Определение № 88 от 06.10.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Кнежа, 06.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Частно наказателно дело № 20261430200191 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Т. И., в качеството на пострадало лице, срещу Постановление от 01.09.2026г. на прокурор при Районна прокуратура – Плевен,с което на основание чл.199 и чл.244,ал.1,т.2 от НПК е спряно Наказателното производство по ДП№3/2026г. по описа на РУ–гр.Кнежа,пр.пр.№181/2026г.по описа на РП–гр.Плевен,образувано за престъпление по чл.216, ал.1 НК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и преждевременно, тъй като не са извършени всички необходими действия за изясняване на фактическата обстановка и установяване на извършителя. Сочи се,че не е извършена реална проверка на намиралата се в имота Wi-Fi видеокамера, не е изяснен механизмът на причиняване на повредите,не са изследвани характерът и местоположението им и не са проверени в достатъчна степен обстоятелствата,свързани с последващото възстановяване на щетите и лицата, участвали в ремонта.

Иска се отмяна на постановлението за спиране и продължаване на разследването.

Съдът, след като обсъди жалбата, обжалваното постановление и материалите по досъдебното производство, намира следното :

Жалбата е подадена от лице,имащо право на жалба по чл.244,ал.3 от НПК, и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Обстоятелството,че жалбата първоначално е била адресирана до Районен съд –гр.Плевен,съобразно посоченото в прокурорското постановление,не се отразява на нейната допустимост,след като същата е подадена чрез прокуратурата и впоследствие е изпратена за произнасяне на компетентния Районен съд – гр.Кнежа.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебното производство е образувано на 07.01.2026г. за престъпление по чл.216,ал.1 от НК във връзка с причинени повреди на недвижим имот в с.Л.,обл.Пл.,обитаван от жалбоподателката.

От материалите се установява,че след отсъствие от имота Т. И. е констатирала множество повреди по ПВЦ дограма и стъклопакети,комарник,панта и механизъм за затваряне на прозорец,каса и стъкло на входна врата, както и липса /повреждане на намирала се на южната страна на къщата Wi-Fi камера.

Извършен е оглед на местопроизшествието,разпитани са свидетели и е назначена съдебно1 оценителна експертиза,съгласно която стойността на причинените имуществени вреди възлиза на 331,00евро.

В хода на проверката вниманието на полицейските органи е било насочено към съседа М.

М.. Отразено е, че полицейският служител К. Д. е провел с него разузнавателна беседа,при която М. заявил,че е нанесъл щетите с дървен кол и е избил камерата.

Тази информация обаче не може сама по себе си да бъде използвана като годно доказателство за авторството на деянието.

Съгласно чл.118,ал.2 от НПК лицата, извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи,не могат да бъдат свидетели относно получената при тези беседи информация.Поради това евентуални извънпроцесуални признания,възпроизведени чрез показания на провелия беседата полицейски служител,не могат да заместят доказателства,събрани по предвидения в НПК ред.

Наред с това обаче по делото са налице и други обстоятелства,които подлежат на проверка и съпоставка.

Установено е,че впоследствие са предприети действия по възстановяване на част от причинените по имота повреди,като работникът Михаил Ангелов е заявил,че извършването на ремонта му е било възложено от майката на М. М. – Цветелина,която му обяснила, че съседката обвинява сина за причиняването им.

Установено е също, че на 07.08.2026г. М. М. е извършил пощенски паричен запис до Т. И. в размер на 105 евро с предназначение за възстановяване на нанесените щети,който жалбоподателката е отказала да получи. Тези обстоятелства не са достатъчни сами по себе си за категоричен извод относно авторството на деянието,но представляват относими косвени данни,които следва да бъдат проверени и преценени в тяхната взаимна връзка с останалия доказателствен материал.

На първо място,съдът намира за основателно възражението на жалбоподателката относно видеокамерата.

В прокурорското постановление е посочено,че на южната страна на къщата е имало монтирана Wi-Fi камера,която към момента на деянието била изключена от два-три месеца.От материалите,с които съдът разполага,обаче не се установява да е извършена конкретна техническа проверка относно местонахождението и състоянието на устройството,наличието на носител на информация,възможността за съхраняване на данни в самото устройство или чрез свързана услуга,нито обстоятелствата по неговото последващо връщане или възстановяване.

Самото обстоятелство,че камерата е била изключена, не прави предварително безпредметна проверката дали от нея или от свързани с нея технически средства могат да бъдат получени относими към разследването данни.

