Решение № 370 от 06.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора С. Т. Н. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600634 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. К. С. - адв. З. С., срещу присъда № 7 от 14.01.2022г. на СГС, НО, 13-ти състав, постановена по нохд № 2708/21 по описа на СГС, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че: За времето от 27.03.2019г. до 28.03.2019г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - метаамфетамин, амфетамин, коноп и аналог на високорисково наркотично вещество – 5F-MDMB-PICA – аналог на високорисковото наркотично вещество – MDMB – CHIMICA, с общо нетно тегло - 26,65 гр., на обща стойност 636, 79 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението – наркотични вещества, е отнет в полза на държавата. Съдът се разпоредил с веществените доказателства. Произнесъл се и по разноските.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Прави се искане за отмяната й и постановяване на друга, с която подсъдимият да се признае за невиновен и се оправдае по обвинението. Алтернативно се поддържа и явна несправедливост на наказанието.

1

С допълнение към въззивната жалба защитникът представя множество доводи за нарушено право на защита на подсъдимия. Конкретизира ги като участие на подсъдимия в беседа без помощ от адвокат довело до самоуличаване в престъпление.

Същевременно подсъдимият не бил предупреден за правото да запази мълчание.

Защитникът се позовава и на практика на Европейския съд по правата на човека. Още релевира, че подсъдимият към момента на задържането си бил в безпомощно състояние, което поставяло под съмнение дали е разбирал случващото се. Посочва, че именно самоуличаването е довело и до претърсване на жилището му. Подчертава, че всяко доказателство събрано в нарушение на правата гарантирани от ЕКПЧ е негодно и не може да залегне в основата на осъдителна присъда. Представя доводи и срещу проведеното претърсване и изземване, което било в нарушение на НПК, тъй като случаят не бил неотложен. Навежда оплаквания, че съдът не бил обсъдил доводите на защитата за заинтересованост на свидетелите С. и З.. Те били служителите подали сигнал за извършено престъпление и запазили местопроизшествието. Те също така били задържали подсъдимия по ЗМВР, но не му били предоставили декларация, чрез която да го запознаят с правата му, както и не са му осигурили възможност да се свърже със защитника си. Още, св. С. бил вписал в заповедта за задържане израза:

„притежаване на наркотични вещества“, при положение, че експертната справка за вида на веществото била изготвена на следващия ден. С това се аргументира заинтересованост на свидетелите, чийто показания не били проверени с други доказателства, каквито и нямало. Защитникът моли въззивния съд да приеме, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин и да оправдае подсъдимия.

По отношение на второто деяние, защитникът релевира, че полицейските служители са заварили св. Д. С. в дома на подсъдимия, а самият той нямал контрол какво се е случвало дотогава. Поради нарушено право на защита преди претърсването намира, че съдът следва да оправдае подсъдимия като приеме, че всички извършени процесуално-следствени действия са опорочени.

В допълнение на доводите за нарушен материален закон, защитникът посочва, че първостепенният съд бил приел фактическа обстановка въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства, както и заинтересовани свидетели. Целта за разпространение на веществата не била доказана. Ако се приемело за доказано, че подсъдимият е държал веществата, то следвало да се отдаде значение и на наркотичната му зависимост и да се приеме, че наркотичните вещества са за лична употреба.

Относно явната несправедливост на наказанието релевира, че съдът не бил съобразил личността на подсъдимия, зависимостта му към наркотични вещества, това че се лекувал, продължителността на наказателното производство, за която подсъдимият не е ставал причина, чистото съдебно минало, и че само наказателният процес играе възпитателна и поправителна роля, че сам прокурорът е поискал по-ниско от наложеното от съда наказание. Мотивите на съда за налагане на такова тежко наказание намира за неубедителни. Прави алтернативно искане, ако не се оправдае подсъдимият, да се приложи нормата на чл. 55, ал.1, т. 1 НК и не се налага наказание „глоба“.

Въззивната инстанция служебно в заседание по чл. 327 НПК за пълното 2 изясняване на делото допусна допълнителен разпит на свидетел – Д. С., назначи съдебно – психиатрична експертиза и изиска данни за личността на подсъдимия чрез характеристична справка от РУ – МВР.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на САП моли жалбата да се остави без уважение. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, мотивите към нея – подробни, наложеното наказание - съобразено със закона и данните за личността на дееца.

Защитникът моли да се отмени присъдата и подсъдимият се признае за невиновен. Поддържа всички аргументи на жалбата и допълнението към нея.

Акцентира на допуснати нарушения на правата на подсъдимия според практиката на ЕСПЧ и според европейското право, като се позовава на решения на Съда на ЕС.

Доразвива съображенията си и с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза от въззивното разследване, според която у подсъдимия е налице психически недостатък, който ограничавал възможността му да се защитава сам.

Поддържа, че претърсването на жилището, от което следствено действие обвинителната теза черпи доказателства, е извършено благодарение на полицейски беседи и самоинкриминиране на подсъдимия. Навежда на липса на доказателства за принадлежност на наркотичните веществата – предмет на първото вменено деяние, доколкото няма изследване за дактилоскопни следи, а са разпитани заинтересовани свидетели. Относно явната несправедливост на наказанието допълва, че подсъдимият работи, живее сам, лекувал се е от зависимостта си.

