Определение № 590 от 26.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. *, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500414 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК .

Образувано е по частна жалба подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК* със седалище и адрес на управление: *, бут, „*“ №*. вх.* ет.*. ал. офис *, представлявано от управителя си И.В. чрез Г. Г.- юрисконсулт.

Жалбоподателят обжалва издадената по ч.гр.д. №*/2026 г, по описа на Районен съд — * заповед за изпълнение единствено в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на адв. Р. Р. сумата 245,42 EUR, представляваща адвокатско възнаграждение по чл, 38. ал, 2 от Закона за адвокатурата. Не се обжалва заповедта относно главницата, законната лихва и държавната такса.

Счита заповедта в обжалваната част за неправилна , тъй като не са установени предпоставките за възникване на право на възнаграждение по чл, 38, ал, 2 ЗАдв,.Правото на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна по чл. 38,ал.2от ЗАдв. предполага предоставяне на правна помощ при наличие на някоя от материалноправните предпоставки по чл. 38. ал, ЗАдв. От съдържанието на издадената заповед не се установява на кое конкретно основание ло чл. 38, ал.2 от ЗАдв„ е предоставена безплатната адвокатска помощ

Моли въззивния съд да извърши проверка на представените със заявлението доказателства относно основанието за предоставяне на 1 безплатната правна помощ и при липса на установена предпоставка по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. да отмени изцяло заповедта в тази част или при условията на евентуалност оспорва присъдения размер разноски и моли съда да ИЗМЕНИ заповедта в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, определен съобразно чл. 38, ал. 2 във връзка с чл_ 36, ал. 3 и а ЗАдв., по действителния материален интерес, обема и сложността на извършената адвокатска работа

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв.

Р.Р., , пълномощник на Д.С. с изложени доводи за нейната неоснователност.

В отговора е посочил, че с издадената заповед за изпълнение е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с вкл. ДДС/ 480 лв. с ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), в производства за издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Претендираната в производството сума е в размер на 457,69 евро. Половината от нея е 228,85 евро / 447,59 лв., т.е. това е сумата, която трябва да се използва като критерии за размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.; Представено е към заявлението доказателства за регистрация по ДДС. С оглед горното, заповедният съд е присъдил адв. възнаграждение, съобразявайки се с критериите на Наредба № 1 в размер на 245,42 евро / 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДД

Моли съда да остави подадената частна жалба без уважение.

По делото са приложени писмени доказателства след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, МОС приема следното:

Жалбата е подадена надлежна страна, в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на съда за това са следните:

Заповедното производство е започнало по молба на Д.С. чрез адв.Р. Р. против Ф. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 457,69евро , разноски в размер на 10,86евро държавна такса и адвокатско 2 възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 245,42евро.

Първоинстанционния съд е приел заявлението за основателно и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с която е разпоредил длъжникът Длъжникът Ф.Б. ЕООД ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.

*, БУЛ. * *, вх. *, ет.*, ап.*, общ. *, обл. * (*), да заплати на кредитора Д.С.

ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата: 457,69 EUR (четиристотин петдесет и седем евро и 69 цента), представляваща главница и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), друго в размер на: 245,42 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 42 цента) .

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното в случая е с оглед подадената частна жалба дали се дължат или са завишени присъдените разноски в производството.

След като се запозна подробно със събраните по делото писмени доказателства и анализа на фактическата обстановка, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. Р. Р. от АК * пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който приключва делото съдът се произнася и по исканията на страните за разноски, в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, които осъдената страна следва да заплати.

Съдът присъжда разноски на страните, когато по делото е установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалият я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗАад. хипотези. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.Именно такова 3 пълномощно е представено пред първоинстанционния съд, поради което МОС приема, че са налице материалноправните предпоставки за присъждането му.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) са единствено ориентировъчни за съда относно справедливото овъзмездяване на положения труд, в защита по спор от конкретен вид, съобразно Наредбата, но не и задължителни за съда.

При прилагането на посочената Наредба следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз, и по-специално решението му от 23.11.2017 г., постановено по преюдициални запитвания относно тълкуването на чл. 56 и чл. 101, § 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги.

В посоченото решение Съдът на ЕС е приел, че национална правна уредба, която, от една страна, не допуска адвокатът и неговият клиент да договарят възнаграждение под установения с акт на професионалната организация минимален размер, като нарушаването на това изискване може да доведе до дисциплинарна отговорност на адвоката, а от друга страна, не позволява на съда да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение под този минимум, е от естество да ограничи конкуренцията на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.

Същевременно Съдът е посочил, че националната юрисдикция следва да извърши преценка дали, с оглед на конкретните условия за прилагане на тази правна уредба, същата действително преследва легитимни цели и дали произтичащите от нея ограничения на конкуренцията не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

От значение е и изводът, че за да може определената от професионална организация тарифа да бъде приравнена на държавна мярка, тя следва да е насочена към защита на общ интерес, като същевременно установените 4 минимални размери на адвокатските възнаграждения трябва да бъдат обосновани и справедливи.

Изобилна и непротиворечива е формираната от ВКС практика, за приложимост на задължителните указания на решение на СЕС по дело С – 438/22 г. и при определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като законовото препращане, в съответната й част, представлява вътрешноправна уредба, противоречаща на правото на ЕС, следователно съдът е освободен от задължението да приложи нормата в препращащата й част. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. трябва да се определи от съда в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, а с комплекс от фактори, наред с този интерес – най- вече действителната фактическа и правна сложност на спора, специфика и продължителност на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия, отклонения в развитието на производството и т. н.

Определеното от РС * възнаграждение е в размер, който според настоящия състав в размер на 245. 42 евро с ДДС /480. 00 лв с ДДС/, чийто размер настоящия съдебен състав намира за справедлив и обоснован, с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай и извършените процесуални действия, при отчитане както сложността на спора, така и извършените процесуални действия.

Следва да се отчете, че преди изготвянето и подаването на заявление по чл. 410 ГПК адвокатът провежда консултация с клиента, изяснява фактическата обстановка, анализира относимите документи, определя правното основание на претенцията, проверява нейната изискуемост и допустимост, изчислява размера на вземането и преценява възможността то да бъде доказано при евентуален последващ исков процес. Тази дейност изисква време, правна квалификация и поемане на професионална отговорност.

Правната и фактическата сложност на случая невинаги намира видимо отражение в самото заповедно дело, тъй като в това производство не се провежда пълно доказване и съдът се произнася без открито съдебно заседание. Липсата на множество процесуални действия пред съда обаче не означава, че не е била извършена предварителна работа по правния анализ и подготовката на претенцията.По изложените съображения МОС намира определеното адвокатско възнаграждение адекватно и законосъобразно.

5

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК* със седалище и адрес на управление: *, бут, „*“ №*. вх.* ет.*. ал. офис *, представлявано от управителя си И.В. чрез Г. Г.- юрисконсулт против Заповед за изпълнение№*/03.09.2026 издадената по ч.гр.д. №*/2026 г, по описа на Районен съд — * в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на адв. Р. Р. сумата 245,42 EUR, представляваща адвокатско възнаграждение по чл, 38. ал, 2 от Закона за адвокатурата .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6