Решение № 1349 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501715 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 568/18.03.2022 г. по гр.д. № 14564/2021 г. на СГС, I-30 състав, са отхвърлени предявените от В. Б. С. и „Я. Спешъл Маш“ ЕООД срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на принудително изпълнение на вземания по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2014 г., издадени от РС - Елин Пелин по ч.гр.д. № 508/2014 г., за които е образувано изп.д. № 20169280403027 по описа на ЧСИ М. С., рег. № *** на НК, е погасено по давност.

Ищците В. Б. С. и и „Я. Спешъл Маш“ ЕООД са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържат, че не може да бъде споделено приетото от съда, че перемпцията е без правно значение за давността.

Не можело да бъде споделено приетото от съда, че направено искане за прилагане способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде изпълнено, защото ЧСИ следвало да преобразува новото искане в ново изпълнително дело. Такова искане не можело да бъде приравнено на молба за образуване на ново изпълнително дело. Не можело да се сподели и виждането, че погасителна давност в полза на ищците не е текла по силата на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, защото тази тълкувателна практика била създадена при действието на ГПК от 1956 г., а процесният изпълнителен лист бил издаден при действието на ГПК от 2007 г. Освен това тълкуването имало сила от момента на влизане в сила на тълкуваната правна норма, като това се отнасяло и за Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК. Ето защо не можело да се приеме, че до приемане на посоченото тълкувателно решение давност не е текла. Следвало да се отчете и това, че предприети изпълнителни действия спрямо един от длъжниците по 1 изпълнителния лист не могат да се противопоставят на други длъжници, поради което действията на взискателя следвало да се съобразяват по отношение на всеки длъжник поотделно. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и искът уважен.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Давностният срок бил прекъснат с предприети през 2018 г. изпълнителни действия, дори да се приеме, че същите са извършени след настъпване на перемпцията, тъй като съдебният изпълнител не можел да откаже извършване на изпълнителни действия докато изпълнителният лист е у него.

Единствената правна последица на перемпцията било задължението на съдебния изпълнител да образува новото искане в ново изпълнително дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците В. Б. С. и „Я. Спешъл Маш“ ЕООД са твърдели в исковата си молба, че по ч.гр. д. №508/2014 г. по описа на РС – Елин пелин срещу тях бил издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за следните суми: 21 396,91 лв., представляваща главница по договор за кредит №197-081/04.10.2007 г. и анекс към него, 593,54 лв. – редовна лихва за периода 05.03.2014 г. – 19.05.2014 г., наказателна лихва в размер на 2 101,36 лева за периода 05.03.2014 г. – 29.07.2014 г., както и сумата от 1171,83 лв. съдебни разноски. Въз основа на този изпълнителен лист срещу ищците било образувано изпълнително дело през 2015 г. при ЧСИ Я. С., прехвърлено по служебен път и образувано под №20169280403027 по описа на ЧСИ М.

С.. През 2018 г. процесните вземания били цедирани на ответника по делото „Еос Матрикс“ ЕООД, което дружество заместило взискателя по изпълнителното дело.

Ищците поддържат, че последното валидно изпълнително действие срещу тях, годно да прекъсне давността за процесните вземания по изпълнителния лист, е налагането на запор по банковата сметка на ищеца В. С. на 17.03.2015 г. В последвалия двугодишен период изпълнителни действия не били предприемани, поради което на 17.03.2017 г. е настъпила перемпция и изпълнителното производство било прекратено. Считат, че от 17.03.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за задълженията по изпълнителния лист, която е изтекла на 17.05.2020 г. Ето защо, молят да бъде признато за установено, че и двамата ищци не дължат сумите по процесния изпълнителен лист, поради изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Ответникът „Еос Матрикс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на претенцията с аргумента, че по процесното изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок. Навеждали са доводи във връзка с приложимостта на ТР №2/26.06.2015 г. по отношение на висящите към момента на обявяването на решението изпълнителни производства и считат, че едва от този момент за кредитора е започнала да тече погасителна давност, поради което и същата не е била изтекла към момента, когато 2 спрямо длъжниците са предприети валидни изпълнителни действия – налагане на запор по банкова сметка на 21.02.2017 г., респ. на 06.08.2018 г., както и налагането на запор на МПС на 06.08.2018 г. Изложили са твърдения, че настъпването на перемпция по изпълнителното дело няма никакво правно значение относно изтичането на давността за вземанията по изпълнителния лист.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, от които е установено следното:

От приетия по делото препис на изп. дело № 20169280403027 на ЧСИ М. С. с рег. № *** на НК е видно, че по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по ч.гр.д. № 508/2014г. на РС – Елин Пелин е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2014 г. срещу длъжниците – ищци по настоящото дело - за следните суми: 21 396,91 лв., представляваща изискуема главница по договор за банков кредит №197-081/04.10.2007г. и анекс към него от 05.07.2012г., 593,54 лв. – редовна лихва за периода 05.03.2014 – 19.05.2014г., наказателна лихва в размер на 2 101,36 лева за периода 05.03.2014 – 29.07.2014г., както и направените по делото разноски – 481,83 лв. държавна такса и 690 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по искане на кредитора на 14.01.2015 г. е било образувано изп. дело №20157940400017 по описа на ЧСИ Я. С..

