Решение № 69 от 05.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Благоевград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100473 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Г. В. М., ЕГН *****, с постоянен адрес: обл.

******, чрез пълномощника адвокат Г. М., съдебен адресат: адвокат Г. Ч. М., с личен номер ******, адрес на упражняване на дейността: гр. *****, телефонен номер ********** срещу Е. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****.

Предявен е положителен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. и продължаващо и понастоящем на поземлен имот с идентификатор ***, както и на изградената в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, индивидуализирани в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответницата, която намира предявения иск за неоснователен.

Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор ***, както и на изградената в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, които подробно и надлежно са индивидуализирани в исковата молба. Поддържа, че оттогава лично владее имота и изградената в него сграда без прекъсване. В тази връзка заявява, че се е бил снабдил с констативен нотариален акт от 15.05.2024г. само за сградата. Излага, че ответницата се била снабдила на 03.12.2024г. също с констативен нотариален акт както за процесния имот, така и за изградената в него сграда. Сочи, че преди да завладеел имота, същият бил изоставен, като след като през 1980г. установил владение, засадил лозя в него; бил засадил и овощни дръвчета в имота - ябълки. Навежда, че бил изградил селскостопанска постройка в имота, тъй като отглеждал крави, зайци и кокошки. Заявява, че бил построил и спорната сграда в имота, в която и до настоящия момент живеел. Твърди, че ответницата била негова внучка (дъщеря на починалия му син *****), като същата не посещавала имота, нито изразявала намерение да владеела и стопанисвала имота и сградата в него. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижимия имот и на построената в него жилищна сграда.

Ответницата оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение 1 върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в сочения от него период от 1980г. до настоящем; процесната сграда не била жилищна, а била селскостопанска постройка; до 2008г. имотът бил собственост на третото лице "Благоевград БТ" АД, като същият бил закупен от третото лице *****; бащата на ответницата *****, докато бил жив, бил изградил процесната сграда през 2001г., като съща така ползвал част от имота, като го бил обработвал; през 2010г. баща й ***** бил закупил частта, която бил обработвал; през 2001г. ищецът бил прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на сина си ***** друг имот в гр. Благоевград; след години ищецът не желаел да живеел в този имот в гр. Благоевград, поради което баща й ***** бил приспособил селскостопанската постройка за живеене и ищецът бил отишъл да живеел в нея; докато ищецът живеел в имота, неговият син ***** /до смъртта му на 03.04.2023г./ не се отказвал от имота, а ежедневно го посещавал, като гледал градина, засаждал овощни дръвчета, извършвал и подобрения в изградената селскостопанска постройка; след смъртта на баща й негови наследници била тя и брат й Г. ****, като през 2024г. била закупила от брат си неговата идеална част от имота и била станала едноличен собственик на имота; в това й качество искала да влезе във владение на процесния имот, но не била от допусната от ищеца.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и на изградената в него сграда.

Предявеният установителен иск е допустим.

Специфичното в настоящия казус е, че и двете страни по спора се легитимират с нотариални актове за правото на собственост върху спорната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград. Ищецът Г. М. се легитимира като собственик с нотариален акт № 144 от 15.05.2024г., том III, peг. № 4895, издаден по нот. дело № 512 от 2024г. по описа на кантората на нотариус **** – с рег. № 241 и с район на действие – районът на РС – гр. Благоевград, който е издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Ответницата Е. М. се легитимира като собственик с нотариален акт № 23, том III, рег.№ 5580, дело № 406 от 03.12.2024г. на нотариус ******, рег.№ 493 и район на действие PC Благоевград, който е издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. С този нотариален акт ответницата била призната за собственик на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и на процесния имот с идентификатор ***.

При това положение следва да се има предвид и че с ТР №11/2012 от 21.03.2012г. по тълк.д.№11/2012г., ОСГК, ВКС, е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалния свидетелстващ документ за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, без да намира приложение редът по чл. 179, ал. 1 ГПК. Когато и двете страни по спора се легитимират с нотариални актове за правото на собственост (какъвто е и настоящият случай), то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на придобивното си основание.

