Определение № 357 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20265300900083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118, вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 4638/ 05.02.2026г. и уточнение към нея вх.

№ 8298/ 04.03.2026г. подадени от „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК 202858188 срещу Община Асеновград. С уточнение вх. № 8298/ 04.03.2026г. ищецът представя коригирана искова молба, с която с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва:

1) иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде обявена нищожността на т. 6 от Раздел II и т. 9 от Раздел III от сключения между страните Договор за наем от 08.06.2018г., поради противоречието на посочените текстове от договора с чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора;

2 ) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Асеновград с ЕИК / БУЛСТАТ:

000471059, че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК: 202858188 не дължи годишен наем за първите две стопански години от сключването на договора от 08.06.2019г. в размер на 7 720, 01 евро (15 099, 02 лв.) на основание чл. 37и. ал. 15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора;

3 ) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Асеновград с ЕИК / БУЛСТАТ:

000471059, че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК: 202858188 не дължи по договора за наем от 08.06.2018г., сумата от 11 580, 01 евро (22 648,53 лв.) - главница и 1 575,78 евро (3081,95 лв.)- лихва, тъй като дължимите суми по договора за заплатени по банков път на 04.11.2024г.

При условията на евентуалност се предявява иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Асеновград с ЕИК / БУЛСТАТ: 000471059, че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК: 202858188 не дължи по договора за наем от 08.06.2018г., сумата от 11 580, 01 евро (22 648,53 лв.) главница и 1 575,78 евро (3081,95 лв.)- лихва, тъй като на основание чл. 111, б. (в) ЗЗД е изтекла погасителна давност за посочените вземания.

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че на настоящия етап от производството не е нужно да се коментира допустимост на исковите 1 претенции, като единствено ще се ограничи до извършване на преценка за родова компетентност, на база изложените от ищеца субективни твърдения и формулиран петитум на исковите претенции.

Съдът, след като съобрази материалите по делото и формулираните от ищеца искови претенции счита, че Окръжен съд- Пловдив не е родово компетентен да разгледа спора по следните съображения:

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с правно осн. чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде обявена нищожността на т. 6 от Раздел II и т. 9 от Раздел III от сключения между страните Договор за наем от 08.06.2018г., поради противоречието на посочените текстове от договора с чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора, е неоценяем. В тази връзка, текстът на т. 6 от Раздел II от процесния договор повелява, че „Наемодателят има право да получава наемното плащане в срок до 30 септември на съответната стопанска година“, а разпоредбата на т. 9 от Раздел III от договора разписва, че „Наемателят е длъжен да заплаща годишния наем в размер и срока уговорени в настоящия договор“. При прочита на двете клаузи, за които се твърди да са нищожни се налага разбирането, че за определяне цената на иска е неприложима нормата на чл. 69 ал. 1 т. 4, пр. „първо“ ГПК. Хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 4 пр. „първо“ ГПК не може да бъде приложена по аналогия спрямо прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато по правни последици чрез същата единствено се редактира съдържанието на договорна клауза с цел прилагането й в съответствие със закона или се изключва приложимостта й поради непригодимост към законовата уредба, но не се оспорва съществуващата между страните правна връзка (изрично в този смисъл- Определение № 449/ 29.07.2015г. постановено по т.д. № 1596/ 2015г. по описа на ВКС, Т.К., I - во отд.;

Решение № 72/ 02.08.2016г. по т.д. № 686/ 2015г., по описа на ВКС, Т.К., II- ро отд).

По отношение на останалите исковите претенции, с които се претендира да бъде установена недължимост на определени парични вземания: съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК установеният критерий за определяне цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В практиката на касационната инстанция последователно е застъпено становището, че при обективно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общия сбор от цената на всички искове (в тази връзка- Решение № 239/ 13.02.2018г. по т.д.

№ 626/ 2017г. на ВКС, II- ро т.о.; Решение № 92/ 21.07.2015 г., по т.д. № 911 / 2014 г. на І-во т. о. на ВКС; Решение № 17/24.03.2011г., по т.д. № 328 /2010 г. на ВКС;

Решение № 208 от 25.02.2010 г., по т.д. № 635/2008 г. на ВКС, І- во т.о.; Определение № 193 от 16.04.2015 г., по ч.т.д. № 1886/14 г. на ВКС, ІІ- ро т.о., Определение № 335 от 02.07.2010 г., по ч.гр.д. № 349/2010 г. на ВКС, ІІІ- то г.о.). Съобразно нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. (12 782, 30 евро), с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Тоест, при цена на отделните искове до 12 782, 30 евро (25 000 лв.), родово компетентен да се произнесе по спора е съответният районен съд. Съобразно отразеното по- горе описание на исковите претенции (касаещи недължимост на парични суми), в рамките на настоящото производство са предявени няколко обективно, кумулативно съединени иска и една искова претенция при условията на евентуалност, като нито един от исковете не е с цена над 12 782, 30 евро (25 000 лв.).

Предвид гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено 2 и същото да бъде изпратено на родово компетентния Районен съд- Пловдив. Нужно е да се посочи, че предметът на настоящото дело не попада сред изброените в чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което и за настоящия съдебен състав не съществува задължение да извършва служебна проверка за местна подсъдност. Предвид това, след като ищецът е предпочел да предяви иска в гр. Пловдив, то делото следва да се препрати именно на родово компетентния Районен съд- Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл.118, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 83 по описа за 2026 г. на Окръжен съд- Пловдив, XVIII- ти с-в.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдПловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца, на посочения в исковата молба съдебен адрес.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд- Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3