Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9594 от 10.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24795/2024
Вид
Определение № 9594
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 28, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9594 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110124795 по описа за 2024 година

Предявени[1] са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.24 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД от „БАНКА ДСК“ АД срещу Джесутофюнми Олуатимилехин Ламиканра, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 12 402,82 лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане; 2 233,20 лева – договорна лихва за периода 28.10.2021г. до 23.04.2024г.; 276,50 лева – лихва за забава за периода 28.10.2021г. до 23.04.2024г.

Ищецът твърди, че на 05.12.2014 г. между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение, със срок за издължаване - 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план по специалността. Твърди, че кредитът следвало да бъде усвояван на части въз основа на представени документи.

Сочи, че кредитополучателя следвало да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. Сочи, че падежната дата била 28-мо число на месеца. Посочва, че на 12.02.2015 г., между страните било сключено Допълнително споразумение към процесния договор, по силата на което размерът на кредита 1 бил предоговорен респ. намален от 78233, 20 лв. на 7823,32 лв., която сума била усвоена на 08.12.2014 г., а в останала си част договорът е останал непроменен. Сочи, че към подаване на исковата молба не били заплатени 30 месечни вноски, с общ размер на просрочията от 4 320,00 лева. Направено е изявление, че с връчване на препис от исковата молба да се счита, че банката е упражнила правото си по т. 17.2 от общите условия да обявяви кредита за предсрочно изискуем в пълния му неизплатен остатък, поради непогасяване на месечните погасителни вноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:

[1] По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

Исковете са предявени на 29.04.2024 г. срещу ответник, който е потребител и гражданин на Великобритания.

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се оттегля от Европейския съюз, като преходният период за съдебни производства изтича на 31.12.2020 г.

От систематичното тълкуване на чл. 4 КМЧП, вр. Регламент /Е0/ № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета е видно, че ищецът - българско юридическо лице винаги ще може да предяви иск срещу чужденец физическо или юридическо лице пред национален съд, извън случаите на приложимост на Регламент /Е0/ № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 КМЧП съдът намира, че е налице международната компетентност да се произнесе по настоящия правен спор. Същата произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, тъй като ищецът е българско юридическо лице, а ответникът е потребител, който има обичайно местоживеене във Великобритания. В същото време не съществува двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд, приложим за спора, като не са налице и други условия, които да определят изключителна компетентност по правилата на Регламента. В този смисъл е и Определение № 308 от 28.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4055/2022 г., IV г. о., ГК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствените искания след изслушване на страните.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по 2 делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.062026г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3