Решение № 2496 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231110212913 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. В. Д. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 237398/2014 от 19.09.2014г., издадено от Заместник Кмета на Столична община – **в, с което на жалбоподателката на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО /отм./ е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО /отм/.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли за неговата отмяна. Прави се и възражение за изтекла давност.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призовавана, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния й представител – адв.

М. И. и писмени бележки по съществото на спора. Претендират се разноски в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.

За датата на съдебното заседание на 10.04.2024г., когато делото е даден ход на делото и е обявено за решаване, въззиваемата страна е била редовно уведомена чрез юрк. Десислава Ценова, видно от отбелязването върху списъка на лицата за призоваване – л. 15 – гръб.

Въззиваемата страна, не изпраща представител.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Относно спазване на законоустановения срок, съдът съобрази, че по делото липсват надлежни доказателства за връчване на процесното НП на жалбоподтаелката. Единствените данни в тази насока се съдържат в разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение заедно с процесното НП от ЧСИ ** чрез работодател „** на дата 30.08.2023г. Спрямо тази 1 дата жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок – на 11.09.2024г. съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗАНН /ред. ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г./.

В тази връзка съдът ще добави и следното:

Този състав счита, че макар да се касае за издадено НП при действието на предходната редакция на закона, в която е предвиден 7-дневен срок за обжалване на НП, то приложение следва да намери именно новата разпоредба, предвиждаща 14-дневен срок за обжалване, тъй като именно при действието му е връчено процесното НП. Това е така, тъй като с предходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.) са уредени следните хипотези на недовършените административнонаказателни производства:

-съгласно § 44 - неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред наказващите органи, чиято компетентност се променя, се разглеждат от наказващите органи, пред които са образувани;

-съгласно § 45 – неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от съда, пред който са образувани;

-съгласно § 46 - неприключилите до влизането в сила на този закон производства, образувани въз основа на мотивирано постановление по чл. 83б, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, пред които са образувани.

Други хипотези не са уредени чрез ПЗР на ЗАНН. Ето защо, хипотезата касаеща приключили с НП административнонаказателни производства пред наказващия орган, но необжалвани до действието на старата разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, следва да бъдат разглеждани от съда по правилата на новата разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, която предвижда 14-дневен срок за обжалване.

С оглед на това жалбата се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 03.09.2014г. Н. Г. К. – контрольор по редовността на пътниците към ЦГМ съставил срещу жалб. А. В. Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 18, ал. 1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. АУАН бил съставен за това, че жалбоподателката пътува без редовен превозен документ на дата 03.09.2014г. в 14,30ч. в трамвай № 10 инв. № 2047 след спирка на площад Македония. Актът бил връчен на жалбоподателката, като въз основа на него на 19.09.2014г. било издадено атакуваното НП.

Съдът счита, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалб. Д..

Давността за наказателно преследване е обстоятелство, изключващо отговорността, тъй като погасява възможността държавата да търси съответна отговорност за едно престъпление или нарушение.

Предвид факта, че административните нарушения се наказват с финансови санкции ("глоба" или "имуществена санкция"), то приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т.

5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН и административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на конкретно предвиден от законодателя срок. Ппроцесният административноправен спор попада в хипотезите на чл. 81, ал. 3, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 НК.

Съгласно описаното в НП, нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, е извършено на 03.09.2014г. Следователно, 2 от датата на осъществяване на административното нарушение до настоящия момент са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административно-наказателното производство, на основание настъпила абсолютна давност, за което съдът следи служебно.

Това е така, тъй като, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - наказателното (респективно административно-наказателното) преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", възможността дадено лице да бъде санкционирано, се изключва с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на деянието. В конкретния случай този срок е изтекъл на 03.05.2019г.

Поради изтичане на законоустановената давност НП подлежи на отмяна на това основание. Това от своя страна прави безпредметно обсъждане на спора по същество.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна защита, е 500 лева. По делото не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 237398/2014 от 19.09.2014г., издадено от Заместник Кмета на Столична община –**

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Столична община, ул. „Московска” № 33 да заплати на А. В. Д. ЕГН ********** сумата 500,00 лева /петстотин лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3