Определение № 427 от 22.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. София, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.а като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600376 по описа за 2024 година разгледа ВЧНД № 376 по описа на Софийски апелативен съд за 2024 година, докладваното от съдия Илиев и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 341, ал. 1, във връзка с чл. 250, ал. 4, изр.1 вр. с чл. 250, ал.1,т.2 от НПК.

Образувано е по протест на СГП срещу Определение на СГС, постановено в разпоредително заседание на 22.02.2024г., с което съдът на основание чл.248, чл.5 от НПК е отказал одобряване на проект на споразумение между страните и е постановил частично прекратяване на наказателното производство относно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.253 от НК.

Настоящият състав на САС намира, че протестът следва да бъде разгледан по същество, тъй като е депозиран в законоустановения 15 дневен срок и определението на съда подлежи на институционен контрол по реда на чл.250, ал.4, изр.1, предл.2 от НПК.

От материалите по делото, настоящият състав на САС констатира следното:

Наказателното производство е образувано по повод внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт, с който срещу Е. Б. Т. са повдигнати обвинения за извършени в условията на съвкупност три престъпления, квалифицирани по три текста от Наказателния кодекс - чл.248а, ал.1 от НК, чл. 212а, ал.2, вр. ал.1 и чл. 253, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В рамките на разпоредителното заседание е представен проект на споразумение с искане за одобряването му от съда. При извършената служебна проверка, съдът е констатирал пропуски в квалификацията на описаните в обвинителния акт деяния, като е отказал одобряване на споразумението и частично е прекратил производството за престъплението по чл.253, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното определение е подаден протест от СГП, в който се излагат съображения относно неправилността и необосноваността на определението на съда. Развиват се съображения за незаконосъобразното прекратяване на производството в частта му относно престъплението по чл.253 от НК. Прокуратурата счита, че се касае се до престъпление обусловено от две предикатни деяния, които 1 носят белезите на две отделни престъпления – по чл. 212а, ал.1 от НК и чл. 248а, ал.1 от НК. По този начин, според обвинението, действията по теглене на суми в резултат на предикатните престъпления, описват състава на престъплението изпиране на пари по чл.253 от НК. На следващо място, в протеста се оспорва тезата на съда, относно липсата на извършена компютърна измама, като се твърди, че действията по внасяне на данни в компютърната система на дружеството- кредитодател са извършени по електронен път от подсъдимата. Поради което необосновано съдът е приел, че последващото устно валидиране на така извършената регистрация със служител на „ЮтеКредит България“ЕООД, свидетелства за обикновена измама по чл.209, ал.1 от НК. В заключение, в протеста се излагат съображения, относно необоснованост на определението и откъм мотиви в частта относно престъплението по чл.248а, което е родово подсъдно на окръжен съд и изводите на съда, относно промяната в компетентността на съда да разгледа делото, създава опасност от преклудиране на отговорност, поради неупражнено правомощие на прокурора по чл.287, ал.2 от НПК.

Иска се от въззивния съд да отмени определението за частично прекратяване на наказателното производство относно престъплението по чл.253, ал.1 от НК и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СГС.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и изложените доводи в протеста на прокурора, намери следното:

Определението на Софийски градски съд, с което е прекратил производството по чл.253 от НК, е правилно. Съгласно повдигнатото обвинение, подс. Е. Б. Т. на 09 и 10 ноември 2021г. е изтеглила чрез две тегления от банковата си сметка парични суми от 800 лв. и от 100 лв., като паричната сума е била получена по-рано на 09 ноември 2021г. Тези действия са квалифицирани според обвинителния акт като пране на пари по чл.253, ал.1 от НК.

От фактите по делото не може да се заключи, че е налице извършено престъпление по този текст на Наказателния кодекс. Настоящият състав на Софийския апелативен съд споделя изводите на първата инстанция, че подсъдимата чрез измамливи действия, използвайки чужда самоличност, е успяла да получи неправомерно парична сума в размер 1 500 лв. Касае се за резултатно престъпление, чието довършване настъпва с преминаването от патримониума на пострадалия в патримониума на извършителя (банковата сметка на подсъдимата) на имуществена облага, която се явява едновременно и вреда за пострадалото лице. Последващите разпоредителни действия на извършителя, чрез изтегляне на суми от собствената му банковата сметка, са само логическа последица от набавената за себе си облага специалната цел от състава на това престъпление. Както правилно е заключил в своите изводи първостепенния съд, разпореждането с придобитите по неправомерен начин суми е правомерно поведение.

Апелативният съд споделя и изводите на СГС отнасящи се до субективната страна на престъплението по чл.253 НК както правилно заключава в своите изводи първостепенния съд , че действията на извършителя включват знание или предположение, че имуществената облага е придобита по престъпен начин от трето лице, а не от субекта на престъплението по чл.253 от НК. Ако се възприеме тезата на прокурора за основателна, в текста на наказателноправната норма на чл.253 от НК, законодателя не би включил думите „…за което, знае или предполага…“. Посоченият израз недвусмислено подчертава, че знанието на субекта на престъплението по чл.253 от НК се отнася до действия на трето лице, защото обратното би означавало да се изисква допълнително знание за нещо, което така или иначе се обхваща от умисъла на дееца към извършеното вече от самия него предикатно престъпление.

На следващо място, фактите по делото свидетелстват за едно усложнено от 2 фактическа страна престъпление, чийто предмет на посегателство са обществените отношения свързани със собствеността. Макар и действията на подсъдимата да са насочени към кредитна институция, самият механизъм на извършване на деянието сочи, че целта на извършителя е не да получи кредит (чл.248а, ал.1 от НК), а противоправно да получи имотна облага, която не му се следва, като е въвел и поддържал в заблуждение, използвайки чужда самоличност и по този начин е мотивирал лицето действащо от името на кредитното дружество да отпусне искания заем, като същевременно е причинил имуществена вреда на обекта на въздействие. От друга страна, предмет на престъплението по чл.248а, ал.1 от НК, са обществените отношения свързани с кредитирането на гражданите. При този вид престъпление не се предвижда вредоносен резултат. Престъплението е формално и за да е довършено е достатъчно, да се представят неверни сведения пред кредитната институция, вследствие на които извършителят да получи кредит. Целта на извършителя, при този вид престъпление е получаване на кредит, който хипотетично впоследствие би могъл да бъде погасяван от кредитополучателя. Това обаче не изключва неговата наказателна отговорност, след като се установи, че за получаването на този кредит същият е използвал неверни сведения. От фактите по настоящото дело личи, че подсъдимата не е имала намерение да получи кредит, а парична сума, като обектът на въздействие, в удобния за нея случай е бил кредитиращо дружество - обект на измамливите действия.

Доколко с действията си подсъдимата е извършила измама по чл.209 или по чл.212а от НК, настоящият състав на съда не е компетентен да изземва функциите на решаващия съд, който в хода на производството по същество ще установи, дали е налице квалифицирана измама или измама по основния състав.

Въз основа на тези съображения, Софийски апелативен съд прие, че определението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а протестът отхвърлен като неоснователен.

Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 910 на Софийски градски съд по НОХД № 20231100207007/23г. , НО, 16 състав относно прекратеното производство по чл.253, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия от друг състав на съда.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3