Решение № 70 от 05.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря В. К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500077 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 1078/18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20252230104151 по описа на Районен съд Сливен, с което е признато за установено по отношение на *************, Булстат **********, гр.С., бул.*****************, че С. Г. С., ЕГН ************ и В. Е. С., ЕГН ********** и двамата от гр.С., ж.к.********************* са собственици по давностно владение на УПИ VI-6 в кв.12 по плана на с.Б., общ.С. с площ от 1000кв.м. и на 370/1920кв.м. от УПИ V-6 в кв.12, целият с площ от 1920кв.м., с неуредени сметки по регулация по плана на с.Б., общ.С..

Осъдена е *************, Булстат **********, гр.С., бул.***************** на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН ************ и

В.

Е.

С.,

ЕГН

********** и двамата от гр.С., ж.к.*********************направените по делото разноски в размер на 850 лв. , съразмерно на уважената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от ответната община, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно, необосновано 1 и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили имотите чрез давностно владение. Излага аргументи като сочи съдабна практика за да обоснове, че в настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства, че ищците са манифестирали пред ************* своето намерение да владеят имотите като изключителни собственици. Нито един от свидетелите не установявал конкретни действия, с които ищците да са демонстрирали пред ************* намерението си да владеят имотите като своя собственост. Когато се претендира придобиване по давност на имот, за който има съставен акт за общинска собственост, е необходимо да се докаже преобръщане на владението. В случая липсвали доказателства за такова преобръщане на владението. Първоинстанционният съд не е съобразил това изискване на закона и практиката. В настоящия случай показанията на свидетелите, на които първата инстанция се е позовала, установяват преди всичко фактическо ползване на имота, но не дават необходимата конкретика за началния момент, интензитета и характера на фактическата власт като „владение като свое", още по-малко - като владение, което да бъде противопоставимо на Общината при спор за общинска собственост. В нито едно свидетелско показание не се съдържат конкретни данни за установена фактическа власт на ищците в пълния смисъл на „владение като свое" (например поставяне на ограда, която да ги разграничи от общинската част, разпореждане с имота, извършване на съществени разходи, подаване на декларации пред общината и др.), което съдът не съобразява. Показанията не доказвали по несъмнен начин точно и непрекъснато 10-годишно владение, започнало от конкретен момент, нито доказват ясно демонстриране на своене спрямо Общината при положение, че спорът е за имоти, по отношение на които ответникът изрично е заявил, че собствеността му възниква по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и че има актуване като общински. Нито бил доказан начален и краен момент на давностно владение, нито се доказало продължавано и непрекъснато владение в законоустановения срок. В тежест на ищците е да докажат пълно и главно, че са владели съответните имоти, явно и необезпокоявано, с намерение да ги придобият, в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска. Доказателствата по делото не обосновавали придобивното основание на чл. 79, ал. 1 ЗС. Счита така постановеното решение за неправилно, доколкото поставените в основата му фактически изводи не следват логически от събраните по делото 2 доказателства, и в този смисъл се явяват необосновани, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. От фактическата обстановка се установявало, че процесиите имоти са актувани като частна общинска собственост с актове за частна общинска собственост № 75 и № 76 от 2019 г. Имотите не са заявени за възстановяване от бивш собственик, не са предоставяни за ползване, не са изкупени от ползвател, не са възстановени по реституционен ред. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, граждани или юридически лица, са общинска собственост. Чл. 7, ал. 1 ЗОС в първоначалната си редакция (в сила от 01.06.1996 г.) забранява придобиването по давност на всички имоти общинска собственост, без разграничение между публична и частна. Едва с изменението от 09.11.1999 г. забраната остава само за публичната общинска собственост. Следователно, за периода 01.06.1996 г. - 09.11.1999 г. придобивна давност за частна общинска собственост не е текла. Въпреки че теоретично 10-годишният срок би могъл да е изтекъл до 2006 г,, съдът не е изследвал дали именно в този период {1996-2006 г.) ищците или техните праводатели са осъществявали владение с всички необходими качества - постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Първоинстанционният съд е направил общо позоваване на „изтекла придобивна давност", без да извърши конкретно изчисление на давностния срок и без да отчете периодите на спиране на давността. Мотивите на съда игнорират аргумента на ответника, изложен изрично в отговора на исковата молба, че по силата на чл. 25, ал, 1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост на общината възниква по закона и не изисква предходно актуване като общинска собственост, а тази ех lege собственост не подлежи на придобиване по давност. Съдът не анализира съдебната практика относно изключването на давностното придобиване на земеделски земи, които по силата на закона са общински, и просто констатира, че към началния момент на владението няма административен акт или съдебно решение, с които да е одобрена реституция или актуване, и прави механичен извод, че е могла да тече давност. Така решението фактически заобикаля въпроса за действието на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не обсъжда дали е възможно получаване на частна собственост по давност за имот с ех lege статут на общински, което представлява съществен порок в правната му обосновка.Излагат се аргументи, че до отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да 3 се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуС.я правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. В настоящия случай не е предявен отрицателен установителен иск, а положителен установителен иск.

