Решение № 3962 от 25.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3962 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330101574 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ю. К. Л., ЕГН ********** от гр. П., жк***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, против „ЕВН България топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи принудително плащане на ответника, поради настъпила погасителна давност, на следните суми:

- сумата 1672,88 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007 г. – 30.04.2009 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.12.2007 г. – 23.11.2009 г. в размер на 144,41 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и 136,35 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.01.2010 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело №***г. по описа на ЧСИ ***, рег.№ ***

- сумата 976,74 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 31.07.2010 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.07.2009 г. – 24.03.2011 г. в размер на 98,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и 125 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа на 1

ЧСИ***, рег.№ *** и

- сумата 1544,64 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.02.2011 г. – 09.01.2013 г. в размер на 167,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и 134,23 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, за събирането на които е образуване изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ **, рег.№ **.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца като длъжник били образувани общо три изпълнителни дела с взискател „ЕВН България топлофикация” ЕАД, а именно изп.дело № 64/2010 г., изп.дело № *** г. и изп.дело № *** г., всичките по описа на ЧСИ ***, рег.№ ***, и за събиране на суми, съответно по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС, по изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС и по изпълнителен лист от 07.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Твърди се, че първото дело било образувано по молба на взискателя, с която било поискано предприемане на действия по принудително изпълнение. През 2012 г. били направени справки за имущественото състояние на длъжника – ищец по настоящото дело, и бил насрочен, но не и извършен опис на движими вещи. Посочено е, че през периода 2016 г. – 2021 г. ежегодно били подавани молби за извършване на справки и изпълнителни способи, но до предприемане на конкретни изпълнителни действия не се било стигнало. По изп.дело №***г. се твърди да бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца през октомври 2011 г., от който постъпила по сметка на ЧСИ и била разпределена от него сумата от 211,32 лв. през януари 2012 г. Други действия не били предприемани спрямо ищеца, като отново в периода 2016 г. – 2021 г. ежегодно били подавани молби от взискателя за изготвяне на справки и действия по принудително изпълнение, без обаче такива да са извършвани.

Касателно изп.дело № *** г. се твърди същото да е образувано по молба на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, с която е възложено извършването на изпълнителни действия, без обаче такива реално да са сторени. Не била връчена и покана за доброволно изпълнение. Посочено е, че в периода 2016 г.

– 2021 г. всяка година по молба на взискателя били изготвяни справи за имуществено състояние на длъжника, без налагане на запори или възбрани.

Поддържа се, че давността за процесните вземания е тригодишна, тъй като сумите за тях не били присъдени със съдебни решения, като тя не била прекъсвана с издаването на заповедите за изпълнение, изпълнителните листове или с образуването на изпълнителните дела. Твърди се, че всяко от изпълнителните производства е прекратено по силата на закона, поради бездействие на взискателя в продължение на две години. Твърди се и че не били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата погасителна давност. Ищецът счита, че доколкото са налице висящи изпълнителни дела, то е налице интерес за него от предявяване на иск за признаване, че липсват подлежащи на принудително изпълнение вземания, 2 предвид погасяването им по давност. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕВН България топлофикация” ЕАД, с който се оспорва иска като неоснователен. Ответното дружество не оспорва, че по изп.дело № *** г. е получил сумата от 211,32 лв., от които 125 лв. послужили за погасяване на разноските, включени в изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, като досежно тази сума се излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователно на иска. По същество счита цялата претенция за неоснователна, като излага съображения, че до приемането на ТР № 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не била текла по време на висящия изпълнителен процес, съгласно указанията в ППВС № 3/1980 г. Давността за всяко от вземанията била петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, доколкото последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнявали с тези на съдебното решение. Същата пък била прекъсната с образуването на всяко от изпълнителните дела, тъй като взискателят бил поискал предприемането на изпълнителни действия с молбата си до съдебния изпълнител. В тази насока счита, че както извършването, така искането до съдебния изпълнител да извърши действие по принудително изпълнение прекъсват изтичането на срока на погасителната давност. Посочено е, че за периода 2016 г. – 2021 г. ежегодно по всяко от изпълнителните дела била депозирана молба до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, като всяка молба прекъсвала давността. По изложените съображения ответникът счита, че не е изтекъл срокът на погасителна давност за нито едно от процесните вземания и исковете се явяват неоснователни, поради което се моли и за тяхното отхвърляне.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени копия на изп.дело №***г., изп.дело № *** г. и изп.дело № *** г., всичките по описа на ЧСИ *** рег.№ ***.

Първото изпълнително дело е образувано за събиране на вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС за сумата от 1672,88 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007 г. – 30.04.2009 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.12.2007 г. – 23.11.2009 г. в размер на 144,41 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и 136,35 лв. съдебно-деловодни разноски. Делото е образувано на дата 26.01.2010 г. по молба на кредитора, с която е направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ по свое усмотрение да извършва справки и да предприема действия по принудително изпълнение. С молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за 3 имущественото състояние на длъжника, връчил е ПДИ, без обаче да е предприел извършване на някакво изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Впоследствие в периода 2016 г. - 2021 г. ежегодно са депозирани молби по делото от взискателя „ЕВН България топлофикация” ЕАД за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, без обаче такива действия да са предприемани.

Второто изпълнително дело № ***г. е образувано също за събиране на вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца, но по изпълнителен лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и за сумата 976,74 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 31.07.2010 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.07.2009 г. – 24.03.2011 г. в размер на 98,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане. Делото е образувано на дата 30.11.2011 г. въз основа на разпореждане на ЧСИ, по молба на кредитора, с която отново е направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

С молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, връчил е ПДИ, като е наложил и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на дата 27.10.2011 г. От материалите по делото не е видно извършването на превод от работодателя на суми по запора, макар да не се спори, че взискателят е получи от ЧСИ ** по изп.дело № № *** г. сумата от 211,32 лв. Посоченото се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, като експертът потвърждава превода на сумата, както и че „ЕВН България топлофикация” ЕАД е отнесъл сумата за погасяване на разноските по изпълнителния лист от 125 лв., както и разноски в изпълнителното дело в размер на 86,32 лв., от общ размер от 240 лв., приет от ЧСИ в разпореждането за образуване на изпълнително дело.

Впоследствие в периода 2016 г. - 2021 г. ежегодно са депозирани молби по делото от взискателя за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, без обаче такива действия да са предприемани.

Изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ **също е образувано за събиране на вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца за сумата 1544,64 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., и лихвата за забавено плащане върху нея за периода 01.02.2011 г. – 09.01.2013 г. в размер на 167,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и 134,23 лв. съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС. Същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от 25.04.2013 г. по молба на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, с която пак се прави искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебният изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Отново с молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и 4 извършването на изпълнителни действия по него. По делото се изготвени справки за имущественото състояние на длъжника, без обаче редовно да е връчено ПДИ, нито пък са предприемани изпълнителни способи. И по това дело в периода 2016 г. - 2021 г. ежегодно са депозирани молби по делото от взискателя за извършването на изпълнителни действия от ЧСИ, отново без такива действия да са предприемани.

По настоящото дело са постъпили справки от Служба „Архив“ към Районен съд Пловдив, от които е видно, че ч.гр.д. № *** г., ч.гр.д. № *** г. и ч.гр.д. № *** г., всичките по описа на ПРС, са унищожени поради изтичане на петгодишния срок за съхранение.