С оглед изложеното и съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи фактическия състав на придобивното си основание, а именно: притежавано право на собственост върху процесния имот и на изградената в него сграда на посочения придобивен способ /давностно владение/. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот и на изградената в него сграда с намерение за своене;

2 осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. От своя страна ответницата следва да установи нейните придобивни основания, а именно наследствено правоприемство от *****, договори за покупко- продажба и давностно владение, осъществено от нейния праводател и баща *****.

Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.

1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактичека власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.

Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт.

Необходимо е да се отбележи, че лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика, с уговорка за ползване, упражнява само т. нар. "търпими действия" върху имота, а не е негов владелец. Поради това установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила. В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си.

Търпимите действия са именно действия, а не съставляват постоянно упражнявана фактическа власт, поради което не съставляват нито владение нито държане. Търпимите действия се отличават с откъслечност и несистемност. С мълчаливо съгласие могат да се извършват само незначителни действия. Извършващият търпими действия няма намерение да свои вещта в рамките на своите действия и не упражнява никакви права.

Търпимите действия обаче могат да се превърнат във владение, ако този, който ги извършва започне да противопоставя на собственика или владелеца действия, съставляващи по съдържание действия на собственик или когато демонстрира поведение пред собственика, сочещо недвусмислено на намерение да свои за себе си целия имот или на намерение да свои идеална част от имота при условията на съвладение заедно с него.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорно е по делото, че ищецът Г. В. М. е дядо на ответницата Е. П. М., която е дъщеря на починалия на 03.04.2023г. син на ищеца *****.

Безспорно е по делото, а от целия събран по делото доказателствен материал по делото се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото фактическата власт върху имота и изградената върху него сграда, предмет на спора, се упражнява от ищеца Г. М..

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 194, т. ⅤII, дело № 1308 от 16.12.2008г. на нотариус **** – с рег. № 241 и с район на действие – районът на РС – гр.

Благоевград се установява, че възмездно срещу сумата от 80 610 лв. третото неучастващо по делото лице „Благоевград - БТ“ АД е прехвърлило на третото неучастващо по делото лице ***** собствеността върху недвижим имот с идентификатор 013002, с площ от 8,124 дка.

Установява се, че впоследствие този имот е бил разделен на два отделни имота, а именно поземлен имот с идентификатор 013007, с площ от 6,124 дка и процесният имот с идентификатор ***, с площ от два декара.

Видно е от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 100, т. I, дело № 93 от 12.08.2010г. на нотариус ***** – с рег. № 499 и с район на действие – районът на РС – гр.

Благоевград, че третото неучастващо по делото лице ***** е продал за сумата от 1000 лв. на наследодателя на ответницата и неин баща ***** процесния имот. Предмет на тази прехвърлителна сделка не е бил процесната сграда с идентификатор *** по КККР, изградена в имота.

3

Става ясно от представения препис от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 164, т. II, дело № 357 от 21.11.2001г. на нотариус ***** – с рег.

№ 242 и с район на действие – районът на РС – гр. Благоевград, че ищецът Г. М. и неговата съпруга ****** се били прехвърлили на техния син ***** притежавания от тях апартамент, находящ се в гр. Благоевград срещу задължението на последния да поеме гледането и издръжката на родителите за в бъдеще до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот.

Не е спорно също така, а и от приетото по делото удостоверение за наследници (л. 61 от делото) се установява, че ответницата Е. М. и разпитаният по делото като свидетел неин брат Г. **** са наследници по закон на баща им *****, който е починал на 03.04.2023г.

От представеното копие на нотариална покана от 26.01.2024г. става ясно, че ответницата била поканила ищеца е 7-дневен срок от връчването на същата, ищецът да освободи процесния имот. Тази покана била връчена на ищеца на 30.01.2024г. Въпреки тази покана ищецът не е напуснал имота и построената в него сграда.