Определение № 989 от 25.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. Шумен, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500381 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е въззивна /имаща характер на частна/ жалба вх. № 8849/21.05.2025 г. на ШРС, депозирана от П. С. А., действаща чрез пълномощника си адв. С. Г. от ШАК, против решение /имащо характер на определение/ № 295/14.04.2025 г. по гр.д. № 2538/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което молбата на жалбоподателката за допълване на решение № 229/25.03.2025 г., постановено по делото била върната като процесуално недопустима.

Жалбоподателката счита, че съдебния акт е неправилен. Излага, че изводите на първоинстанционния съд са несъстоятелни, тъй като за същия е налице задължение да включи в диспозитива на решението си, постановено във втората фаза на производството по делба, такъв, че същата има право да впише законна ипотека за вземанията си за уравнение на дяловете. Освен това, счита, че молбата следвало да бъде разгледана по същество и евентуално отхвърлена като неоснователна, но не и като недопустима.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени решението /определението/.

В законния срок, насрещната страна – А. С. А., не взема становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 2538/2023 г. е образувано по предявен от А. С. А. срещу П. С. А. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр.

1

Шумен. С решение № 229/25.03.2025 г., постановено по делото, във фазата на извършване на делбата, ШРС уважил искането на ищеца А. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК и му възложил процесния недвижим имот, представляващ жилище. В срока за обжалване на решението, ответницата депозирала молба с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК с искане за допълване на съдебния акт. Претенцията на А. била в диспозитива на съдебното решение да бъде включен следния текст: „На основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, за вземанията за уравнение на дяловете П. А. може да впише законна ипотека.“. Първоинстанционният съд разменил молбата, като в дадения му срок, ищецът депозирал отговор, в който заявил, че молбата се явява неоснователна. С решение /представляващо в същността си определение, тъй като съдът не се произнесъл по основателността на искането/ № 295/14.04.2025 г., ШРС приел, че молбата се явява недопустима. Доводите за това са, че възможността по чл. 349, ал.

3 от ГПК не следвало да се включва в диспозитива на решението. На второ място, посочил, че такова искане П. А. не била направила в хода на производството. Поради това, ШРС върнал на молителката молбата с правно основание чл. 2150, ал. 1 от ГПК като процесуално недопустима.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за допълване на съдебното решение, която цели преодоляване на грешките на съда при постановяването му. Такова допълване се извършва когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на някоя от страните, тоест, налице е пропуск на съда да се произнесе по целия спорен предмет. Процесуалните предпоставки за провеждане на процедурата са: 1. молбата да е подадена от легитимирана страна – главна или подпомагаща; 2. молбата да съдържа твърдения за наличие на непълнота в произнасянето и 3. молбата да е подадена в преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК – в едномесечен срок от връчване на решението.

ШОС намира, че и трите процесуални предпоставки за сезиране на съда с молба за допълване на решението са били налице. Същата е подадена от ответник по делото, в предвидения в закона срок и с наличие на твърдения за липса на произнасяне на съда.

Поради това, Районен съд – Шумен е следвало да се произнесе по основателността на молбата, а не да приема същата за процесуално недопустима и да я връща на подалата я страна, още повече с решение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата на П. А. неправилно е била върната, поради което решение /имащо характер на определение/ № 295/14.04.2025 г. по гр.д. № 2538/2023 г. по описа на ШРС, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на молбата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение /имащо характер на определение/ № 295/14.04.2025 г. по гр.д. № 2538/2023 г. по описа на ШРС, с което депозираната от П. С. А. молба с правно основание 2 чл. 250, ал. 1 от ГПК е върната като процесуално недопустима.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по основателността на молбата с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3