Решение № 253 от 16.12.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Сливница, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100049 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по искова молба от Д. С. Д. против „Ю.Б.“ ЕООД с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 10.05.2023 г. до окончателното плащане. Претендира се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, по силата на трудов договор, е работил при ответника на длъжност „Управител, търговия на дребно/магазин на самообслужване“. Твърди, че на 10.05.2023 г., докато изпълнявал трудовите си задължения, е следвало да свали от високо място, поставени два пластмасови съда /кофи/, в които се е събирала просмукваща се от тавана вода в склада, за да не попада и уврежда съхраняваната стока. Този теч е съществувал от доста време, но собствениците на фирмата не са го отстранили, а са задължавали служителите си да следят и изливат периодично пълните съдове с вода. Така на посочената дата ищецът, при опит да свали пълните с вода пластмасови кофи, чрез фирмен мотокар, с който бил повдигнат до нивото на кофите, при захващането на един от пластмасовите съдове се отчупва част от съда и с вследствие на действие на силата на упражненото въздействие, дланта на ръката свита в юмрук със захваната част от счупилата се пластмаса се удря в дясното око на ищеца и по този начин същото се наранява. След нараняването ищецът изпаднал в безсъзнание в тъй наречения кош, в който се намирал на мотокара и с който бил повдигнат до пластмасовите съдове. След като дошъл в съзнание установил, че с увреденото око не вижда. Окото е било силно зачервено и с него не било възможно да се възприемат обекти. Ищецът веднага потърсил спешна помощ в МБАЛ „Рахина Ангелова“. Там бил прегледан в спешен кабинет, но поради сериозното увреждане, съществувал риск да загуби окото си, поради което от там му препоръчали да отиде в ИСУЛ в гр. София. Ищецът отишъл там, като в условия на спешност, му бил извършен преглед и било установено разкъсване на роговицата на дясното 1 око /15мм/. Приет е за болнично лечение и оперативна интервенция. Такава е извършена на 11.05.2023 г., изразяваща се в шев на корнеално разкъсване с ход на заболяване – остър. С разпореждане на НОИ злополуката е била приета за трудова. Твърди се, че до 31.07.2023 г. ищецът е бил в болничен, през което време е чувствал постоянни болки и дискомфорт. С оглед възрастта и към момента все още чувствал болки. При извършен преглед на 16.01.2024 г. в МБАЛ „Р. Ангелова“ било констатирано, че лещата на увреденото око е с леко задно субкатедално уплътнение, цикатриси на роговицата и травматична катаракта. Лекуващият лекар е заявил, че следва да се направи отново операция на увреденото око. В резултат на инцидента на ищеца са причинени болки и страдания, стрес, изразяващ се в изпадане в безсъзнание, силен шок и разкъсна рана на окото, които оценява на сумата от 26 000 лева.

Счита, че работодателят отговаря за това обезщетение и следва в негова тежест да се възложи.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Признава обстоятелството, че ищецът е работил при него по трудово правоотношение. Оспорва размера на претендираните от ищеца суми. Ответникът заявява също, че ищецът е съпричинил вредите поради груба небрежност. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за привличане на трето лице помагач в лицето на ЗК „У.Ж.“ АД.

Претендира разноски.

С Определение от 28.03.2024 г., по искане на ответника, съдът е конституирал в негова подкрепа трето лице помагач в лицето на ЗК „У.Ж.“ АД, от които е постъпило становище, че подкрепят изложеното в отговора на исковата молба, като признават, че с ответника имат сключена застраховка трудова злополука на работниците и служителите в дружеството.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен са обективно, кумулативно осъдителни искове с правна квалификация чл.200, ал.1 КТ и чл.84, ал.3 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд при ответника по трудов договор, настъпила трудова злополука, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, вредите, причинно следствена връзка между трудовата злополука и вредите, размер на вредите.

Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже, наличие на обстоятелства, които изключват отговорността му, както и възражението си за съпричиняване, че ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на задълженията си, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

С Определение от 28.03.2024 г., като безспорно между страните е отделено, че ищецът е полагал труд при ответника по силата на трудов договор, действащ към дата 10.05.2023 г., като е заемал длъжността „Управител, търговия на дребно/магазин на самообслужване“, както и, че на 10.05.2023 г., в работно време, докато е изпълнявал трудовите си задължения, ищецът е претърпял трудова злополука, като при управление на фирмен мотокар се покачил на височина близо до тавана за сваляне на пълни с вода пластмасови съдове, като при захващането на един от пластмасовите съдове се отчупва част от съда, с която част се наранява дясното око.

Злополуката е приета за трудова от НОИ с Разпореждане от 30.05.2023 г. /л.19/, което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Спорно по делото е размера на вредите, като парична стойност и допринесъл ли е ищецът с поведението си за настъпване на същите, проявил ли е груба небрежност.