Последователно се приема в практиката на ВКС, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината в случаите, при които удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание. При наличие на такова основание, аналогично на възприетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в трайната практика на ВКС на акта се признава легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Особеното в разглеждания по настоящото дело случай е, че ответникът се позовава на придобивно основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик. В този случай установяването на собственически права на ищеца ще изключи тези на ответника върху същия имот. Ето защо, за да разреши спора при така противопоставените позиции на насрещните страни, съдът следва да се произнесе по въпросите дали имотът е имал друг собственик, т. е. дали е опровергана истинността на изложеното в актовете обстоятелство, а оттам - и дали спрямо него е приложима забраната за придобиване по давност. Счита, че първоинстанционният съд е направил еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост на обжалваното решение и обуС.ящо незаконосъобразността и неправилността му в обжалваните му части. Първоинстанционният съд е постановил решение при непълен и неубедителен анализ на спорните въпроси по делото - без да обсъди релевираните от Общината решаващи възражения за правния режим на имотите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и за спиране на придобивната давност, както и при необоснована оценка на свидетелските показания. Това е довело до неправилен краен извод за придобиване по давност и до незаконосъобразно уважаване на установителните искове. Счита, че първоинстанционният съд е направил неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост на обжалваното решение и обуС.ящо незаконосъобразността, неправилността му. В обобщение иска да се отмени 4 решението и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че тя е неоснователна. След издаването на изпълнителния лист за одържавяване на част от имота на С. С. К. през 1954г., е разпоредено имотът да се предостави за ползване на селсъвета в с.Б..Това е отразено в Акта за държавна собственост от 1961 г. Тъй като тогава имотът е бил един и от него е одържавена реална част от 1500 кв.м., тази част фактически не е била обособена и не е била реално предоставена за ползване на държавен орган .Имотът е продължил да съществува в състоянието, в което се е намирал преди одържавяването му в границите, обозначени с оградите му от всички страни, които са непроменени и до сега.Собственикът С. К., притежавал одържавената част от имот, придобит по завещание, е продължил да владее имота по начина отпреди одържавяването му.Едва с плана от 1990г., от бившия имот на С. К. са обособени два урегулирани поземлени имота.Първият е съсобствен у пи V-6 в кв.12 с неуредени регулационни отношения, с площ от 1920 кв.м., от който 370/1920 ид.ч.частна общинска собственост и 1550/1920 ид.ч. записани на името на двамата ищци.Вторият имот пи V1-6 в кв.12 с площ от 1000 кв.м. е записан като частна общинска собственост. Това записване по плана не се е отразило на установеното владение на имота в първоначалните му граници.От свидетелите, разпитани по делото се установило, че независимо от обособяването по плана на два имота от първоначалния такъв, дядото, родителите и ищците са ползвали цялата площ, разположена в съществуващите огради, обработвали са го, засявайки всякакъв вид селскостопански .култури, ползвали са плодовете от съществуващите овошки.

Първоначалното владение на наследодателите на първия ищец не е било по никакъв начин прекъсвано от новия собственик. Държавата,респ.общината чрез органите си, не са иззели по надлежния ред одържавената част от имота.

Поради това първоначалното владение не е било прекъсвано, включително и след изменението на чл.86 от ЗС през 1996г.Едва през 2019г.ответната община е издала акт за общинска собственост за спорните имоти, но този официален документ има само удостоверителен ефект и не се отразява върху владението не само като фактическа власт, но и като субективно отношение за своенето им. Независимо от изложеното, осъществявайки фактическа власт в цялата 5 площ на първоначалния имот, разположена в съществуващите огради, владелците са манифестирали намерение за своене, ограничаващо всяко вмешателство в имота спрямо трети лица, включително и към държавата и общината. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че в настоящия случай е налице придобиване по давност от ищците на процесиите имоти. Първият ищец е присъединил владението на своите наследодатели и тъй като давностният срок е изтекъл и собствеността е възникнала по време на брака му с втората ищца, тази собственост представлява съпружеска имуществена общност. В обобщение иска да се потвърди решението и претендира разноски.