В лична защита подсъдимият поддържа речта на защитника.

В последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебното заседание и доказателствата по делото и като сам подложи присъдата на цялостна проверка по смисъла на чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си Софийски градски съд е събрал релевантните и необходими доказателства, допълнени от страна на въззивната инстанция само по фактите за държане на наркотични вещества в дома на подсъдимия – чрез допълнителен разпит на св. Д. С., и по отношение на личността на подсъдимия – чрез нарочна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза и характеристична справка. И при новите доказателства, приетата от СГС фактическа обстановка не се променя, а се потвърждава.

Към установената от СГС фактическа обстановка и за правилното решаване на делото, този съд добави като релевантни факти и тези относно: точното разположение на намерените под автомобила изхвърлени пакетчета, обективно физическо състояние на подсъдимия веднага след гонитбата, вкл. и психическото му състояние, включително психиатричен статус поначало.

Установено е, че подс. К. Ч. С. е роден на ***г., към датата на инкриминираното престъпление – 27-28.03.2019г. е бил на 18 навършени години. Не е осъждан. Работи като треньор по тенис.

3

У подс. С., към момента на процесните деяния, е бил налице синдром на комбинирана зависимост към канабиноиди

/марихуана/ и стимуланти

/амфетамини/метамфетамини/. Зависимостта му е била налична към периода на деянието 27.03. - 28.03.2019г., а към датата на съдебно психиатричната и психологическа експертиза – 30.09.2022г. и съдебното заседание пред въззивния съд, и след преминаване на терапевтична програма на терапевтична общност за времето от септември 2019г. до август 2020г., подсъдимият е в състояние на ремисия.

За подсъдимия няма данни за качествени нарушения на базовите психични годности към времето на вмененото деяние. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва в наказателното производство и да дава достоверни отговори, ако желае. Установената у него зависимост към наркотични вещества обуславя психичен недостатък, който ограничава възможността му да организира своята защита и самостоятелно да защитава правата си. /съдебно-психиатрична експертиза на л. 43 -53, внохд/ На 27.03.2019г. св. Р. З. и св. С. С., полицейски служители в 03 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 112 в район „***“ в гр.

София. Около 22:50ч. двамата обикаляли със служебния автомобил маршрута по бул.

„***“ № 66, пред магазин „Била“. Забелязали подсъдимия, облечен с черно долнище на анцуг, черен елек и сив суичер с качулка, който вървял между колите на паркинга през магазина. Свидетелите направили един кръг с автомобила, видели, че подсъдимият продължава да се намира на същото място. Като им се сторил съмнителен, решили да го проверят. Насочили се към него чрез заход с автомобила навлизащ в паркинга.

Подсъдимият в този момент държал в себе си: две полиетиленови пликчета тип спейсбек прозрачни, в които се намирало бяло прахообразно вещество на кристали, съдържащи наркотични вещества - метамфетамин, с нето тегло 0.37 грама, процентно съдържание на метамфетамин от 80,2%, на стойност 9.25 лева /условно обозначен като обект№ 1/ и метамфетамин, с нето тегло 0.42 грама, процентно съдържание на метамфетамин от 80,2%, на стойност 10.50 лева /условно обозначен като обект № 2 /, обща стойност – 19, 75 лв., черна кутийка с надпис „ОСВ“ съдържаща бели листчета с еднакви размери и цвят.

Подсъдимият като видял, че към него идва полицейски автомобил, се смутил. С рязко движение изхвърлил под паркирания пред входа на магазина лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с peг. номер ***. описаните пликчета и черна кутийка и побягнал. Преминал много бързо през бул. „Възкресение“ в посока бул. „Н.

Мушанов“ зад бл. 232 в междублоковото пространство.

Веднага св. Р. З. и св. С. С. подали светлинен и звуков и последвали с автомобила подсъдимия. Докладвали по радиостанцията на оперативно - дежурната част СДВР като дали описание на преследвания. Не успели обаче да го настигнат поради това, че имало коли и нямало къде да маневрират и го изгубили от поглед.

Завили на ъгъла и се върнали до лекия автомобил, където подсъдимият бил изхвърлил предметите. Всичко това отнело много малко време. Там останали на място и запазили обстановката до идване на огледна група. Последната, за времето от 23:30ч. до 00:00 ч. на 27.03.2019г. извършила оглед на местопроизшествие – паркинга пред магазин 4

„Била“, ул. „***“ № 66. Под лекия автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ рег. № ***, под предна лява гума се намерили 2-те пакетчета, в които се наблюдавало бяло прахообразно вещество на кристали. Едното пакетче било на 10 см. от гумата, а другото – на 5 см. До второто пакетче се намерила и черната кутийка с надпис „ОСВ“ съдържаща бели листчета с еднакви размери и цвят.

В същия район по това време се намирал друг полицейски патрул, който идвал в обратната посока, за да пресрещне подсъдимия По това време в оперативно-дежурната част бил получен сигнал за пострадало лице, в безпомощно състояние, намиращо се в близост до мястото, където подсъдимият бил изгубен от поглед. На място бил изпратен полицейски екип, който намерил подсъдимия и докладвал, че той отговаря на посоченото описание за лицето, преследвано от св. З. и св. С..