Решение № 990 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Административно наказателно дело № 20262120203070 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Е. Е. Е., ЕГН – **********, против наказателно постановление № ***/*** г. на *** в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени наказание „глоба” в размер на 255,65 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (за краткост Наредбата).

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е собственик на превозното средство и няма как да знае, че регистрацията е прекратена. Набляга се, че собственикът на автомобила не е получила уведомление, че няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди разноски на страната.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган *** в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция” моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендират се и разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около *** часа в гр. Бургас на *** (срещу сервиз „***“) в посока бул. ***, свидетелят Г. Н. Д. на длъжност „***“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, спира за проверка водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** (за краткост Автомобила), собственост на Ф. А. Е.. Установява се, че водач на Автомобила е жалбоподателят Е. Е.. Свидетелят установява при проверка, че Автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят съставя АУАН на Е. за нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, като отнема свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на Автомобила и два броя регистрационни табели. Е. подписва сведение, че той е управлявал Автомобила, но не е знаел, че е изтекъл срокът на застраховка „Гражданска отговорност“ и че е прекратена регистрацията.

С мотивирана резолюция от 03.07.2026 г. Б. С. Ж., на длъжност *** в ОДМВР-Бургас, прекратява административно-наказателното производство по издадения АУАН от *** г., защото са налице данни за извършено престъпление.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.07.2026 г. прокурор при БРП отказва да образува досъдебно производство, като връща преписката на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас за преценка реализиране на административнонаказателна отговорност на Е..

На *** г. Б. С. Ж., на длъжност *** в ОДМВР-Бургас, издава атакуваното наказателно постановление, с което на Е. са наложени наказание „глоба“ и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на *** г. управлява Автомобила, след като регистрацията му е служебно прекратена на 09.06.2026 г.

Установява се, че още на *** г. е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на Автомобила.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. Н.

Д. и от писмените доказателства по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно 2 чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Според разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При издаването на АУАН и наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява основание за отмяна на постановлението, без съдът да разглежда спора по същество. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал, т.4 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Подобна е и разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочените реквизити не са самоцелни, а са пряко свързани с приложението на различни норми от ЗАНН и са гаранция за охраняване на правото на защита на нарушителя.

В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление, издадено въз основа на него, обстоятелствата, при които е извършено нарушението са посочени лаконично – управление на МПС с прекратена регистрация. Едва в съдебно заседание, което на практика се явява въззивната инстанция в административно-наказателното производство, нарушителят, а и съдът, установяват, че причината за прекратяването на регистрацията е липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от собственика на Автомобила.

Това нарушение, макар и да не води до промяна на квалификацията на извършеното нарушение и на правната норма, под която е санкционирано, пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, тъй като последният се защитава не срещу правната квалификация, а срещу фактите.

На следващо място, според Тълкувателно решение № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Вярно е, че след постановяване на цитираното решение е изменена разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП (ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), като отпада допълнението „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. Въпреки това, задължението на администрацията да информира засегнатото лице за ограничаването на правата му, независимо, че не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало, като мотивите за това са следните:

3

Въз основа на законовата делегация на чл.140, ал.2 от ЗДвП е издадена Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (за краткост Наредба 1). Наредба 1 е действаща и подлежи на изпълнение. Процедурата по прекратяване на регистрацията е уредена в раздел III от Наредба 1. Според разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба 1 при прекратяване на регистрацията в изчерпателно изброени хипотези, една от които е чл.18б, ал.1, т.8 (по чл.143, ал.10 от ЗДвП), се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

По делото липсват доказателства, че собственикът на Автомобила е била своевременно уведомена за служебно прекратената регистрация поради липса на задължителна застраховка, поради което не е следвало да бъде ангажирана отговорността на Е.. Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само жалбоподателят. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноските се присъждат по реда на АПК. Според чл.

143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. От представения договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото) се установява, че договореното между Е. и адвокат Б. адвокатското възнаграждение е в размер на 300 евро, но няма доказателства то да е платено, поради което разноски не се дължат на страната.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Бургаски районен съд, ХІІІ наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** г. на *** в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Е. Е. Е., ЕГН – **********, са наложени наказание „глоба” в размер на 255,65 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Е. Е., ЕГН – **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 4

14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5