Решение № 880 от 25.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Шумен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630102015 по описа за 2024 година

Предявени са искове, първият от които - иск с правна квалификация чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19 ал. 4 , от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора, касаеща неустойката /чл. 5 от договора/ и вторият иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 11, ет. 1, ап. 3, със съдебен адрес: гр.

Шумен, бул. „*** № 109, ет. 2, офис 9, чрез адв. Х.мир Николов от АК – Разград срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „*** № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев.

Ищцата твърди, че на 23.06.2022 г. сключила с ответното дружество - „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 883280, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 1 800 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 56.75 % и лихвен процент 44.5%. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 37 седмици, като размерът на общата сума, която следвало да върне била 3737 лв. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 5 от Договора се задължила процесният договор да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага, че в чл. 11 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 5 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1590.62 лв., като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери, както и неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Излага, че й ми била начислена неустойка в общ размер на 1590.62 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид 1 обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвала да върне била 3737 лева.

Ищцата твърди, че към датата на подаването па исковата молба била погасила сумата по сключения договор, вкл. и неустойката.

Счита, че процесния Договор за потребителски кредит № 883280/23.06.2022 г., сключен със „Сити кеш“ ООД е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и че е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно: ГПР по кредита, доколкото единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора и същият е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, както и действителния ГПР бил многократно над допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Също така, счита, че неустоичната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит № 883280/23.06.2022 г., сключен с „Сити кеш“ ООД, се явява нищожна на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли да бъде прогласена недействителността й. Съща така счита, че част клаузите на договора, касаещи дължимата неустойка противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което е недопустимо, както и нищожна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално уговорена съобразно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка /чл. 5 от договора/ като счита, че същата е нищожна поради противоречие със закона добрите нрави и заобикаляне на закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила договора, то целия договор се явява недействителен.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да обяви нищожността на договор за потребителски кредит № 883280/23.06.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 и М. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моля да бъде прогласена. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли първоначалния иск, моли съда да провъзгласи нищожността на неустоичната клауза на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 883280/23.06.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 и М. П. И., с ЕГН **********, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, както и на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на М.

П. И., с ЕГН **********, сумата в размер на 1 937 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № 883280, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Моли да й бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител - адв. Х.мир Николов от Адвокатска колегия – Разград, който поддържа предявените искове, както и излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че оспорва исковата молба като предявена в 2 условията на злоупотреба с права, като моли съединяването на настоящото гр. дело с гр. дело № 2029/2024 г. и гр. дело № 2030/2024 г. в едно производство на основание чл. 213 от ГПК. В отговора ответника заявява също, че счита за неоснователни и недоказани претенциите на ищцата за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат конкретни съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляващият ответника „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 19.11.2024 г. писмена молба от пълномощника на ответника – адв. Х. М. от Адвокатска колегия – София, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 883280 е, че на 23.08.20223 г. ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател предоставило на ищцата М. П. И., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 1800 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 37 месеца чрез 5 седмични погасителни вноски в размер на по 15.58 лева и 32 седмични погасителни вноски в размер на по 64.64 лева, като бил договорен ГПР 56.73% и фиксиран годишен лихвен процент 44.5%. Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 2 146.38 лева.

Датата на първото плащане било на 30.06.2023 г., а на последното – 08.03.2024 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора ищеца се задължил в тридневен срок, считано от датата на подписване на договора да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Договора за заем, като в случай на неизпълнение на задължението, съгласно клаузата на чл. 11 от Договора дължал неустойка в размер на 1 690.62 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; заверено копие на Договор за потребителски кредит № 883280; заверено копие на Погасителен план за кредит № 883280; заверено копие на Разпечатки на изпратени съобщения за изплатени суми от ищцата по договор за кредит № 883280, Пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 3 337.52 лв., като с постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 1 800 лв., лихви – 315.72 лв., неустойки – 1221.80 лв. Вещото лице заключава, че размерът на ГПР възлиза на 895.7293 %, заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 23.08.2023 г.

Договор за потребителски кредит № 883280. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на банката и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен 3 срок, както и че още със сключването на договора е начислена такава неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 23.08.2023 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 23.06.2023 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.