Решение № 13514 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13514 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110168260 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Б. Т., с която срещу [*******] са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № 5937199/19.06.2023 г., сключен между страните;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 85,19 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /13.12.2023 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 400 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,33 %. Уговорено е било заемът да се върне на 7 двуседмични вноски. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е уговорено предоставянето на допълнителна услуга на кредитополучателя, за която е била начислена сумата 85,19 лева, платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал. 1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 56,77 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение.

Твърди да е погасил изцяло задълженията по договора за кредит. Счита, че договорът е нищожен поради противоречие на същия с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, като развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Развива съображения за нищожност на допълнително начислените такси и неустойки. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заключва, че целият 1 договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Предявява иск за сумата, недължимо платена на ответника във връзка с разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК.

Моли за уважаване на исковете, за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 400 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Разяснява, че на ищеца е била предоставена услуга, за която тя доброволно се е съгласила да заплати съответното възнаграждение. Възразява срещу разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като излага съображения, че ищецът не е материално затруднено лице.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400 лева, която последният се е задължил да му върне, както и че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит [*******]с посочен в същия ГЛП 40,32 %, ГПР 49,33 % при срок за погасяване на задължението за връщане на заема и дължимата възнаградителна лихва на 7 двуседмични вноски. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 85,19 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 56,77 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 81,02 лева, а общото задължение по договора става в размер на 657,14 лева.

2

Като доказателство е приет и погасителният план, приложим към договора, видно от който потребителят освен сумата за главница дължи на кредитора сума, включваща договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка (оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение). Посочено е, че неустойката се начислява в случай на неосигуряване на обезпечение по договора съгласно предвиденото в същия.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в производството пред настоящата инстанция, с процесния договор ответникът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 400 лева, а кредитополучателят да погаси същата на седем погасителни вноски последната с падеж 25.09.2023 г., като заплати такса за експресно разглеждане и възнаградителна лихва, а в случай на неосигуряване на обезпечение и неустойка в размер на 56,77 лева. На 23.06.2023 г. ищецът е заплатила в полза на ответника сумата 486,96 лева, с която са били погасени главницата, възнаградителната лихва и таксата за експресно разглеждане в размер на сумата 85,19 лева. Съгласно заключението, ако в ГПР се включи таксата за експресно разглеждане , то в този случай същият би възлизал на 479,60 %. В случая ответникът не е начислявал и не е събирал (респ. погасявал) с плащането вземане за неустойка, каквото е предвидено да възниква в негова полза съгласно договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва да разгледа само основанията на предявения иск за нищожност.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същите е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците от същата са изискуеми при самото сключване на договора и когато той 3 бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит съдът приема следното:

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключените договори за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за него.

Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето мутридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.

Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай дори не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това изискване, а при тяхното включване е надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.