От представената по делото епикриза /л.21/ се установява, че ищецът е приет в в 2

Клиника по Очни болести в „УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ на 10.05.2023 г. и е изписан на 12.05.2023 г. с поставена диагноза „разкъсана рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“, като му е извършено оперативно лечение – шев на корнеално разкъсване. Поставена била гипсова имобилизация. Положени са 5 единични шева роговична рана в долната половина с дължина 15 мм и е възстановена предната камера на окото.

Епикризата е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда доказателствена стойност, доколкото е издаден от лекуващия лекар на ищеца, при и във връзка с извършената от него работа. Именно изготвилият епикризата е и лекарят, извършил посочените в нея манипулации и е поставил диагноза на ищеца.

От представените по делото болнични листове за временна нетрудоспособност на ищеца /л.27-29/ се установява, че на същия е предписано домашно лечение, във връзка с претърпяната от него трудова злополука за периода от 10.05.2023 г. до 31.07.2023 г.

От представения по делото амбулаторен лист от 16.09.2024 г. /л.140/ се установява, при преглед на ищеца, че на същия е поставена диагноза фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения.

Отразеното в епикризата и амбулаторния лист се потвърждава и от изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза /л.147/. От последната се установява, че в резултат от претърпяната трудова злополука, на ищеца е причинено сериозно телесно увреждане, изразяващо се в разкъсана рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, малък подкожен хематом на горния клепач в средна трета, линейна разкъсно-контузна рана под зеничния план, вървяща косо в дълбочина на роговицата до предна/средна строма, зачервяване на конюктивата, усложнения на първична травма, травматична катаракта /перде/, роговично помътняване, ретинопатия на дясното око. Всички тези травми, включително развилото се усложнение в последствие са пряка и непосредствена причина от самото нараняване на окото. Вещото лице обосновава, че към момента на травмата на дясното око увреждането е причинило на ищеца трайно отслабване на зрението на дясното око за период по-голям от 30 дни. Развилите се усложнения на първичната травма /травматична катаракта, ретинопатия/ са му причинили постоянна слепота с дясното око.

Вещото лице дава заключение, че първичната травма е с оздравителен период от 1 - 1.5 месеца, докато развилите се усложнения са прогресивни и неминуемо водят до загуба на зрението в увреденото око. Установява се, че е необходима операция по отстраняване на увредената леща на дясното око, доколкото без такава операция зрението ще спада до пълна слепота на дясното около. Също така се установява, че белега на очната ябълка е възможно да води до ежедневни неудобства като чувство за чуждо тяло в окото, повишено сълзотечение, рецидивиращи зачервявания на лигавицата на окото.

Съдът кредитира СМЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице, което е обсъдил всички налични по делото медицински документи, след което е изготвил заключението си.

От показанията на свидетеля Д. В.А. /протокол от о.с.з. т 18.06.2024 г. л. 128/, доведен от ищеца, негов колега при ответника и приятел, се установява, че е запознат с претърпяната от ищеца трудова злополука, за която му разказал колега в работата и след това и самият ищец. Свидетелят се чул и видял още същият ден на злополуката с ищеца на видеовръзка, а физически - след претърпяната операция. Свидетелят възприел, при срещата си с ищеца, че същият имал промяна в дясното око, било превързано цялото, а лицето му било посиняло.

Психически не се чувствал добре, имал опасение, че ще остане без зрение и без всякаква физическа активност в млада възраст Свидетелят видял ищеца на живо след изписването му от болницата. След това се чували 4-5 пъти в седмицата, като ищецът му споделял, че не може да се справя сам и му е нужна помощ. Също така не можел да управлява автомобил вечерно време. Бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност първоначално за около 3 два месеца, след което се върнал отново на работа. След като се върнал на работа не можел да вдига тежко, да се натоварва, заради окото, което наложило пак да излезе в болнични.

След изтичане на болничния, поради невъзможността да извършва физическа дейност, напуснал работа при ответника и потърсил работа на друго място. От новата работа също напуснал, защото работата му била пред компютър и заради натоварването на окото не можел да я върши. Година след инцидента и операцията, ищецът продължавал да не може да изпълнява физическа дейност. Не можел да тренира. Оплаквал се от главоболие. Свидетелят установява, че и към момента има следа по лицето му от травмата.

Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересенованост, съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелката дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.

С оглед всичко изложено съдът приема, че се доказа пълният фактически състав на разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ, а именно, че на 10.05.2023 г. ищецът е претърпял трудова злополука, в резултат на която са му причинени травматични увреждания, така както е описано в исковата молба.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.