Решение № 260232 от 12.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260232/12.03.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретаря Красимира

Андонова, като разгледа НАХД № 194 по описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.А.Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 251а-203/02.10.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. П. от БАК, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.04.2020 г., на жалбоподателя К.А.Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата – 18.04.2020 г., около 23:30 часа, в гр. Бургас, се е намирал на открито обществено място в градска градина, находяща се в ж.к. Славейков пред бл. , като седи на пейка в нея, с което нарушил въведена в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал.

1 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него, посочвайки, че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е подадено писмено възражение.

На 02.10.2020 г. било издадено обжалваното

НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място, но излага съображения за незаконосъобразност на производството.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали и коя точно разпоредба от заповедта на министъра на здравеопазването не е били изпълнена.

Съдът не възприема доводите на защитата, че нарушителят не следвало да носи отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като дори да е последвала друга заповед/и, то нарушената разпоредба на чл.

209а, ал. 1 ЗЗ не е отменена или изменена в по благоприятна за жалбоподателя, респ., не е отпаднала отговорността за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Към датата на извършване на нарушението посечената в АУАН и НП заповед е била действаща и е следвало да бъде спазвана.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал в градска градина, независимо от въведената забрана, поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на К.А.Г..

Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

По делото липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от жалбоподателя. Нещо повече, видно от разпита на актосъставителя – св. И. /л. 28/, на самото място на проверката е имало струпване на доста хора, което е наложило и изпращане на органите на реда. Относно обстоятелството, че жалбоподателят в момента учи също не може самостоятелно да доведе до отпадане на отговорността му, още повече, че размерът на санкцията е определен в минимален размер.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-203/02.10.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя К.А.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.

209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВО:К.А.