Решение № 287 от 07.05.2019, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е №287 гр.Хасково, 07.05.2019год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1665 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против К.К.С.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за паричен заем № 2641175 от 15.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемател, сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подавали, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер от 2250 лева, с което заемодателят изпълнил задължението си.

Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2581.40 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 331.40 лева. Съгласно разпоредбите на договора, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.06.2017г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 129.07 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 30.09.2016г., а падежът на последната – 23.06.2017г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, че се съгласява с тях и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно Тарифа за таксите, с която ответникът бил запознат, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя, не можело да надхвърлят 45 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. Съгласно договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които следвало да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1577.80 лева, която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 20 равни вноски, всяка в размер на 78.89 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя, била в размер на 207.96 лева. Посочва се още в исковата молба, че на основание Закона за потребителския кредит, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 01.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 212.29 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 104 лева, с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 77 лева и такса разходи: 27 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 23.06.2017г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 346/2018г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 2250 лева – галвница; 331.40 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 1500.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за преиода от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 18 лева – такса разходи; 212.29 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 01.10.2016г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 346/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Заявява, че вземането на ищеца по процесния договор за кредит било налице и то следвало от прехвърлянето му с друг договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Неоснователността на иска обаче се пораждала от факта, че ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като Уведомителното писмо не било получено от него. Видно от Известието за доставяне, изходящо от цесионера, с получател ответникът по делото, то било останало непотърсено. От това следвал несъмненият извод, че длъжникът не е бил надлежно уведомен с това уведомително писмо за извършената цесия. Не бил уведомен за цесията и с исковата молба, тъй като са били налице условията на чл.47, ал.6 от ГПК и на ответника е бил назначен особен представител. Самият ответник не бил получил копие от исковата молба и от приложенията към нея, сред които било и уведомлението за извършената цесия, изходящо от цедента, който действал чрез цесионера. Така не било спазено изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията породила действие в отношенията между стария и новия кредитор, но не и в отношенията между новия кредитор /цесионера/ и длъжника. Поради изложеното, моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 346/2018г. по описа на Районен съд-Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника К.К.С. за сумата 2250 лева – главница по Договор за кредит от 17.09.2016г.; 331.40 лева – договорна лихва от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 18 лева – такса разходи; 1500.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.;

212.29 лева - обезщетение за забава от 01.10.2016г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 86.25 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 158/07.02.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На

15.09.2016г. ответникът К.К.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № 2641175. Посоченият договор, както и Предложение за сключване на договор за паричен заем, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

С

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /тогава „Агенция за събиране на вземания“ ООД/ свои вземания, описани подробно в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо ответника К.К.С.. С Писмо от 01.07.2017г. към процесния договор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.

С Пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.

Било са изпратени Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-ИАМ/2641175 от 05.07.2017г. от ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за извършената цесия, като е направено отбелязване в Известието за доставяне от дата 11.7.2017г. – „Преместен“. Било е изпратено и второ Уведомително писмо, изх. № УПЦ-С-ИАМ/2641175 от 12.06.2018г. от ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за извършената цесия, като в Обратната разписка към товарителница № 67861260 от 12.06.2018г. е отбелязано: „Отсъствие на получателя до септември“.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че остатъкът на задължението по Договор за паричен заем № 2641175 от 15.09.2016г. е 4 312.49 лева, от които 2 250 лева – главница; 331.40 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 1 500.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18 лева – разходи и такси за събиране и 212.29 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до 05.02.2018г.