Решение № 5112 от 13.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100507766 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20273068/10.12.2020г., постановено по гр.д. №74851/2018г. по описа на СРС, 175 състав, е осъдено „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да изгради на И. Н. Н. следния обект: Паркомясто №16 на кота 0,00м. с площ от 12,00 кв.м., при граници: уличен тротоар, подход към вътрешния двор и зелена площ, находящо се в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес на поземления имот: гр. София, район Лозенец, ул. ****, съгласно уговореното в НА №14, том І, рег. №227, дело №12 от 2014г. от 14.01.2014г. и предварителен договор за продажба на право на строеж и изграждане на недвижим имот от 07.04.2012г. и анекс №2 от 10.12.2013г. към него. Отхвърлен е предявеният от И. Н. Н. срещу „Л.И.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД за сумата от 5057,89 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците по строителните работи в офис №1 с идентификатор ***, апартамент №11 с идентификатор

***, прилежащото към него мазе №1, както и апартамент №14 с идентификатор *** и прилежащото към него мазе №12.

1

Осъдено е „Л.И.“ ЕООД да плати на И. Н. Н. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 247,60 лева, представляваща сторените по делото разноски. Осъден е И. Н. Н. да заплати на „Л.И.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 2457,10 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез пълномощника адв. Н. В., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че процесното паркомясто №16 няма качеството недвижима вещ.

Същото било разположено една част върху най-горната плоча на подземното застрояване в процесния поземлен имот на кота 0,00 м. (т.е. върху покрива на подземната част на строежа), а останалата част – около половината от площта на паркомястото била разположена върху земната повърхност в незастроената част от поземления имот. Счита, че не е налице пълно неизпълнение на изграждането на процесното паркомясто №16, тъй като същото не отговаря за изискванията на закона да бъде квалифицирано като самостоятелен обект в сграда или обект на вещно право, поради което неизграждането му може да е само непълно, т.е. некачествено изпълнение от страна на ответника. Мотивите на съда били вътрешно противоречиви. Съдът установил, че недостатъците в построяването на офис №1, ап.11 и ап.14 са явни, а явно било и, че не е било изградено паркомясто №16, което било част от инвестиционния проект на сградата. Поради това съдът приел, че с подписването от ищеца на акт образец 15 за сградата без посочване на дефектите в офиса и апартаментите и липсата на изградено паркомясто №16, ищецът е приел построеното без забележки, поради което може да предявява претенции само за скрити недостатъци на строежа. Липсата на изградено паркомясто №16 е била явна и видна и към момента на подписване на акт образец №15 за сградата. Процесното паркомясто №16 не било нито самостоятелен обект в сграда, нито несамостоятелен обект – принадлежност към самостоятелен обект в сграда.

Поддържа се, че с подписването на акта образец 15 за сградата без забележки, ищецът е приел строежа с неизграденото паркомясто №16 без забележки, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част и да бъде отхвърлена предявената претенция за осъждане на ответника да изгради процесното паркомясто №16. Претендира разноски.

Подаден е отговор от насрещната

2 страна

И.

Н.

Н., чрез пълномощниците адв. Г. Г. и адв. Н.Х., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение в оспорваната от ответника част.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца И. Н. Н., чрез пълномощниците адв. Г. Г. и адв. Н.Х., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно. Поддържа, че е установено по делото, че не са монтирани перголи на балконите на двата имота, като същите представлявали движими вещи и нямали характер на неизпълнени строително-монтажни работи, като тяхното неизпълнение не било основание за неприемане на строежа с Акт образец 15, поради което и такова възражение не било отразено в подписания от ищеца акт образец 15.

Излагат се доводи, че появилите се течове по стените и таваните на апартаменти №11 и №14 вследствие на нарушена хидроизолация на терасата на апартамент №14 представляват скрити недостатъци, като ищецът е отправил своевременно искане до ответника за отстраняването им. Поддържа също така, че владението на имотите не било предадено на ищеца съобразно договора и нямало изявление от негова страна, че изпълнението съответства на договора. Били направени възражения от страна на ищеца до ответника за липси и недостатъци и искания за отстраняването им, като исковите претенции били предявени в петгодишния давностен срок. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 2529,90 лева, от които 1800 лева – стойността на липсващите перголи в ап.

