Решение № 14083 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14083 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110110667 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на Т. П.

Т., ЕГН **********, чрез адвокат Е. А., с която срещу У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК **, е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за осъждането на У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК ** да заплати в полза на Т. П. Т., ЕГН ********** сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 06.02.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по с ч.гр.д. № 217/2026г. по описа на Районен съд – Кубрат.

1

Със заявление от 06.02.2026 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК **, за сумата от сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

На 06.02.2026 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.

На 18.03.2026 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 20.04.2026 г. (в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – чл. 60, ал. 6 вр. чл.60, ал. 3 ГПК).

В исковата молба се твърди, че Т. П. Т., ЕГН ********** е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет полет № **, планиран за излитане на 13.11.2025 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Неапол - София, който е пристигнал със закъснение от над 3 часа в крайната точка на дестинацията. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 250 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км. Поддържа, че ответникът е бил поканен извънсъдебно да заплати претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните, посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК ** дължи в полза на Т. П. Т., ЕГН ********** сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците 2 при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 06.02.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по с ч.гр.д. № 217/2026г. по описа на Районен съд – Кубрат.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

Поддържа се, че закъснението на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г. е по обективни причини, а затворена писта на летище Неапол, поради което отговорността на превозвача е изключена по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В тежест на ищеца е да докаже, че Т. П. Т., ЕГН ********** е сключил договор за въздушен превоз с У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК **, като е закупила самолетен билет за полет № **, планиран за излитане на 13.11.2025 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Неапол – София, че ищецът се е явил на гишето за регистрация не покъсно от 45 минути преди обявения час за излитане, както и че полетът е изпълнен от ответника със закъснения от повече от три часа, които обстоятелства не са спорни в производството.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, за което не сочи доказателства.

3

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявения иск, включително, че закъснението на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г. е по обективни причини, а затворена писта на летище Неапол.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производството, че между ищеца от една страна, в качеството й на пътник и У, дружество, регистрирано в У, действащо чрез „У – клон България, ЕИК **, от друга страна, в качеството му на превозвач, бил сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на един брой самолетен билет за полет № ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г. от ответника; че процесният полет е бил изпълнен със закъснение, което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и че закъснението на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г. е по причини, както следва: 1/ полетът е следвало да бъде изпълнен с летателен апарат /самолет/ и екипаж, изпълняващи предходен полет **, по дестинация Неапол – София, от поредица от няколко полета полета за същия ден, който е бил отклонен към летище Фиумичино Рим, поради обстоятелството, че за периода от 13:15 часа /местно италианско време/ до 13:30 часа /местно италианско време/ пистата на летище Неапол е била затворена, поради кацнал и спрял на пистата самолет; 2/ изтичане летателното време на екипажа и необходимостта от изчакване на нов екипаж.

Единственият според по делото въпрос е този, дали закъснението на полет ** по дестинация Неапол – София, който е следвало да бъде изпълнен на дата 13.11.2025 г. е по обективни причини, които стоят извън възможностите на авиопревозвача да ги преодолее.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в пункт втори от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C 402/07 и C 432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или 4 повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

В случая съдът намира, че ответникът не доказа възражението си за извънредни обстоятелства. За да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение по чл. 7 от Регламента, ответното дружество следва да докаже не само, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, но и че същите не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки за това – чл. 5, § 3 от Регламента. Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл: Решения от 22 декември 2008 г. - WallentinHermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г. - McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г. - Van der Lans, C 257/14, EU:

C: 2015: 618, т. 36). Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (в този смисъл: Решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (в този смисъл: Решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25). Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от 5 извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.