Решение № 119 от 10.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кюстендил, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500273 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби, както следва: с вх. №

260789/21.02*022 г. от С. Р. З. и К. В. З., и двамата от *****, чрез АД „А. и К.“ чрез адв. Р.

А. и адв. С. К., със служебен адрес: ***, и с вх. № 260855/24.02*022 г. от К. В. С. и Д. В. С., чрез пълномощника им адв. А. К. от САК, със съдебен адрес: ***, ет. 1, насочени против Решение № 260009 от 02.02*022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2671/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е признал за установено по отношение на К. В. С. и Д. В. С., че К. В. З. и С. Р. З. са собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Кюстендил, с адрес на имота: гр.К., ул. ** № **, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нивата на обекта: 1, с посочена в документа площ от 100 кв.м., с прилежащи части: две избени помещения в източната половина на сградата, източната половина на таванското помещение, с ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № ****, над обекта: няма и сграда с идентификатор № **** по КККР на гр.Кюстендил, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж, описан в НА № 180, т. 4, рег. № 5695, д. № 881 от 2007 г. на нотариус Е.П., като самостоятелен обект, представляващ втория жилищен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от около 100 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, входно антре, баня със санитарен възел, ведно с прилежащате към етажа две избени помещения, изградени в източната половина от към ул. ** и източната половина на таванското помещение от към същата улица, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и същите идеални части от правото на строеж по отношение на УПИ, парцел VIII, пл.№2171, кв.131 по плана на гр.К., който имот е с площ от 435 кв.м., заедно с 1 масивен гараж, със застроена площ от 30 кв.м., построен в същия парцел, като 2/3 ид.части от имота са придобили по давност и 1/3 ид.част са придобили с описания нотариален акт.

С посоченото решение РС-Кюстендил е осъдил К. В. З. да заплати на К. В. С. и Д.

В. С. по 3459.40 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетения от лишаването от ползване на 2/3 ид.части / по 1/3 за всеки от ищците/ от гореописания имот за периода от 21.01.2016г. до м.май 2019г., като до пълния размер на тези искове от по 4100 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни.

Отхвърлен е и предявеният от К. В. С. и Д. В. С. против К. В. З. и С. Р. З. иск за разпределение на ползването на описания недвижим имот.

С решението са присъдени и разноски, като К. В. З. е осъден да заплати на К. В.

С. и Д. В. С. деловодни разноски в размер на 1636.04лв. ; респ. К. В. С. и Д. В. С. са осъдени да заплатят на К. В. З. деловодни разноски в размер на 2 835.70 лв.

Въззивниците С. и К. З.и обжалват първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният срещу К. З. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 59 от ЗЗД, като същият е осъден за заплати на всеки един от ищците по 3459,40 лв., релевирайки доводи за неговата неправилност. Считат, че първоинстанционният съд, за да постанови решението си, не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че присъждайки обезщетението в посочения по- горе размер за всеки от ищците, съобразно притежаваните от тях права по 1/3 ид. ч., съдът неправилно е приел, че размерът на дължимото обезщетение е в размер на наемната цена за период 21.01.2016 г. – м. 05.2019 г., което било посочено от вещото лице, и е игнорирал възражението на ответниците, че този размер следва да бъде намален с 40 %. Аргументират се с части от приетото заключение на в.л. Г., както и нейните изявления в о.с.з. от 22.02.2021г. по делото.Правят искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за горницата над 2075.64 лв. за всеки един от ищците. Претендират се разноските в производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни К.

С. и Д. С. чрез пълномощника им адв. А. К. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а първоинстанционното решение в обжалваната му част се приема за правилно. Акцентира се, че доколкото в първоинстанционното производство ответниците не били ангажирали доказателства относно друг твърдян от тях размер на обезщетението, то неоснователно е оспорването на този размер с въззивната жалба. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

С въззивната си жалба въззивниците К. С. и Д. С. обжалват първоинстанционния съдебен акт с аргументи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон в частта му, в която е прието за установено по отношение на тях, че К. З. и С. З. са собственици на процесния имот, както и в частта за разноските.

Възразява се срещу извода на районния съд, че след влизане в сила на съдебното решение, с което те били признати за собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния имот , за насрещните страни К. и С. З.и започнала да тече придобивна давност, като считат, че неправилно и в нарушение на материалния закон съдът приел, че същите били добросъвестни владелци. Обосновават се, че доколкото С.и са признати за собственици спрямо праводателя на З.и с влязло в сила съдебно решение, този праводател никога не е бил собственик на недвижимия имот, респ. те не са владели на основание, годно да ги направи собственици. Считат, че в случая било ненужно да се изследва субективното знание на насрещната страна – З.и. Твърди се, че е налице необорима презумпция относно знание по отношение на всички при наличие на вписана искова молба и районният съд е допуснал нарушение на материалния закон като неправилно е изтълкувал същата.

