана малко неясна каква е тезата на подсъдимия относно уврежданията на доверителя – случайно деяние, самопричиняване ли е, какво е довело до такава тежка травма у доверителя. Тази теза на подсъдимия няма доказателства, които да я подкрепят. Експертизите казват, че с юмручен удар биха се получили уврежданията. Изобщо не може да бъде анализиран вариант, в който да се допусне възможност тези увреждания да са настъпили по друг начин от този описан от прокурора. Втората част от показанията на Б. , след като са се разделили за дрехите пострадалият е останал в коридора а подсъдимият е избягал в противоположна посока, защото тя е различна от сочената от подсъдимия, различна от залата. Б. е съдействал на В. да се върне при лицето Д. – отправят се към спорната зала, т. е. обратно по коридора, което е противоположно на посоката, по която е отишъл подсъдимия. Влизайки в 5 спортната зала свидетелят Д. медицинското лице, С. треньора разказват как са видели пострадалия, но П. го е нямало, а се наложило С. да му се обади да се върне. Подсъдимият не е избягал към спортната зала, а извън цялата постройка към изхода водещ навън, но не към официалния изход на сградата.

Макар да няма приобщени по делото схеми, скици, има достатъчно гласни доказателства, а и общоизвестно е, че тази сграда има два изхода – един втори по-малък изход, странично към хотел Елбрус и основният вход към паркинга.

Никой на е видял П. след случката в залата, трябва да се приеме, че няма такова връщане и това е съществен пропуск в защитната зала. Тук, като обсъждаме това накъде е тръгнал подсъдимият следва да се има предвид и то си противоречи с показанията на неговия баща и това противоречие не е малко. Защото дори в защитната си теза подсъдимият казва, че баща му го изчаквал отвън, пред спорната зала и „аз се върнах в залата, след което се върнах и отидох при баща ми“. Баща му казва, че го е изчакал в спортната зала, двамата са излезли навън, на ъгъла на изхода на залата са разговаряли с П.. Ето вижте, има противоречие и между бащата и сина. Все пак е възможно прегледаните от нас видеозаписи на процесната дата да не са изчерпателни или много ясни, но след като ги гледахме много внимателно, записите почват 25 минути преди обаждането на 112 ние не видяхме да излизат нито подсъдимия, нито неговия баща, нито двамата поотделно. Това е един аргумент, че няма излизане през този изход, а е в подкрепа на казаното от Б. – в противоположна посока от южния изход в посока Елбрус. Освен тези противоречия, които соча, моля да имате предвид едно явно несъответствие на изложеното от подсъдимия с формалната нормална житейска логика за случилото се. Както съдът правилно зададе въпрос в миналото съдебно заседание на подсъдимия как си обяснява, че при положение, че пострадалият е единственият от тримата съдии, който е дал гласа си за него в спорната среща, какъв е бил неговия мотив да го настига и да злорадства, че ще види европейско през крив макарон. Няма логика. Ако добавим и това, което каза доверителя ми, че е съдийствал на последната среща, след която е спечелил бронзов медал, той няколко срещи преди това пак е дал гласа си за него.