Решение № 3 от 04.02.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Етрополе, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. К.а като разгледа докладваното от С. Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20251830200082 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от Х. Р.

К., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *****, обл. ****, ул. ***** срещу Наказателно постановление № ****** г. на Началника РУ – Етрополе при ОД МВР - София.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и съответно дали има извършено нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, респ. не излага допълнително становище относно незаконосъобразността и неправилността на атакувания от него индивидуален административен акт.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. С писмото, с което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно с цялата административнонаказателна преписка се излага становище за законосъобразност и правилност на оспорвания индивидуален административен акт; твърди се, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материални закон; прави се искане за потвърждаване на оспорваното наказателно постановление и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: наказателно постановление № **** г. на Началника РУ – Етрополе при ОД МВР - София, ведно с разписка за връчването му – във вид на оригинал; АУАН, Серия GA № 4128470 с дата 16.07.2025 г. /електронен вариант/ - във вид на оригинал; заверено копие на заповед № ***** г. на МВР; справка от Началника на РУ – Етрополе с вх. № *****г. относно заплащането на наложената с оспорваното НП глоба; справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство и които са съставили съответни документи в хода на същото – Г. И. Ц. и С. С. Х., които изложили възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 16.07.2025 г. свидетелите С. С. Х. и Г. И. Ц. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – дневна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. За времето от 11,00 до 12,00 часа същия ден двамата се били установили със служебния си автомобил в гр. ****, обл. ****, бул.****, срещу частен дом № ****, където били изградили точка за контрол на пътното движение. На същото място, около 11,07 часа полицейските служители забелязали движещ се по булеварда лек автомобил марка „***“ модел „****“ с рег. № ВТ **** КН, управляван от управляван от жалбоподателя, който по време на управлението на автомобила говорел по мобилния си телефон, като го бил допрял с ръка до ухото си. С оглед на това св. Ц., който подал на водача на автомобил сигнал със стоп – палка по образец, за да спре за извършването на проверка. Жалбоподателят се подчинил на даденото му полицейско разпореждане, отбил в дясно на пътното платно и преустановил движението на управлявания от него автомобил. В хода на извършената проверка полицейските служители поискали личните документи на жалбоподателя – лична карта и СУМПС, както и свидетелството за регистрация на управлявани от него автомобил. Той им предоставил такива, от които по безспорен начин установили неговата самоличност, както и това, че управлявания от него автомобил е негова лична собственост. Полицейските служители разяснили на жалбоподателя каква е причината да го спрат за проверка и че ще му пишат акт за това, че управлява автомобил докато говори по мобилния си телефон, който държи с ръка. Водачът се съгласил с техните констатации и не отрекъл, че е говорил по телефона. С оглед на това, св. Г. Ц. му съставил АУАН Серия GA № 4128470 с дата 16.07.2025 г. /електронен вариант/ за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движението по пътищата. Според описателната част на акта нарушението било извършено от Х. К., на 16.07.2025 г., около 11,07 часа, в гр.

2

****, обл.****, бул. ****, при частен дом № ****, с посока на движение към с. ****, като водач на лек автомобил марка „****“ модел „**** с рег. № ВТ **** КН. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че водачът управлява горепосоченото МПС, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св.

С. Х., както и от нарушителя К. без възражения.

На 04.08.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София /в качеството си на административнонаказващ орган/, издал оспореното НП № ***** г., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации и описателна част на нарушението, посочени в горния АУАН, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Със същото наказателно постановление, на основание Наредба № *** от 17.12.2012 г. на МВР, на водача – жалбоподател били отнети общ 10 контролно точки.

На 26.08.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу него на 09.09.2025 г. – чрез Началника на РУ - Етрополе.

Горната фактическа обстановка съдът извежда въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

От показанията на разпитаните свидетели Г. И. Ц. и С. С. Х., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в тези показания информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл следва да се посочи, че остават необосновани и неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка по делото. От възприетата от съда такава, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е говорел по мобилния си телефон докато е 3 управлявал процесния автомобил, като не е използвал специално устройство за това, а го е държал с ръка.

С оглед горното и преценявайки фактите по делото, и доводите на страните, съдът приема за установено, от ПРАВНА СТРАНА, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай, актът за установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално основание.

Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми, посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на 104а ЗДвП е нормативно въведена забрана водачите на моторни превозни средства да използват мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. Посочената законова норма е именно тази, която е нарушена по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.

От описанието на нарушението, визирано в АУАН и дословно пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че жалбоподателят е нарушил тази забрана, като управлявайки процесния автомобил на конкретно посоченото в АУАН и НП място е говорел по мобилния си телефон, който е държал с ръка. От 4 приобщените по делото и кредитирани от съда доказателства, по безспорен начин се установяват тези факти.

Наред с горното, следва да се посочи, че правилна се явява и посочената в оспорваното НПК норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП /в редакция с доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Същата е санкционната такава – в нея се посочват вида и размера/срока на предвиденото наказание за съответното нарушение, респ. нарушаването на правилото за поведение. С тази норма законодателят е предвидил, че към датата на извършването на нарушението /предвид последващото изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./ с глоба 50,00 лв. се наказва водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наказанието „глоба“, предвидено за това нарушение в горецитираните санкционни разпоредби от ЗДвП е определено като размер във вида, в който е наложено на жалбоподателя, т.е. за административнонаказващия орган не е налице възможност на преценка за налагане на наказание в друг, по – малък или повисок такъв. Що се отнася до отнемането на контролни точки, направено с оспорваното НП, то настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че това не се явява административно наказание по смисъла на чл. 12 и сл. ЗАНН, а допълнителна санкционна последица от противоправното поведение на нарушителя, която е предвидена в подзаконов нормативен акт.