Решение № 1428 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А. В. и С. Г. В. чрез процесуалния им представител адв.С.А. против решение № 986/07.03.23г.,постановено по гр.д.№ 7752/22г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл.30,ал.3 от ЗС и чл.61 от ЗЗД от Д. А. В.,ЕГН- ********** и С. Г. В.,ЕГН-**********,и двамата от гр.********* против Н. К. А.,ЕГН-**********,от гр. ******** за заплащане на суми за извършени от тях през 2017г. СМР в масивна двуетажна жилищна сграда,находяща се на ъгъла на ул. „***********,изградена в поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П.,която сграда е била с идентификатор № *** с административен адрес: гр. *********** с площ от 103 кв.м както следва:

1. в сутеренните помещения на обща стойност 26 210лв. : полагане на фибран 110кв.м. х 18лв.-3190лв.; - замазка – 110кв.м. х 18лв – 1980лв.; - поставяне на теракот и фаянс /материали и труд/ - 30кв.м. х 20лв. – 600лв.; - поставяне на вътрешна топлоизолация с 5см. стиропор и шпакловка - х 45лв. – общо 280лв. или общо 12600лв. материали и труд; боядисване на стени и тавани – 280кв.м. х 8 лв. – 2240лв. /материали и труд/; - подмяна на ПВЦ дограма – 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям прозорец, 5 бр. врати – 2800лв.;

2. ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000лв.: - подмяна на ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове – 2800лв. / материали и труд/; - подмяна на ел. инсталация /електромери и кабели/ - 3200лв.

3. покрив на сградата на обща стойност 11570лв. : - цялостна подмяна на 2 греди, дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120кв.м. х 90лв. – 10 800лв. ;

1 подмяна на водосточни тръби -30м. и улуци – 40м. -770лв.

4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014-2018г. – 1034,64лв.,като неоснователни и недоказани,както и в частта за разноските.

Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.Релевират се доводи, че съдът е обосновал решението си на недоказани в процеса факти и обстоятелства,които въобще не били изследвани; въпросът за наличието,респ.законността на сградата не бил повдиган в производството по гр.д.№ 7752/22г.и съдът незаконосъобразно поставил ищците в положение на изненада със съдебното решение,решавайки делото по същество по тема,която изобщо не била предмет на разглеждане.Неправилно съдът приел,че се касае за изцяло „незаконна постройка“,като в това число директно причислил и покрива на сградата,по оношение на който били направени необходими разноски за запазване целостта на вещта.Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.Претендират се всички направени по делото разноски.

Въззиваемата страна-Н. К. А.,ЕГН-**********,чрез пълномощниците адв.С.И. и адв.Д.Т. е подала отговор,в който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения и иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ищци,останали недоволни от отхвърлителното спрямо тях решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. и С. В.и против Н. А. за заплащане на суми за извършени от тях през 2017г.СМР: 1. в сутеренните помещения на обща стойност 26 210лв. : полагане на фибран - 110кв.м. х 18лв.-3190лв.; - замазка – 110кв.м. х 18лв – 1980лв.; - поставяне на теракот и фаянс /материали и труд/ - 30кв.м. х 20лв. – 600лв.; - поставяне на вътрешна топлоизолация с 5см. стиропор и шпакловка - х 45лв. – общо 280лв. или общо 12600лв. материали и труд; - боядисване на стени и тавани – 280кв.м. х 8 лв. – 2240лв. /материали и труд/; - подмяна на ПВЦ дограма – 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям прозорец, 5 бр. врати – 2800лв.; 2. ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000лв.: - подмяна на ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове – 2800лв. / материали и труд/; - подмяна на ел. инсталация /електромери и кабели/ - 3. покрив на сградата на обща стойност 11570лв. : - цялостна подмяна на греди, дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120кв.м. х 90лв. – 10 800лв. ; подмяна на водосточни тръби -30м. и улуци – 40м. -770лв. 4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014-2018г. – 1034,64лв.в сграда с с идентификатор № *** с административен адрес: гр. ************ с площ от 103 кв.м.

Ищците твърдят,че са съсобственици с ответницата А. при равни права ( по ½ ид.ч)/ в сутеренния етаж на сградата, а ответницата е и индивидуален собственик на жилищния етаж.Самата сграда представлява жилищен етаж със сутерен,съставляваща имот с идентификатор *** по КККР /заповед № РД-018-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК/, находяща се в ПИ с идентификатор ***, с адм. адрес гр. ***********.

В исковата молба ищците са твърдели,че извършените СМР са необходими за запазване на имота,като пред въззивната инстанция, с оглед дадените указания за излагане на обстоятелства относно знанието и съгласието на другия съсобственик за извършването им са заявили, че към момента на извършване на процесните СМР са били единствени 2 собственици на имота по силата на Постановление за възлагане. Към този момент те не са търсили съгласието на друг съсобственик, тъй като не е имало такъв.

По предявените искове е постановено решение на ПдРС по гр.д.№ 9735/19г.,което е обезсилено с решение на ПдОС № 361/22.03.22г.,постановено по в.гр.д.№ 3057/21г.Въззивният съд е приел,че първоинстанционният не е дал правилна правна квалификация на два от исковете,както и от диспозитива на решението не се установявало кои от исковете и за каква част са уважени,респ.отхвърлени.