На следващо място,съдебно-оценителната експертиза установява стойността на нанесените вреди,но не изяснява механизма на тяхното причиняване.

В случая са констатирани множество и различни по характера си увреждания – по стъкла,дограма,рамки,комарник,панта,заключващ механизъм,каса и входна врата. С оглед направеното твърдение за използване на дървен кол следва да бъде проверено дали характерът,видът и разположението на установените повреди позволяват да се направи обоснован извод относно възможния механизъм и използваното средство, включително чрез експертно изследване, ако съхраненият доказателствен материал позволява това.

Неизяснени в достатъчна степен остават и обстоятелствата относно извършените впоследствие ремонтни дейности –кой и по чие възлагане ги е извършил,кои точно повреди са били отстранени,какви вещи са били възстановени или върнати и по каква причина са предприети тези действия.

Необходимо е също така установените по делото обстоятелства относно съседството на имотите,възможния достъп до имота на жалбоподателката, отношенията между нея и 2

М. М., ремонтните дейности и изпратения от него пощенски паричен запис да бъдат обсъдени не изолирано, а в тяхната съвкупност.

Съгласно чл.13,ал.1 от НПК органите на досъдебното производство са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина,а съгласно чл.14, ал.1 от НПК решенията им следва да се основават на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Основанието по чл.244,ал.1,т.2 от НПК е налице,когато извършителят на престъплението не е разкрит и на съответния етап липсват конкретни процесуални действия,чието извършване е необходимо за проверка на вече очертани доказателствени версии,като издирването може да продължи чрез способите по чл.245 от НПК.

В настоящия случай съдът не споделя извода в обжалваното постановление, че са извършени всички възможни действия по разследването.

Съществуват конкретни факти и доказателствени източници, които не са проверени в достатъчна степен и които обективно могат да имат значение за установяване на механизма на деянието и неговия автор.

При това положение спирането на наказателното производство на този етап се явява преждевременно.

Следва да се отбележи и че изискването за разкриване на извършителя не означава авторството да е доказано още на досъдебната фаза „по категоричен и несъмнен начин“.

Съгласно чл.219,ал.1 от НПК привличането на едно лице като обвиняем е обусловено от наличието на достатъчно доказателства за виновността му, докато окончателната оценка на доказателствата е предмет на последващите стадии на наказателния процес.

Настоящият съд не прави извод,че събраните към момента доказателства са достатъчни за привличане на конкретно лице като обвиняем,нито дава указания в тази насока.Преценката за това принадлежи на органите на досъдебното производство съобразно техните законови правомощия и вътрешно убеждение.

Съдебният контрол по чл.244,ал.5 от НПК не предоставя на съда правомощие да ръководи конкретната тактика на разследването и да определя предварително точно кои доказателствени средства следва да бъдат използвани. Съдът обаче е длъжен да провери дали към момента на спирането са били налице предпоставките на чл.244, ал.1, т.2 НПК.

В случая тези предпоставки не са налице, доколкото не са изчерпани разумно възможните процесуални способи за проверка на вече очертаните обстоятелства и версии.

Поради това обжалваното постановление следва да бъде отменено, а материалите по досъдебното производство – върнати на Районна прокуратура – Плевен за продължаване на производството.

При отмяната на постановлението по силата на чл.244,ал.7 от НПК започва да тече нов срок по чл.234 от НПК за извършване на разследването.

Водим от горното и на основание чл.244,ал.5 и ал.7 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановление от 01.09.2026г.на прокурор при Районна прокуратура –гр.Плевен, с което на основание чл.199 във вр. с чл.244,ал.1,т.2 НПК е спряно наказателното производство по ДП№3/2026г.по описа на РУ–гр.Кнежа,пр.пр.

№181/2026г.по описа на Районна прокуратура–гр.Плевен,водено за престъпление по чл.216,ал.1 от НК, като необосновано и преждевременно.

ВРЪЩА материалите по Досъдебното производство /ДП№3/2026г.по описа на

РУ–гр.Кнежа,пр.пр.№181/2026г.по описа на Районна прокуратура–гр.Плевен/ на Районна прокуратура–гр.Плевен за продължаване на производството.

3

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателката Т. И. и на Районна прокуратура –гр.Плевен.

След влизане в сила на определението материалите по досъдебното производство да се върнат на Районна прокуратура –гр.Плевен.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

4