Решение № 178 от 02.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Разлог, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101162 по описа за 2022 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „ПКБ“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.

„Б.“№49, б.53Е, в.В, ч/з юрк. Г.П., против Е.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“27.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 09.01.2020 г., е сключен договор за потреб. кредит №*, за сумата от 2`500.00 лв. със срок за издължаване на кредита 36 месеца, ГПР 48.98%, ГЛП 41.00%. Общото задължение по кредита е от 4`382,56 лв. Също така се сочи, че са дължими възнаграждения за закупена услуга „Ф.“ от 750,00 лв. и възнаграждения за закупена „Ф.“ от 1`750,00 лв., както вноска по закупени допълнителни услуги от 69,44 лв.

Общото задължение по кредита е 6`882,56 лв. Сочи се, че срокът за издължаване на кредита е 36 месеца с месечна вноска от 191,18 лв. Изложено е, че в т.5, поискани от клиента допълн. възможности, ответницата е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължение от 974,89 лв. Изложени са доводи, че ответницата е подала заявление за промяна на погасителния план като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. В тази вр. м/у страните на 09.04.2020 г. е сключен Анекс №1 към ДПК №*, с който страните са се договорили да бъде отложена вноска №2. Като страните са променили погасителните вноски от 36 на 37 броя на 08.06.2020 г. и на 03.07.2020 г. са с включени Анекс №2 и Анекс №3 към договора, с който отново са променени погасителните вноски по искане на длъжника за отлагане на 2 погасителни вноски. Сочи се, че на осн. чл.4 от общото условие, се дължи и договорно възнаграждение като същото се претендира от падежа на първата неизплатена вноска 15.11.2020 г. до датата на предсрочната изискуемост 03.12.2021 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само 6 пълни и 1 непълна погасителна вноска, съгласно приложено извлечение по сметка към договора за потребит. кредит. Твърди се, че р-рът на погасеното задължение от страна на ответника е общо на 1`011,64 лв. като са изложени твърдения относно погасяванията с посочената сума. Правният си интерес от образуване на настоящото производство ищецът обосновава с твърдението, че е подал заявление и е образувано заповедно производство по ЧГРД №588 от 2022 г. по описа на РС-Рг и постановено от съда разпореждане с указания да подаде иск за установяване на вземането си.

Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на страните, че Е.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“27, дължи на ищеца следните суми: сумата от 2`305,04 лв. - дължима и неизплатена главница по Договор за потребит. кредит №* от 09.01.2020 г., сумата от 1`186,66 лв. – договорна лихва за периода от 1

15.11.2020 г. до 03.12.2021 г., сумата от 191,08 лв. - лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата от 280,56 лв. – законна лихва за периода от 03.12.2021 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №642 от 24.07.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В съответствие с изискванията на закона на ответната ЕС е изпратено съобщение, ведно с препис от ИМ и приложените към нея писмени доказателства.

В едномесечен срок въпреки предоставената от съда възможност, не е постъпил писмен отговор на ИМ.

По делото преди датата на първото ОСЗ, ищецът е депозирал нарочна молба, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 30.04.2025 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 т.3 от ГПК. Исканията за присъждане на сторените по делото разноски са с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в ЗЗ разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от неявяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, следва да бъде определено юрк. възнаграждение от 50.00 лв. – изчислено от съда съгласно чл.37 от ЗПП, във вр. чл.26 от НЗПП, приема с ПМС №4 от 06.01.2006 г.

Съразмерно с уважената част от заявлението на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо на 48.38 лв. – разноски в заповедното пр-во за заплатена държ. такса и юрк.

2 възнаграждение съразмерно с уважената част. На ищеца следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство от 100.00 лв. – изчислено от съда съгласно чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, приема с ПМС №4 от 06.01.2006 г., както и сумата от 177.98 лв. – заплатена държ. такса в исковото производство.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“27, дължи на ищеца „ПКБ“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.„Б.“№49, б.53Е, в.В, сумата - предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №377 от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. №588 по описа на Рг.РС за 2022 г., а именно: сумата от 2`305,04 лв. - дължима и неизплатена главница по Договор за потребит. кредит №* от 09.01.2020 г., сумата от 1`186,66 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г., сумата от 191,08 лв. - лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата от 280,56 лв. – законна лихва за периода от 03.12.2021 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“27, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПКБ“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.„Б.“№49, б.53Е, в.В, сумата от 651,17 лв. – непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.; сумата от 1`530,04 лв. – непогасено възнаграждение за закупена услуга Ф., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“27, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПКБ“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.„Б.“№49, б.53Е, в.В, сумата от 48.38 лв. – разноски в заповедното производство за заплатена държ. такса и юрк. възнаграждение съразмерно с уважената част и сумата от 277.98 лв. – разноски в исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3