При повторното разглеждане на спора от ПдРС по гр.д.№ 7752/22г.е постановено атакуваното с настоящата въззивна жалба решение.

Предявени са искове са с правна квалификация както следва: исковете по т.1,2 и 4 от исковата молба-по чл.61 от ЗЗД,а по т.3 от исковата молба по отношение ремонта на покрива-по чл.30,ал.3 от ЗС.

Твърденията на ищците са,че СМР по т.1 касаят сутеренните помещения в сградата и са осъществени без знанието и съгласието на ответната страна,като представляват разходи по поддържане на вещта.Претендират половината стойност в размер на 13 105лв.СМР по т.2 от исковата молба представляват ремонтни дейности по поддържане на вещта,като се претендира половината стойност от 3000лв.;СМР по т.3 от ИМ касаят покрива на сградата и представляват необходими разноски за запазване на вещта,като претендираната сума е за 5785лв.По т.4 претенцията е за заплатени данъци за периода 2015г.-2018г.от ищците като собственици на целия имот,като след постановяване на решението на ВКС,с което е отменено Постановлението на ЧСИ К. за възлагане на имота,ответницата е станала собственик на ½ ид.ч.от сутерена и дължи заплащането й по реда на чл.61 от ЗЗД.

При тези твърдения и с оглед представените писмени доказателства настоящата инстанция приема,че процесните СМР са извършени от съсобственик без знанието и съгласието на другия съсобственик, доколкото той никога не е губил правото си на собственост.По отношение на покрива на имота уточненията на ищците са били,че той е бил в много лошо състояние,имало течове и застрашавал преминаващите хора по тротоара. В този смисъл ремонтът бил извършен като неотложен такъв.

В случая направените във връзка с ремонта на покрива (т.3 от ИМ) разноски представляват необходими разноски,т.е.разноски,които са свързани с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или от необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата,като чрез тях се цели привеждане на имота в състояние,годно за неговото предназначение.Направените разноски по отношение ремонта на сутеренните помещения по т.1 и т.2 от ИМ представляват полезни разноски, които увеличават стойността на имота и имат характера на подобрения.

За уважаването на исковете по т.1 и 2 от ИМ по чл.61 от ЗЗД следва ищците да докажат състоянието на имота преди извършването на твърдените СМР,стойността на същите,както и че те са уместно направени,т.е.че са поД.ли имота.Що се отнася до обективно съединените искове по т.3 от исковата молба,доколкото се касае до претенция за извършени необходими разноски по запазване на вещта,то всеки съсобственик съгл.чл.30,ал.3 от ЗС следва да участва в ползите и тежестите на вещта съобразно правата си в съсобствеността,съответно при тези искове следва да се установи при доказателствена тежест на ищците-необходимостта от извършване на ремонтни дейности по поддържане на вещта,самите ремонтни дейности,както и тяхната стойност.По отношение на претенцията по т.4 от исковата молба, доколкото изпълнението на данъчно задължение,макар и произтичащо от правото на собственост,не е свързано със съсобствеността,а е изпълнение на чужд дълг,то отново е налице водене на чужда работа без пълномощие-чл.61 от ЗЗД,при посоченото по-горе разпределение на доказателствената тежест.

3

Първостепенният съд е приел,че постройката представлява незаконен строеж,позовавайки се на приетата по делото Заповед № РД-09-93/18.03.2013г. на Кмета на Район „Западен“,Община П. за премахване на незаконен строеж; че няма данни по делото заповедта да е отменена,а и премахването на постройката е констатирано от в.лице С.Ж. при огледа му на 19.12.22г.В мотивите си районният съд се позовава също на т.ІІ.7. на ППВС № 6/27.12.74г.,според което подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения,освен ако собственикът на имота желае да ги запази.Това кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определяло от техническите органи,съгласно разпоредбите на действащото законодателство. При определяне на стойността им в такъв случай се държала сметка за евентуалното им премахване.Щом ищците са направили нещо в отклонение на техническите правила,то те трябва да носят риска от това, че направеното ще подлежи на събаряне, като по този начин ще бъдат лишени и от евентуално обезщетение за направените разноски по повод изграждането и вложените средства.

От изразеното в Постановление № 6/1974 г. на ПВС становище следвало,че собственикът на вещта може да откаже изплащането на направените разноски,тъй като не може реално да се ползва от тях. Когато разноските са извършени за обект,който е изграден в нарушение на императивните изисквания на закона и запазването му във вида, в който съществува,е недопустимо спрямо благоустройственото законодателство и този обект подлежи на премахване и е премахнат,то собственикът не следвало да дължи обезщетение за тези разноски, защото не се е обогатил.

Според районният съд когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл.61,ал.2 от ЗЗД,заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от поД.теля разноски и увеличената стойност на имота.В тази връзка се цитира и Решение № 315/25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г. по описа на ВКС.За да бъде възможна тази ликвидация обаче съдът счита,че е необходимо постройката да е законна и да не подлежи на премахване, а в конкретния случай по делото се установило,че имотът е премахнат и не съществува,респ.щом като собственикът не може да запази подобренията, той не следва да дължи обезщетение за тях,поради което и е отхвърлил предявените искове.