Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 441 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 725/2025
Вид
Определение № 441
Подписан
11.03.2026
В сила
28.03.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.64д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200725 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. П. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-003446 от 06.10.2020 г., издадено от Началник група в *******“, ОД МВР Варна, с което, за нарушения по чл.6, т.1 т ЗДвП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на въззивника са наложени съответно административни наказания „глоба“ в размер ***** лв за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП и „глоба“ в размер ***** лв за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Въззивникът претендира отмяна на електронния фиш поради изтичане на предвидения давностен срок за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Твърди, че незаконосъобразно наказващият орган е приел наличие на основанията по чл.58, ал.2 ЗАНН за служебно отбелязване на осъществено връчване от 01.03.2022 г. поради ненамиране на въззивника на посочения от него адрес и неизвестност на негов нов адрес. В с. з. чрез процесуален представител твърди, че оспореното НП подлежи на отмяна поради изтичане на абсолютна давност за реализиране на административно-наказателна отговорност за съответното нарушение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, поради надлежно осъществено връчване по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН към 01.03.2022 г. и последващо влизане в сила на НП от 15.03.2022 г., а също и предвид осъществено от въззивника плащане на наложената глоба в пълен размер от 04.05.2023 г.

След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2020 г. в 00.10 ч., в гр. Варна, при движение по ул. „****“, посока ул.

„Г.П.“, при кръстовището с ******“, управляваният от въззивника л. а. „****** бил възприет от свидетелите И. М. и Ж. М. – служители в *******“, ОД МВР Варна, да не спазва наличния пътен Б2 – „Спри! Осигури предимство!“ и да е без поставен обезопасителен колан на водача на автомобила, при което същият бил спрян от движение и след установяване самоличността на въззивника като водач на автомобила, спрямо него бил съставен процесния АУАН за установените нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП, който му бил връчен на място лично и в предоставения 7-невен срок възражения по акта не последвали.

1

На 06.10.2022 г. наказващият орган издал спрямо въззивника процесното НП №20-0819-003446, с което възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на въззивника предвиденото към датата на нарушението в чл.183, ал.2, т.3, пр.2 ЗДвП наказание „глоба“ във фиксирания размер ***** лв за нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП и предвиденото към датата на нарушението в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП наказание „глоба“ във фиксирания размер ***** лв за нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП. НП било изпратено с изх.№819р-35054 от 20.12.2021 г. за връчване до визирания в АУАН и в НП адрес на въззивника – гр. Варна, ул. ***** чрез органите на *** РУ, ОД МВР Варна и въз основа на докладна записка от 28.02.2022 г. от инспектор Д. П., сочеща неустановяване на адресата след множество проведени проверки на съответния адрес и получени данни от живущи в близост лица, че не познават адресата и нямат връзка с него, както и за извършена проверка в масивите на АИС МВР, сочеща липса на друг регистриран адрес за въззивника, наказващият орган вписал на 01.03.2023 г. в НП, че същото се счита за връчено от съответната дата на основание чл.58, ал.2 ЗАНН.

На 04.05.2023 г. въззивникът платил по чрез банков превод сумата ***** лв с посочване на процесното НП като основание за превода и съответна справка за осъщественото плащане била приложена към административно-наказателната преписка.

На 20.01.2025 г. в ОД МВР Варна било регистрирано отправено от въззивника искане за възобновяване на административно-наказателното производство по процесното НП, с твърдение да е узнал на 07.01.2025 г., че същото е влязло в сила, както и че няма спомен същото да му е връчвано.

С Определение №1432 от 06.02.2025 г. по КАНД №187/2025 г. по опис на Административен съд – Варна, искането за възобновяване на административнонаказателното производство е оставено без разглеждане като е прието, че същото подлежи на разглеждане по реда на чл.58д – чл.64д от ЗАНН и в резултат е образувано процесното въззивно производство.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания от свид. И. М., така и от приобщените документи – НП №20-0819003446 от 06.10.2020 г., АУАН №286303 от 05.09.2020 г., Писмо изх.№819р-35054 от 20.12.2021 г., Докладна записка от ОД МВР Варна, Данни за плащане от ******* с име на файла **********, Справка за нарушител/водач за В. П. Д. и Заповед №8121-515 от 14.05.2018 г.

Съдът, при описаните фактически констатации и предвид становищата на страните, направи следните правни изводи:

Съдът намира процесната жалба за подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради констатация за неосъщественост на предпоставките по чл.58, ал.2 ЗАНН за отразеното в НП връчване за връчване чрез отбелязване, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и неговия нов адрес не е известен. Съответните предпоставки наказващият орган неправилно е приел за налични въз основа на приложената докладна записка от 28.02.2023 г. от инсп. Д. П., защото реално там не се съдържат конкретни данни за това, кога всъщност, колко пъти и в работно или в неработно време, са осъществени посочените „множество проверки на адреса“, както и, кои конкретно лица и къде всъщност „живущи в близост“, заявяват, че не познават въззивника. Съдържащата съответните напълно формални, бланкетни, неясни и изцяло неконкретни данни определено не са в състояние да формират извод, че въззивникът действително активно, систематично, в различно часово време, в делнични и в почивни дни, е търсен и не е открит на съответния адрес, нито пък извод, че за него действително е събрана информация да е напуснал адреса и да има друг, неизвестен адрес. При тези констатации и при липсата на данни за осъществено в последствие надлежно връчване на процесното НП, се налага извод, че процесната жалба 2 не е просрочена.

Независимо от това, съдът намира, че жалбата се явява недопустима на друго основание, доколкото е надлежно удостоверено извършено от въззивника плащане от 04.05.2023 г. на наложените с процесното НП глоби. Независимо от факта, че това плащане е сторено преди да е реално осъществено връчване на съответния санкционен акт, доколкото в платежния документ същият е изрично посочен по номер и дата на издаване, съдът намира, че съобразно чл.79б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63г ЗАНН, с плащането въззивникът реално е демонстрирал, че приема конкретния санкционен акт за правилен и законосъобразен и не желае да го обжалва и обстоятелствата, поради които е преценил да осъществи плащането, без да се възползва от възможността да получи надлежно вече известния му санкционен акт, са ирелевантни.

При формираната констатация за недопустимост на процесното НП съобразно, съдът не дължи произнасяне по същество на спора и въпреки обявяването на делото за решаване, производството следва да бъде прекратено съобразно чл.63г ЗАНН с подлежащо на обжалване определение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производство по АНД №725/2025 г. по опис на РС Варна и ВРЪЩА жалба рег.№819000-3508 от 20.01.2025 г. по опис на *******“, ОД МВР Варна, от В. П. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-003446 от 06.10.2020 г., издадено отНачалник група в *******“, ОД МВР Варна, с което, за нарушения по чл.6, т.1 т ЗДвП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на въззивника са наложени съответно административни наказания „глоба“ в размер ***** лв за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП и „глоба“ в размер ***** лв за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, поради недопустимост на жалбата, на основание чл.63г, вр. чл.79, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН.

ОПРДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

Административен съд гр. Варна в 7-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3