Решение № 31 от 30.01.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8/2026
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. С., 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря ВЕСЕ. К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500008 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., в качеството му на особен представител на П. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., кв.
**************** против решение № 202/28.11.2025г. по гр.д. № 578/2025г. на РС- Нова Загора, в частта с която е бил уважен предявеният от Е. Д. Д. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Н. П. С. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр.Н. З., обл.С., ул.
************************** иск за увеличаване на определената с Решение № 1327/22.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 5541 по описа на Районен съд – Сливен за 2019 г. месечна издръжка, като същата е била увеличена на 400.00лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване. Увеличаването на месечната издръжка е от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2025г.
Решението на РС – Нова Загора е обжалвано като необосновано и неправилно. Жалбоподателят сочи, че без основание първоинстанционният 1 съд е приел, че жалбоподателят реализира доходи в КИ, което обосновава необосноваността на решението, а така също сочи, че без да е подкрепен от събрани по делото доказателства, съдът е приел, че е във възможностите на ответника / жалбоподател да заплаща издръжка в размер на 400.00лв., което правило решението незаконосъобразно.
Моли се обжалваното решение да бъде изменено и съдът да определи месечна издръжка в размер на 300.00лв.
Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з. въззивникът, нередовно призован не се явява. Представлява се от особен процесуален представител – адв.С., който иска да се даде ход на делото, заявява че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззивваемата страна се явява лично, както и с процесуален по пълномощие адв.Г., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира адвокатско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не бяха събрани допълнителни доказателства.
Решението е било съобщено на особения процесуален представител на ответника на 01.12.2025г. Същото е обжалвано в законоустановения двуседмичен срок – на 09.12.2025г.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По отношение предявения иск по 143 от СК, за издръжка на непълнолетно дете, съдът взе предвид следното:
Основният принцип залегнал в нашето законодателство е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и според възможностите на лицето, което дължи издръжката. Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК уточнява, че минималната издръжка на едно дете е ¼ от 2 размера на минималната работна заплата, което в случая към момента на постановяване на обжалваното решение е било е 269.25 лв. ( МРЗ е 1077.00лв.).
В случая се касае за дете на вършило 13г. и 5 м. (към момента на постановяване на настоящото решение), за което няма данни за особени потребности свързани със здравословното му състояние или някакъв вид специално обучение. Това е голямо дете, тийнейджър със значително нараснали (спрямо първоначалния момент на отпускане на издръжка – преди повече от 6г.) нужди за дрехи, храна и учебни пособия. То посещава извън класна дейност – курсове по математика, за което майката заплаща всяка седмица по 60- 70лв. За бащата няма събрана информация за получаваните доходи в КИ, но разпитания по делото свидетел сочи, че той работи там. В същото време няма данни бащата да е болен или да съществува някаква друга пречка да работи и да реализира доходи и да издържа детето си. Съдът намира, че следва да приеме, че същия реализира доходи поне в минималния за РБългария размер, който за 2026г. е 1213.00лв. месечно. Минимално дължимата издръжка би била подходяща за дете в младенческа възраст, но тя е крайно недостатъчна за дете на почти 14г. Съдът счита, че е във възможностите на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 400.00лв.
(204.52€), която е малко по – голяма от месечния минимум (303.25лв./155.05€), но съответства, както на нуждите на детето, така и на възможностите на бащата да дава издръжка.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна се дължат деловодни разноски в размер на 410.00евро – адвокатско възнаграждение.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлОС дължимата ДТ за въззивно обжалване в размер на 25.00лв. - 12.78 евро и 250.00 евро - възнаграждение за особен процесуален представител.
По тези съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № решение № 202/28.11.2025г. по гр.д. № 578/2025г. на РС- Нова Загора.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., кв.
**************** да заплати по сметка на СлОС дължимата ДТ за въззивно обжалване в размер на 25.00лв. – 12.78 евро и 250.00евро - възнаграждение за особен процесуален представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4