Решение № 1611 от 28.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Бургас, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120107484 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Б. Ц. П.. ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ***, чрез упълномощен представител адв. С. К., АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б., ***, против „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от А. М. В., чрез юрк. Р. Р., за заплащане на сумата от 1960 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на необходимата сума за ремонт, в резултат на повреда на мобилен телефон: „********“, изразяваща се в наранявания по тъч модула в областта на петното на дисплейния модул, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и сторените съдебни разноски.

Твърди се че считано от месец май 2025г. ищецът придобил собствеността на мобилен телефон: „********“ по договор за лизинг от 02.04.2024г. Телефонът бил закупен при действието на гаранция, съобразно която ответното дружество било длъжно да поправя настъпили по телефона повреди при вписаните в гаранцията условия. През месец септември 2025г. ищецът установил изгорял пиксел на големия екран на телефона. Телефонът бил в гаранция и ищецът го занесъл в офис на ответното дружество в гр. Б., ***. От служител на ответника била изготвена сервизна карта № ********* от 06.10.2025г., в която бил вписан външният вид, в който телефонът е приет „нормални следи от употреба“ и повредата - „на дисплея има изгорели пиксели“. С двустранното подписване на сервизната карта телефонът бил 1 предаден от ищеца на служител на ответника - И. Б. Д., като от този момент нататък телефонът бил във фактическа власт на ответника.

На 08.10.2025г. бил постановен „отказ от гаранционен ремонт“, което било отбелязано в сервизната карта. Служител на ответника се е свързал с ищеца и го уведомил за отказа. Когато ищецът посетил офиса, констатирал че телефонът му се предоставя с две симетрични вдлъбнатини на дисплея (вероятно получени вследствие поставянето на малък твърд предмет между двете крила на сгъваемия екран). Твърди, че тези повреди настъпили изцяло докато телефонът бил във владение на ответното дружество за изпълнение на задълженията му по действащата гаранция на устройството. Ищецът отказал да приеме телефона в този вид, като изрично заявил, че дисплеят е повреден при престоя на устройството при ответника. Телефонът отново бил изпратен за гаранционно обслужване. Сформираната комисия изготвила протокол за отказано гаранционно обслужване № *************** от 13.10.2025г., в който било отбелязано наличие на повреда вследствие на неправилна употреба - следи от наранявания по тъч модула в областта на петното на дисплейния модул с цена на ремонта от 1960 лв. Поради тази причина било прието, че уредът не подлежи на гаранционно обслужване. Безрезултатна останала и последващата кореспонденция с ответното дружество.

Счита, че е налице фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като повредите се появили по време, когато устройството било във владение на ответника, независимо дали във владение на негови служители, или във владение на дружество, осъществяващо ремонт на телефони, на което от ответника била възложена работа по поправка на телефона. Твърди, че ответното дружество е възложило работа на служителите си да приемат в офисите в страната телефони с цел гаранционното им обслужване, възложило е същите да бъдат придвижени до съответния гаранционен сервиз и е възложило на този сервиз поправка на телефона, а впоследствие - отново на служителите си - връщането му на собственика. В рамките на тези възлагания, лице, на което е било възложено извършването на работа от страна на ответното дружество, нанесло повреди върху собствения на ищеца телефон, изразяващи се в наранявания по тъч модула в областта на петното на дисплейния модул, с цена на ремонта 1960 лв. Счита, че е налице деликт, за който отговорност носи „Виваком България“ ЕАД като възложител на работата.

Твърди се още, че в причинна връзка с това противоправно поведение, ищецът е претърпял вреди на стойност 1960 лв. – стойността на ремонта, тъй като именно повредата на телефона е довела до необходимост от ремонт на стойност 1960 лв. Счита, че независимо дали повредата се обслужва от гаранцията или не, ответникът я е нанесъл, поради което задължението му да поправи вредите произтича пряко от нормата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и на това основание той е следвало да отстрани повредата.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който са изложени съображения за неоснователност на претенцията. Признава се фактът, че ищецът е придобил мобилния телефон от Виваком, както че е подадена рекламация на 06.10.2025г. с описание на 2 дефекта „на дисплея има изгорели пиксели“, като при приемане на стоката било отбелязано, че има нормални следи от употреба.