№11 и ап.№14, както и 729,90 лева – разходи, необходими за поправка на стени и тавани в апартамент 11 от течове вследствие на нарушена хидроизолация на северозападната тераса на ап.14. Претендира разноски.

Ответникът по насрещната въззивна жалба

„Л.И.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Н. В., е подал отговор, с който я оспорва и прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са 3 процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението на ответника, предвидено в НА №14, том I, рег. №227, дело №12/2014г. по описа на нотариус И. Н. с район на действие СРС, за изграждане и предаване на паркомясто №16 с площ от 12 кв.м. в ПИ с идентификатор ***, и чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5057,89 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на неизвършените или лошо извършените строителни работи в офис №1 с идентификатор ***, апартамент №11 с идентификатор

*** и прилежащото му мазе №1, както и апартамент №14 с идентификатор *** и прилежащото му мазе №14.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца по чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на сумата от 2529,90 лева – стойността на липсващи перголи в апартамент №11 с идентификатор *** и апартамент №14 с идентификатор ***, и разходи, необходими за поправка на стени и тавани в ап.11 от течове вследствие на нарушена хидроизолация на северозападната тераса на апартамент №14.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което съдът не намира за необходимо повторно подробно да ги излага, а на основание чл. 272 ГПК, единствено относно фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Настоящият състав споделя и правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията по претенцията по чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД, 4 но не споделя правните му изводи въз основа на които е уважена претенцията за реално изпълнение на задължение по договор за строителство с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По въззивната жалба на ответника:

Спорът между страните е дали паркомястото е годен обект на собственост. Правната му същност не е законово регламентирана, като в териториално-устройствените закони не се третира като самостоятелен обект, който е годен да бъде своен. Легална дефиниция на недвижими вещи е дадена в чл.110, ал.1 от ЗС и това са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. В чл.23 от ЗКИР е посочено, че недвижимите имоти, обект на кадастъра могат да бъдат поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда. В ЗУТ, още от приемането му, се третира въпросът за осигуряване на места за паркиране и гариране /чл.43/, като с изменения от 2012г. се говори за гаражи и места за паркиране в границите на урегулирания поземлен имот. Във всички случаи, обаче, законодателят не придава статут на обект на вещни права на тези места за паркиране или гариране. Едва при приемане през 2015г. на новата ал.4 на чл.37 от ЗУТ е посочено, че в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в: паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; - паркинг – гараж със статут на обща част в сградата; - отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.

Следователно и към настоящия момент законодателят не е предвидил възможността паркомястото да бъде третирано като самостоятелен обект на собственост, като отделните места за паркиране могат да бъдат само принадлежност към главна вещ в етажната собственост, но не и да имат самостоятелно съществуване. В същото време изобщо не е предвидена възможност дворните места, в които има изградена сграда, да бъдат обособявани като открити паркинги, съставляващи самостоятелни обекти на собственост. В тази насока е и ориентирана съдебната практика (решение №46/07.03.2018г. по гр.д.№2489/2017г. на ВКС и цитираните в него решения на ВКС). В процесния случай проектът във вида, в който е одобрен, не разпределя паркоместата като принадлежност към отделните самостоятелни обекти в сградата, а само предвижда техният брой да съответства на 5 жилищните и стопанските обекти.

Безспорно, като се изхожда от дефиницията в ЗС за понятието вещ, паркомястото не би могло да се квалифицира както такава. Фактически то представлява условно обособена (обикновено чрез очертаване) част от повърхност – земна или на друга недвижима вещ (подземен или надземен етаж от сграда). Така собствениците на идеални части от тези недвижими имоти (дворни места или етажи от сгради) практически разпределят ползването на същите обекти. Независимо от това, обаче, те не стават собственици на тази очертана реална част, а остават съсобственици в общата вещ – дворно място или етаж от сграда.

С оглед на така описаната законова уредба се налага изводът, че т.нар. паркомясто не е предмет в правния мир, не може да се свои и да бъде обект на правото на собственост, респ. да бъде обект на прехвърлителни сделки.

Доколкото действащото законодателство не признава възможността за съществуване на вещни права върху паркомясто, то не може и да се учредява право на строеж на такова. Подобен договор е лишен от предмет, т.к. учреденото ограничено вещно право не може да бъде реализирано.