Поканите за доброволно изпълнение не са връчени на длъжниците. Пощенските пратки са се върнали в цялост, с отбелязване, че същите не са били потърсени от адресатите.

Със запорно съобщение от 19.01.2015 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника „Я. Спешъл Маш“ ЕООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

След установяването на публични задължения и на двамата длъжници, държавата е присъединена съответно за сумите от 6 798,37 лв. по отношение на длъжника С., респ. 2653,94 лв. – по отношение на длъжника „Я. Спешъл Маш“ ЕООД.

Със запорни съобщения от 11.03.2015 г. са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника В. С. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Уникледит Булбанк“ АД.

След прехвърляне на архива на ЧСИ Я. С., изпълнителното дело е преобразувано под нов номер по описа на ЧСИ М. С., а именно № 20169280403027.

Със запорни съобщения от 21.02.2017 г. и 23.02.2017 г. ЧСИ е пристъпила към принудително изпълнение спрямо вземанията на длъжниците по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, но банката е отговорила, че посочените лица не са нейни клиенти.

На 09.10.2017 г. по делото е постъпила молба от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което уведомява ЧСИ, че вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, са цедирани на „Еос Матркс“ ЕООД с договор за цесия от 21.09.2017 г. като е посочил банкова сметка на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД, по която да бъдат разпределяни постъпващите по делото суми.

На 24.01.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Еос Матрикс“ ЕООД, с която осн. чл.429, ал.1 от ГПК дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател. С акт на ЧСИ от 20.07.2018г. молбата на цесионера е уважена и същият е конституиран като взискател по делото.

С разпореждане на ЧСИ от 06.08.2018г. държавата е присъединена като взискател за сумата от 15 115,09 лв. – публични задължения на В. С..

Със запорно съобщения от 06.08.2018 г. са наложени запори по банковите сметки на „Я. Спешъл Маш“ ЕООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ ЕАД, както и по сметките на В. С. в „Уникредит Булбанк“ ЕАД.

3

Със запорно съобщение от 06.08.2018 г. е наложен запор върху движима вещ, собственост на длъжника С. – лек автомобил „Фоклсваген пасат“.

На 07.08.2018г. държавата е присъединена за публично вземане в размер на 6033,60 лв. към длъжника „Я. Спешъл Маш“. На 05.09.2018г. ЧСИ е изготвил нови покани за доброволно изпълнение до длъжниците, в които е отразен актуалният размер на задълженията им и е посочено, че вземанията са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД. Към ПДИ са приложени и преписи от подлежащите на изпълнение заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2014 г. Съгласно удостовереното в разписката, поканите са връчени при отказ на 02.09.2019 г. от ЧСИ С. на В. С. /със сверена самоличност по лична карта/, в лично качество и като управител на длъжника – търговско дружество. По делото няма данни, нито твърдения от страна на ищците, нито на ответника, срещу заповедта за изпълнение да са подавани възражения по чл.414 от ГПК, поради което следва да се приеме, че на 03.10.2019 г. същата е влязла в сила.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:

По допустимостта на първоинстанционното решение.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съобразно фактическите твърдения на ищците и петитума на предявения иск, същият е с правна квалификация именно по чл. 439, ал. 1 ГПК – ищците твърдят, че срещу тях се провежда принудително изпълнение и го оспорват, като твърдят, че след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист е изтекла погасителната давност за вземането. Ето защо искът е допустим, съответно първоинстанционното решение е допустимо.

По правилността на решението.

За да е основателен отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането (или по друг начин казано, че ищецът-длъжник не дължи неговото изпълнение), ищецът следва да докаже изтичането на предвидените в закона давностни срокове (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД), а ответникът следва да докаже, че същите не са изтекли, тъй като са били спирани и/или прекъсвани по предвидените в закона начини.

Доколкото в случая вземанията, събирани в процесното изпълнително дело са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, а същата се приравнява на влязло в сила съдебно решение (така напр. Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.), съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността за всички установени с нея вземания е петгодишна.