Акт от 05.07.2019, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241 гр. Перник, 05.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ

2. мл.с.

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.

Костадинова в.гр.д. № 263 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.

С Решение

№ 1174/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3443 по описа на РС – гр. Перник за 2018 г., първоинстанционният съд е допуснал до делба следния недвижим имот – апартамент № **, находящ се в ***, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор ***..1.44 като делбата е допусната между Н.И.Г., с ЕГН: ********** – при квота 7/18 идеални части от имота и Л.И.С., с ЕГН: ********** – при квота 11/18 идеални части от имота.

С допълнително решение от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил поправка на ОФГ в постановеното решение № 1174/18.10.2018 г. В тази връзка съдът е допълнил диспозитива на решението като е намалил по искане на Н.И.Г. завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013 г. от наследодателя на страните И.С. Г., в полза на Л.И.С., до запазената част от 2/3 идеални части или 8/18 идеални части от имуществото на наследодателя.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№ 33430/11.12.2018 г., доуточнена по указания на ПОС с молба с вх. № 8462/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез пълномощника му – адв. Б. В., с която същото се оспорва изцяло. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва се приетата за установена от районния съд фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че последният не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя възражения и в частност тези, обективирани в молба с вх. № 26613/02.10.2018 г. Развиват се подробни доводи, че възраженията, изложени в посочената молба, са наведени своевременно – преди приемане на доклада на съда, поради което и следва да бъдат разгледани по същество. В тази връзка се твърди, че като не е допуснал и поисканите от жалбоподателя във връзка със същите доказателства искания, първостепенният съд е извършил нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че жалбоподателят е придобил целия процесен имот по давност, а правата на насрещната страна били погасени.

Оспорват се и правните изводи на решаващия състав – както относно намаляването на извършеното завещателно разпореждане, така и относно определените от съда квоти между страните в делбата. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – Н.И.Г., чрез пълномощника й адв. И.В., е подаден писмен отговор на жалбата с вх. № 2545/28.01.2019 г. В същия се посочва, че депозираната жалба е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Акцентира се върху обстоятелството, че представеното по делото саморъчно завещание от наследодателя на страните е породило правните си последици, а освен това е и надлежно обявено, поради което въззиваемата се е съобразила с него. В тази връзка се твърди, че направеното възражение за намаляване на завещателното разпореждане е основателно, поради което и като е уважил същото районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Оспорва се такова нарушение да е допуснато и при определяне на делбените квоти в обжалваното решение. По отношение на твърдението за придобиване на процесния имот по давност от страна на жалбоподателя, се излагат подробни доводи, че същото е преклудирано, доколкото е наведено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В тази връзка се посочва, че правилно районният съд не е разгледал същото. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд.

Депозирана е и жалба с вх. № 8463/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез адв.

Б. В., срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение от 12.02.2019 г. за поправка на ОФГ. В същата се излагат доводи, че постановеният в обжалваното решение диспозитив бил неправилен и неясен. Обръща се внимание, че стойностите 2/3 и 8/18 идеални част не били равностойни. В тази връзка се твърди, че не ставало ясно какво е приел районният съд относно размера на запазената част на ищцата, размера на разполагаемата част и размера, до който завещателното разпореждане се намалява. По тези съображения се иска решението да бъде отменено. Поддържат се и доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея срещу основното решение. Претендират се разноски и пред двете инстанции.

От насрещната страна Н.И.Г. е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 11024/10.04.2019 г., в който се излагат съображения, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. В., която поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени искания. По същество прави искане за постановяване на съдебно решение при съобразяване на доводите, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.

Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. В., който оспорва подадената жалба, поддържа отговора, не сочи нови доказателства. Излага доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде потвърдено. Обръща внимание, че делбените квоти на страните са определени правилно. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество. По същество като допустима и редовна следва да бъде разгледана и въззивната жалба срещу решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 25.05.2018 г., подадена от Н.И.Г.. Със същата е предявен иск с правно основание по чл. 69 от Закона за наследството ЗН) вр. с чл. 341 и сл. от ГПК – за делба на съсобствен между ищцата и ответника имот, като производството е в своята първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са наследници по закон на своите починали родители. Посочва се, че преди смъртта си последните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) имот, представляващ апартамент с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. ***, находящ се в

***. На следващо място се твърди, че първо е починала майката на страните В. Г., като в тази връзка всяко от децата е получило по наследство по 1/6 идеална част от процесния имот. Обръща се внимание, че И. Г. е получил 1/2 идеална част от същия на собствено основание, поради прекратяване на съсобствеността, и 1/6 идеална част по наследство или общо 4/6 идеални части от имота.

На следващо място се посочва, че със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013 г., И. Г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си – ответника Л.С.. Уточнява се, че посоченото завещание е било надлежно обявено и вписано в Служба по вписванията – гр. Перник. Твърди се обаче, че ищцата като дъщеря на наследодателя е негов наследник с право на запазена част, която възлиза на 1/3 идеална част от цялото му имущество. В тази връзка се поддържа, че така извършеното завещание накърнява същата. С тези доводи се иска намаляване на универсалното завещателно разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата.

Иска се процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба между страните, като с оглед исканото намаляване на завещанието се прави извод, че делбената квота на ищцата възлиза на 7/18 идеални части от имота, а на ответника – на 11/18 идеални части от същия.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, в която същият заявява, че няма възражения процесният имот да бъде допуснат до делба. На оспорва обстоятелството, че съсобствеността между страните е възникнала от наследяване, както и обстоятелството, че имотът е бил придобит от наследодателите – родители на страните при условията на СИО. Възразява се срещу посочените от ищцата делбени квоти, като се твърди, че същите са неправилно изчислени. Иска се имотът да бъде допуснат до делба при квоти за всяка от страните, така както следват от законовите разпоредби.

От ответната страна след срока по чл.

131 от ГПК е подадена и допълнителна молба. В същата се излагат доводи, че между страните е съществувала устна уговорка ответникът да се грижи за баща им, а ищцата да няма претенции спрямо процесния имот. Уточнява се, че последната не живее в него от 1985 г., а ответникът е заплащал всички разходи по жилището като дори е извършвал подобрения в същото.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, схема № 15-269221-30.04.2018 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър в гр. Перник, удостоверение за наследници на В.

Г., саморъчно завещание на И. Г., протокол за издаване на заверен препис от обявено саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание, декларация за получаване на препис от завещание, препис извлечение от акт за сключен граждански брак и удостоверение от Служба по вписванията гр.

Перник.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е приел за установено, че същите са наследници на своите починали родители – В. и И. Г., които са придобили процесния недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. *** в режим на СИО. На следващо място съдът е приел, че след смъртта на В. Г. всяка от страните е получила по наследство 1/6 идеална част от имота, а съпругът И. Г. – 4/6 идеални части от същия – 1/6 ид. част по наследство и и 3/6 ид. части поради прекратяване на СИО. На следващо място по делото е прието за установено, че със саморъчно завещание, което е било надлежно обявено, И. Г. е оставил на ответника – негов син, цялото свое имущество. Предвид изричното искане за намаляване на завещателното разпореждане, съдът е достигнал до извода, че ищцата като дъщеря на наследодателя Г. е негов наследник с право на запазена част, която е накърнена с процесното завещание. По тези съображения съдът е намалил същото с 2/3 идеални части т.е. до размера на разполагаемата част, предвид обстоятелството, че наследодателят е оставил за свои наследници две деца. След извършеното намаляване решаващият състав е изчислил делбените квоти на страните като е достигнал до извода, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба при квоти – 7/18 идеални части за ищцата и 11/18 идеални части за ответника.

Съгласно чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части. Валидно и допустимо е и решението от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което и извършена поправка на очевидна фактическа грешка.