Счита, че от приложените снимки се установява, че увреждане на дисплея като цяло е трудно или изобщо незабележимо, поради което било нормално приелият телефона служител, който не е технически експерт, при извършения обикновен външен оглед да отбележи само наличието на обичайни следи от употреба. Пояснява, че такова описание включва незначителни одрасквания и други подобни козметични увреждания по външния вид на устройството. Счита, че се касае за случайно възникнали повреждания на една и съща част на устройството. Според заключението на сервизните специалисти е налице един дефект, свързан с механично увреждане на дисплея, а не различни дефекти, от които само един е резултат от механично нараняване, като дефектът се дължи на неправилна употреба.

Счита че, за да е налице увреждане на дадена вещ, следва да е възникнало нарушение на целостта й, водещо до съществено намаляване на стойността й или негодност за ползване по обичайното й предназначение. При наличие на такова увреждане ищецът може да търси стойността на ремонта на вещта за привеждането й в годно съС.ие. Сочи, че мобилният апарат е в напълно годно съС.ие за обичайна употреба, като дефектът е само козметичен, в който случай ищецът би могъл да претендира намалената стойност на стоката спрямо стойността й преди възникване на повредата, но не й стойността за ремонт, който не е необходим за възстановяване функционирането й или за опазване на вещта, а само за подобряване на външния й вид. Заключава, че такъв вид разход не би отговарял на понятието вреда, представляваща пряка и непосредствена последица от деликтно деяние.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Предявен е иск е правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, който е допустим.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

Ответникът в съдебно заседание не изразява становище.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателствени средства Фактура с № ********** от 02.04.2024г., Сервизна карта № ********* от 06.10.2025г., Протокол за отказано гаранционно обслужване № *************** от 13.10.2025Г., Разпечатки от кореспонденция между доверителя ми и ответното дружество и Писмо от КЗП, ГД „КП“ се установява, че ищецът е предал на ответника собственото си мобилно устройство - „********“ по гаранционна претенция на ищеца, като телефонът е приет с констатирани нормални следи от употреба и е посочена повреда - изгорели пиксели на дисплея. Видно от вписването в сервизната карта на 08.10.2025г. е постановен отказ от гаранционен ремонт, което е отбелязано в сервизната карта. При ответника се сформирала комисия с членове: началник отдел, сервизен координатор и 3 сервизен техник, която констатирала на 13.10.2025г., че е налице повреда следи от наранявания по тъч модула в областта на петното на дисплейния модул с цена на ремонта от 1960 лв.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди – действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, настъпила вреда за ищеца и пряка причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение на изпълнителя на работата. Тези елементи следва да са кумулативно дадени и подлежат на доказване от ищеца, като по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното и ответникът носи доказателствената тежест за оборване на законовата презумпция.

Съобразно основанието на предявения иск, в настоящия случай се твърди деликт, защото се касае за вреда, която не е свързана с изпълнението на договорни задължения между страните.

Ищецът доказа, че вредата - наранявания по тъч модула в областта на дисплейния модул е настъпила през времето, през което устройството се е намирало във фактическата власт на ответното дружество – съответно при негов служител. Това е така, защото ищецът установи, че е предал устройството на 06.10.2025г. без наличието на тази вреда, която е констатирана в последствие – на 13.10.2025г. При установяването на тези два факта, в тежест на ответника е да докаже, че вредата е била налична преди 06.10.2025г., но такива доказателства не са ангажирани. Поради това се налага извод, че вредата е нанесена от служител на ответното дружество по повод изпълнение на работата си, защото именно във връзка с нея е бил предаден телефонът. Увреждането на чужда вещ по принцип е противоправно, тъй като нарушава правото на собственост. При установяването на тези предпоставки, вината на служителя се предполага, поради което искът е доказан по основание. Размерът на вредата е оценен от ответника и съобразно правилото на чл. 162 ГПК искът следва да се уважи за тази сума. С тези съображения съдът намира предявеният иск за изцяло основателен.

С оглед изхода от делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на Б. Ц. П.. ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ***, сумата от 1002,13 евро (1960 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на необходимата сума за ремонт, в резултат на повреда на мобилен телефон: „********“, изразяваща се в наранявания по тъч модула в областта на дисплейния модул, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на Б. Ц. П.. ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ***, сумата от 449,12 евро, представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. Бургас, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: