Решение № 727 от 31.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502175 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 51 от 16.05.2022 г. по т.д. 147/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд /СОС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482 е осъден да заплати на А. Т. Ц., ЕГН: ********** сумата от 97 500 (деветдесет и седем хиляди и петстотин) лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В.

И. М. на ПТП, настъпило на 26.10.2020 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до заявения с исковата молба пълен размер на обезщетението от 130 000 лв. Застрахователното дружество и ищцовата страна в първата инстанция са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни разноски и държавна такса в полза на СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 1, 3 и 6 ГПК съобразно крайния изход на делото (уважена и отхвърлена част на иска), а „Бул Инс” АД е осъден да плати и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Първоинстанционното решение е обжалвано само от „Бул Инс” АД.

Оплакванията в жалбата на търговското дружество са свързани със следното – оспорва се, че е налице деликт от застрахования водач, че има причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на В. И. М., че липсвала особено близка емоционална връзка между починалия и ищцата Ц.; че било присъдено несправедливо /завишено/ по смисъла на 1 чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, че бил определен принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който обаче следвало да е по-висок от преценения от окръжния съд. Желае се отмяна на решението на СОС и отхвърляне на исковете изцяло или намаляване на обезщетението за преживени болки и страдания. Претендират се разноски.

Жалбата се оспорва като неоснователна по реда на чл. 263 ГПК с писмен отговор от А. Т. Ц., в който се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави се искане за назначаване на нова съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

.

Пред апелативния съд са събирани нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК – изслушана е и е приета повторна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от в.л. д-р Б. Т. Б. /ортопед – травматолог/.

Съдът установи следното от материалите в производството:

Делото е образувано по искова молба от А. Т. Ц., ЕГН **********, село ***, чрез пълномощника адвокат М. Н. - Т. от САК срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ № 87, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ - за плащане на сумата 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от А. Т. Ц. вследствие смъртта на В. И. М., причинена при ПТП, възникнало на 26.10.2020 г. в района на с.Скравена, община Ботевград между превозно средство движещо се с животинска тяга, управлявано от В. И. М. и застрахован при ответника л.а. марка „Мерцедес 320 ЦДИ“, с per. № ***, управляван от А. П. Д., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2021 г. - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по застрахователната претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума.

Претендират се и направените по делото разноски за един адвокат, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2020г. около 18:30 ч. в района на с. Скравена, община Ботевград, на път 1-1 , 191.800 км., л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“ с per. № ***, управляван от А. П. Д. с ЕГН ********** застига и удря отзад попътно движещо се превозно средство с животинска тяга - каруца с общински per. № 116. Вследствие на удара водачът на каруцата - В. И. М. с ЕГН ********** получил тежки травматични увреждания на главата и гърдите. Бил транспортиран незабавно в лечебно заведение, но въпреки положените усилия от лекарите, на ******** г. починал от уврежданията.

Вина за настъпилото произшествие имал водача на л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“, per. № *** А. П. Д., която, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен контрол върху управлявания от нея автомобил нарушила правилата за движението по пътищата и виновно реализирала ПТП, в следствие на което била причинена смъртта на В.

И. М..

В исковата молба се излага още, че местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 183/26.10.2020 г. по описа на ОД на МВР - София, РП - Ботевград, в който били описани констатираните на 2 място обстоятелства и причините за ПТП и по случая било образувано досъдебно производство № 355/2020г. по описа на РП-Ботевград, преобразувано в пр.пр. № 3390/2020 по описа на Софийска окръжна прокуратура, след настъпилата, в следствие на усложненията от гръдната травма и травмата на главата смърт на пострадалия М..

Ищцата твърди, че изключително тежко приела настъпилата внезапна смърт на В. М..

Твърди, че е съжителствала с пострадалия на семейни начала в продължение на повече от десет години и загубата на най-близкия й човек я довела до състояние, в което изпитвала нестихващи душевни болки и страдания. За нея загиналият е бил и партньор, най- близък приятел, подкрепа, сродна душа и давал смисъл на съществуването й. Твърди, че липсата на починалия, загубата на емоционалния контакт с него, ще я съпътстват до края на живота й.

Твърди, че загубата за нея е непреодолима и безвъзвратна.

Ищцата твърди още, че с починалия имали силна връзка, която изграждали в продължение на десет години. Срещнали се, когато и двамата преминавали през труден етап от живота им и се подкрепяли един друг. Ищцата приела дома на В., като свой собствен. Двамата са се грижели заедно за децата си. Ищцата чувствала децата на починалия като свои и се е грижела за тях като родна майка. От своя страна, починалият приемал и помагал на дъщерята й като на собствено дете. Помогнал финансово за сватбата й, поел и разходите за раждането на първородното й дете.

Именно отговорността, която починалият показвал, всеотдайните грижи не само за ищцата, но и за децата, които засвидетелствали обичта му към нея и с него, тя се е чувствала сигурна и защитена. Били много сплотени като семейство, живеели в разбирателство и пълна хармония. Борели се да осигурят добър живот за децата си и са мечтаели заедно да дочакат старините си.

Ищцата твърди, чс с трагичния инцидент всичко се променило. Страдала за това, че любовта на нейния живот, най-добрият й приятел си е отишъл по този нелеп и неочакван за нея начин. От момента на инцидента, тя не спирала да плаче и да страда. Не може да превъзмогне загубата му. След смъртта му, напуснала дома, в който живеели съвместно, защото не можела да понесе неговата липса. Шокът от случилото се я е сринал психически и не може да намери утеха в общуването си с никого. Често ходела на гроба му, стояла там с часове. Всичко това довело до изостряне на емоционалното й състояние, повишена чувствителност, тягостност и психична нестабилност.

Твърди, че психологическите последици от инцидента - изживян шок, душевни болки и страдания, ще я съпътстват до края на живота й и никога няма да превъзмогне случилото се и да преживее смъртта на В.. Поради това желае ответното дружество да я обезщети със сумата от 130 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ведно със съответната мораторна лихва за забава.

Ответникът е оспорил предявените искове, а в първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети заключения на вещи лица по съдебномедицински и автотехнически въпроси, поставени от страните и техните 3 процесуални представители=

Правомощията на въззивната инстанция са очертани с нормата на чл. 269 ГПК.

Съобразно тази разпоредба, решението на СОС е валидно и допустимо. Относно неговата правилност и съобразно въведените с въззивната жалба оплаквания, на които съдът следва да даде отговор:

Относно твърденията за липсата на деликт и причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на В. И. М.:

Оплакването е неоснователно.

От изслушаната във втората инстанция СМЕ от в.л. д-р Б. се установява, че в процесния случай съществува пряка причинна връзка между установените травматични увреди при ПТП и настъпилата смърт при пострадалия /така отговор на въпрос втори/. Що се отнася до противоправното поведение на водачката на лекия автомобил Д. /застрахована при „Бул Инс“ АД/, същото се установява посредством заключението на вещото лице-автоексперт от първата инстанция, което настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно.

Относно твърденията за несправедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди в жалбата:

Оплакването е частично основателно.

Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други, е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.

В случая, правото на обезщетение се извлича от твърдяна продължителна връзка във времето, при условията на фактическо съпружеско съжителство, но без да е сключван брак, с починалия:

В тази връзка, пред СОС са събрани следните гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. П. (дъщеря на ищцата) и П. П. (син на ищцата) става ясно, че майка им е живяла с починалия при ПТП В. М. на съпружески начала около десет години, като двамата много се обичали и били неразделни, имали силна връзка помежду си, преди смъртта си той бил работоспособен и здрав, само последната година и половина преди смъртта му си счупил крака и трудно се възстановявал, двамата с ищцата се намирали в отлични взаимоотношения, като си помагали и грижели един за друг, били трайно и взаимно привързани. Ищцата приела много тежко смъртта на нейния мъж и към настоящия момент продължава да скърбят безутешно за него.

4

Поначало, не може да се отрече възможността за заинтересованост на свидетелите предвид тяхната родствена връзка с ищцата А. Ц., поради което и техните показания следва да се ценят през призмата на чл. 172 ГПК. От друга страна обаче, те не биха могли да бъдат и игнорирани напълно, понеже с оглед на обстоятелствата, които се доказват с тях, не са събрани други доказателства, а и трудно биха се доказали по различен начин, различен от гласните доказателствени средства. Освен това, ако от страна на „Бул Инс“ АД, се твърди липса на близки и емоционални отношения между починалия и А. Ц., то предвид показанията на св. П. и св. П., е следвало те са проведат т.нар. „обратно доказване“, с което да оборят твърдяното от тези свидетели. Такива данни обаче по делото няма и подобно доказване не е проведено.

И все пак, като се отчетат показанията на тези свидетели по същество, както и възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК /липсват и други свидетели, които да свидетелстват за близките отношения между А. Ц. и В. М./, то САС в настоящия си състав прие, че обезщетението следва да е 100 000 /сто хиляди/ лева, а не 130 000 лв., както е приел окръжния съд.

Досежно оплакването за неправилно приложение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/:

Видно от поведението на страните пред въззивната инстанция не се спори, че е налице съпричиняване, но е налице спор за обема на съпричинителната квота.