Решение № 5323 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5323 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110211804 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11804/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл.6 3 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ю. С. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-012456 от 22.06.2021 г., издадено от хххххх - Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП - СДВР/, с което на жалбоподателя Ю. С. Д. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата от Ю. С. Д. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Сочи се още, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на него НП не е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение, като не е дадена и правилна правна квалификация. С оглед на изложеното, с жалбата от Ю. С. Д. се иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Ю. С. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество на делото.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 30.04.2021 г. свид. П. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП - СДВР, съставил против жалбоподателя Ю. Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 770752 за това, че на 30.04.2021 г., около 15:50 часа, в гр. София, на ул. „Могилата“, с посока от ул.

„Чавдар Мутафов“ към ул. „Филип Кутев“ управлява лек автомобил марка и модел „Бхххх собственост на друго физическо лице, като водачът използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела. Посочените фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, но без да сочи от кой нормативен акт.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя Д. и на двама свидетели, бил подписан от и връчен на жалбоподателя, който вписал в него, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

На 23.05.2021 г. актосъставителят П. С. съставил докладна записка, адресирана до началника на ОПП - СДВР, в която отразил, че при съставяне н а АУАН бл. № 770752/30 .04.2021 г. е допуснал техническа грешка при изписване на нарушената законова разпоредба, като следва да се чете като вярно - чл. 104б от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и от началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР било издадено обжалваното наказателно постановление № 21-4332-012456/22.06.2021 г., с което на жалбоподателя Ю.

С. Д. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 02.08.2021 г., а на 06.08.2021 г. била подадена жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля П. С., справка картон на водача, заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и съдържащите се по административно-наказателната преписка писмени доказателства.

2

Съдът се довери на показанията на свидетеля П. С., от които става ясно, че той не е свидетел - очевидец на процесното нарушение, а е съставил АУАН въз основа на данни, получени от други полицейски служители, свидетели на случилото се.

Съдът кредитира и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

По делото има приложени 2 броя докладни записки, изготвени от хх и свид. П. С.. Във връзка с това, че докладната записка не представлява годно доказателствено средство има редица съдебни решения, включително и на ВКС (Решение № 278/21.06.2010 г. на ВКС, II НО). Поради това не следва да бъдат подлагани на анализ изготвените от Гоцев и С. докладни записки, а единствено, с оглед наличието им по делото, следва да се приеме, че такива документи съществуват.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Процесният АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП - СДВР /служба за контрол по ЗДвП/, в изпълнение на правилото на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3 от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП е издадено от компетентно определено 3 от министъра на вътрешните работи длъжностно лице, на длъжност началник на група „Административно - наказателна дейност” в ОПП – СДВР, при спазване на правилото на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 2.10 от същата заповед. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Независимо от изложеното до тук, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на атакуваното НП и водещи до неговата отмяна на формално основание, без да е необходимо произнасяне по същество на спора.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато грубо нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, доколкото като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, без изобщо да се отрази от кой нормативен акт е същата, което несъмнено ограничава правото на защита на жалбоподателя Ю. Д. да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. Дори да се приеме, че се твърди да е извършено нарушение на ЗДвП, то текстовото описание на нарушението по никакъв начин не отговаря на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която гласи, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Административнонаказателното производство се образува именно със съставянето на акт за установяване на административно нарушение против конкретно лице, като още към този момент на последното следва да е осигурена възможност да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му „административно“ обвинение, за да може да организира адекватно защитата си. В случая при съставянето на процесния акт не е допусната техническа грешка, каквато например би било погрешното изписване на една цифра или буква, а е дадена грешна правна квалификация на констатираното нарушение, която освен това е и непълна, доколкото не става ясно кой нормативен акт се твърди да е нарушен. Недопустимо е актосъставителят да изменя правната квалификация на вменено нарушение, като повдига ново административно обвинение за съвсем различно административно нарушение и то чрез съставяне на докладна записка, за която дори няма данни да е предявена за запознаване на нарушителя, доколкото не са представени доказателства, че приложеното писмо рег. № 433200-58356/02.06.2021 г. е получено от жалбоподателя. Липсата на единство между описанието на нарушението и сочените за нарушени законови разпоредби представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като сериозно е накърнило правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на

4

АУАН, доколкото той е бил лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и да реализира адекватно защитата си. Допуснатото процесуално нарушение е неотстранимо и изцяло е опорочило административнонаказателното производство, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-012456 от 22.06.2021 г., издадено от хххххх - Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Ю. С. Д. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София град, в 14 - дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5