Решение № 1664 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1664 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330201280 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 21-1030-011893 от 16.12.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с който на Дж. С. с ЛНЧ ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „П. Б.“ № *, ет. *, ап. ** на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Т., който претендира заплащане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в 1 съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.02.2021 г. в 15:21 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до № 83, до бензиностанция „Лукойл“, в посока гр. Асеновград МПС лек автомобил „Ауди Ку 5“ с рег. № ********, собственост на „БУЛТЕК“ ООД ЕИК:200687817 се е движил със скорост от 111 km/h, при максимално допустима скорост за движение в населено място с 50 km/h. Отчетен е толеранс от минус 3% в полза на водача на регистрирана скорост, наказуема скорост 108 km/h, като е превишил максимално допустимата с 58 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са и заснетият материал е показан на водача при съставяне на АУАН.

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало метрологична проверка на 28.09.2020 г. и е годно за срок от една година, т.е нарушението извършено на 11.02.2021г. е в срока на валидност на АТСС.

За констатираното, от физическото лице Йоанна Иванова Маркова, която е представила пълномощно от собственика на автомобила и е подала и получила свидетелството за регистрация от името на собственика, и е отбелязана като такова лице в справката от системата на „Пътна полиция“, е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на дата 17.11.2021 г., в която е посочила, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Дж. С..

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АВ № 18662/03.12.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят е отразил, че не възразява. При съставянето му съдържанието му било разяснено от полицейския служител, който го съставил – С.Б.. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал.

Било му връчено и копие от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на 2 жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С.Б. – актосъставител и от показанията на св. Г., както и от писмените и веществени доказателства по делото.

Собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано във узнатото, съгласно изявлението на жалбоподателя, от него постановление.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН. В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената скорост с 50 km/h по снимков материал, без тя самата да е свидетел на нарушението съставила АУАН в присъствието на жалбоподателя.

Посочва, че за конкретния случай си спомня установеният нарушител да е говорил и разбирал български език, като според нея същият дори четял на български.

От своя страна свидетелят Г. сочи, че е оказвал помощ на жалбоподателя при връчването на НП, като написал вместо него: „Ще обжалвам НП“. Твърди, че жалбоподателят не знаел български език и затова когато се прибрали във фирмата преводачката му била обяснила съдържанието на НП. Но според св. Г., още преди да отидат в КАТ за връчване на НП, жалбоподателят Дж. С., знаел какво наказание ще му бъде наложено.

Показанията на свидетелите, с изключение на тези на св. Г., че жалбоподателят не владее български език, съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС. По въпроса за владеенето от страна на жалбоподателя на български език съдът изключи показанията на свидетеля Г. и се довери на тези на Б.. Следва да се посочи, че писмените доказателства по делото взети съвкупно с гласните на Б. дават основание да се приеме, че С. разбирал български език. Установява се, от показанията на 3 св. Г. той да работи в дружество, регистрирано в Република България. Св. Г. го познавал от 3-4 години.

Настоящият състав на съда не споделя възраженията на представителя на жалбоподателя, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, предвид неосигуряване на преводач на С. в рамките на развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаването на процесното НП. В нормите на ЗАНН няма изрично предвидена уредба в този смисъл, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН установява, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съответно, субсидиарното прилагане на нормите на НПК, касаещи назначаване на преводач в рамките на административнонаказателно производство, е недопустимо на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като същите са приложими за обжалване на НП пред съд.

Според §5 от Закон за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс (ЗИДНПК), обнародван ДВ, бр.21 от 08.03.2014г., Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А според чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

Така в Решение № 1193/23.06.2022 г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1153 по описа на съда за 2022 година, Решение № 344 от 24.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3316 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1528 от 10.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1539 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Относно приложението на процесуалните правила:

4

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта и нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.

Не се възприеха и доводите на адв. Т., развити в пледоарията му, за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП водещо до невъзможност за жалбоподателят да разбере къде е извършено нарушението. Действително в АУАН и в НП е допусната техническа грешка при изписване, като е записано че АУАН и НП се издават „за това, че на 11.02.2021 г. в 15:21 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ като водач 5 на лек автомобил „Ауди Ку 5“ с рег. № ********, държава България“ и така е прекъснато изречението. След това обаче изрично са вписани обстоятелства при извършване на нарушението където освен всички останали индивидуализиращи признаци на нарушението, изрично е конкретизирано мястото и посоката на движение: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 83, бензиностанция „Лукойл“, посока гр. Асеновград. Видно в акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочени, като същите са пресъздадени и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление.

Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става ясно къде е било позиционирано то. Посредством снимката - клип № 11743СА/0467108 се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение. Този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.