Акт от 13.11.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105 гр.Габрово, 13.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря Радина

Церовска и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 87 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Същото е образувано по депозирана в законния срок жалба на „******“ ЕООД – Габрово, ул. ** с ЕИК ********* против Решение № 215 от 7.07.2020 година на Районен съд – гр. Габрово, постановено по НАХД № 134 по описа за 2020 година. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 3.01.2020г. издадено от оправомощен по силата на нарочна заповед заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“ ЕООД – Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е било неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се че наказателното постановление било издадено преди да е налице влязла в сила заповед с правно основание чл.

222,ал.1,т.10 във връзка с чл. 225, ал.1 от ЗУТ, което било условие за успешно провеждане на наказателната процедура. Районният съд не бил се произнесъл по възражението за пълна липса на преценка за маловажност от страна на административно-наказващия орган. Неправилно въззивният съд бил отхвърлил възраженията относно размера на наложената санкция. Иска се отмяна на решението на ГРС и на потвърденото с него НП, алтернативно се пледира намаляване на санкцията. Касационният жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание. Представителят му поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна - Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/ – София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, като поради това същата следва да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на ГРС като правилно и законосъобразно, по съображения подробно изложени в представения писмен отговор.

И двете страни претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение следвало да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Съдът правилно бил констатирал допуснати процесуални нарушения в проведената административно-наказателна процедура.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения:

Правилно и обосновано съставът на ГРС е преценил, че описаното в обжалваното пред него наказателното постановление, административно нарушение е налице.

Неоснователни са доводите в касационната жалба относно категоризацията на извършващия се строеж и липсата на влязла в сила заповед квалифицираща строежа като незаконен.

В тази връзка съдът възприема доводите на ответника че е налице хидротехническо съоръжение състоящо е от няколко елемента. Строеж не попада в изключенията по чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, отнасящи се до изкоп с дълбочина до 1 метър и площ до 30 кв.м. Контролните органи са констатирали площ около два декара и дълбочина надвишаваща един метър. Правилно строежът е възприет като такъв от трета категория.

Административнонаказателното производство и производството по обжалване на индивидуалния административен акт, с който строеж е обявен за незаконен, са две отделни и независими производства.

Санкционният орган и съдът при обжалване на издадено наказателно постановление следва да изследват дали е налице строеж и има ли издадени изискуемите строителни книжа /в случая/. Вън от всякакво съмнение е, че е налице строеж по смисъла на ЗУТ и че за него липсва издадено строително разрешение.

Не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение, осъществено от наказващия орган и изразяващо в това, че органа не бил извършил преценка относно евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 53 от същия закон „… ако няма основание за прилагането на чл.28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление…“. Следователно с издаването на наказателно постановление, наказващият орган е изразил по недвусмислен начин волята си, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложените от въззивния съд мотиви в тази насока, нямат за цел да заместят волеизявлението на санкционният орган, както бе посочено такова изрично волеизявление не е нужно. Тези мотиви обосновават извода на районния съд, че правилно наказващият орган е издал наказателно постановление, невъзприемайки случая като маловажен.

Въпреки изложеното, обосноваващо правилността на извода на Районен съд – Габрово, че е налице извършено административно нарушение от касационния жалбоподател и че това нарушение следва да бъде санкционирано, решението следва да бъде отменено, а наказателното постановление изменено по следните съображения.

Касационната жалба е основателна в частта й отнасяща се до размера на наложеното наказание. В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената санкция над минималния предвиден от чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ размер. Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на имуществената санкция в размер равен на законовия минимум. Като е приел че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното постановление - изменено. Определената имуществена санкция следва да бъде намалена до законоустановения минимум – 5.000,- лева.

При този резултат по делото сторените от страните разноски за двете съдебни инстанции следва да бъдат присъдени в половин размер. На дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 500.- лева, явяващи се половината от общо 1.000,- лева /по двата договора за правна помощ/, а на ответника следва да бъдат присъдени 100,- лева, явяващи се половината от общо 200,- лева юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции.

След прихващане ДНСК – София следва да бъде осъдена да заплати на касатора 400,- лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, in fine от

АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 215 от 7.07.2020 година на Районен съд – гр. Габрово, постановено по НАХД № 134 по описа за 2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 3.01.2020г. издадено от оправомощен по силата на нарочна заповед заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“ ЕООД – Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 3.01.2020г. издадено от заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“ ЕООД – Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева, като намалява размера на наложеното наказание имуществена санкция на 5,000.- / пет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол – София ул. "***, с ЕИК ********* да заплати на „******“ ЕООД – Габрово, с ЕИК204215917 сумата 400,- /четиристотин/ лева, деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.