2

Въззивниците възприемат като неправилен извода на районния съд, че краткият 5годишен давностен срок е изтекъл. Подчертават, че с исковата си молба, предявявайки иск по Закона за собствеността, ищците С.и били оспорили владението на ответниците З.и, респ. същото не е останало необезпокоявано. Акцентират, че съдът не бил отчел в обжалваното решение обстоятелството, че страните са съсобственици, а отправеното искане от едните съсобственици другият да им плати ползването, следвало да се приеме за нарушаване на владението.

Прави се искане за отмяната на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения инцидентен установителен иск.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. З. и К. З. чрез пълномощника им АД „А. и К.“ чрез адв. А. и адв. К., с който се оспорват изцяло като неоснователни изложените във въззивната жалба доводи и възражения. Въззиваемите акцентират, че твърдейки, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон, респ. закона, въззивниците не сочат конкретните разпоредби на закона, които са нарушени, и приемат жалбата за несъответстваща с разпоредбата на чл. 260, т. 3 от ГПК.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се сторените във въззивното производство разноски.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна и са насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество въззивният съд намира следното:

По време на брака между ответниците С. Р. З. и К. В. З. е бил сключен договор за покупко-продажба на процесния имот , който договор е оформен с нотариален акт №180,т.V, рег.№5695, д.№881/2007г.от 01.08.2007г.на нотариус Е.П.- същият договор – с прехвърлител (продавач) В.И.М. и приобретател (купувач) отв. К. В. З.. Закупеният недвижим имот е описан по следния начин:находящ се в *****, самостоятелен обект, представляващ втори жилищен етаж , находящ се в двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от около 100кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, входно антре, баня и санитарен възел, ведно с прилежащите към етажа две избени помещения, изградени в източната половина на къщата от към ул.** и източната половина от таванското помещение от към същата улица, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и същите ид.ч. от правото на строеж по отношение на УПИ, представляващ парцел VIII, имот пл.

№2171 в кв.131 по плана на гр.К. с площ от 435 кв.м., празно и застроено място, заедно с реално масивен гараж със застроена площ 30 кв.м,построен в същия парцел откъм ул.**,при описани съседи.

Относно същия имот ищците са предявили в предходно съдебно производство обективно кумулативно и субективно активно и пасивно съединени искове, сред които и следните:- иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите, насочен против А.Д. С.а с ЕГН ********** от ***, Ц.Б.М. с ЕГН ********** от *****, К.М.М. с ЕГН **********, същия адрес, Р.Н.Д. с ЕГН ********** от *****, Г.С.Д. с ЕГН **********,същия адрес и В.И.М. с ЕГН ********** от *****, за признаване за установено по отношение на ответниците, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между А.Д. С.а, Д. В. С. и К. В. С., последният непълнолетен към момента на сключване на договора и действащ със съгласието на своята майка А.С.а, от една страна като продавачи, и Ц.Б.М. и Р.Н.Д., от друга страна като купувачи, по силата на който първите трима са продали притежаваните от тях по наследство втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от около 100кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня, входно антре, баня и санитарен възел, ведно с прилежащите към етажа 2 избени помещения, 3 изградени в източната половина на къщата от към ул.** и източната половина от таванското помещение от към същата улица, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и същите ид.ч. от правото на строеж по отношение на парцел VIII, имот пл.№2171 в кв.131 по плана на гр.К. с площ от 435 кв.м., празен и застроен, урегулиран, при граници и съседи: ул.**, парцел IX-имот пл.№6592, парцел V-имот пл.№6241, парцел VI-имот пл.№2170 в кв.131 по плана на гр.К., както и реално масивен гараж със застроена площ 30 кв.м., построен в парцела от към ул.**, за сумата от 18 360 лв., който договор е обективиран в нот.акт №169, том II, рег.№3108, дело №369/2002г. на нотариус Е.П. с рег.№188 на НК и район на действие района на КРС, е нищожен, поради противоречието му със закона – чл.209 от ЗЗД, като сключен с уговорка за изкупуване;- искове с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм), насочени против изброените по-горе ответници за признаване за установено, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. всеки или общо на 2/3 ид.ч. от втория етаж в масивната жилищна сграда в парцела, посочен по-горе, на основания: нищожност на договорите за продажба от 29.05.2002г. и 29.09.2003г., недействителност на извършената публична продан за посочените ид.ч. по изп.д.№ 20067430400002 и присъединеното към него изп.д.№ 20067430400001 на ЧСИ Е.Х. с рег.№** с район на действие района на КОС и наследствено правоприемство от баща им В.Р. С., б.ж. на гр.Кюстендил, починал на **.

Исковата молба е депозирана на 16.08.2006г., като по нея е образувано гр.дело №1659/2006г.на РС – Кюстендил, преобразувано в гр.дело № 3328/2010г.по описа на РСКюстендил.

Същата е вписана на 27.12.2006г. – видно от изпратения от АВ-Служба по вписванията

–гр.Кюстендил екземпляр в заверено копие( срвн.л.153 от първоинстанционното производство, решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка- гр.д.№2671/2019г.на КнРС ).

Разпечатката съдържа 35 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58d057cb-6e12-4258-a5ab-4d0f4b4273ad