Решение № 1115 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507655 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8154/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 21134/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав, съдът е отхвърлил предявения от Л. Л. П., ЕГН **********, срещу А. Б. П., ЕГН **********, Л. К. П., ЕГН **********, и Б. К. П., ЕГН ********, иск с правно основание чл. 30 ЗЗД вр. чл. 52 ЗН за унищожаване поради заплаха на извършен с молба с вх. № 1276/31.10.2003 г. от Л. Л. П., ЕГН **********, отказ от наследството на Л. К. П., починал на 09.12.2000 г., който отказ е вписан в специалната книга на СРС под № 317/2003 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Л. Л. П., ЕГН **********, да заплати на А. Б. П., ЕГН **********, Л. К. П., ЕГН **********, и Б. К. П., ЕГН ********, сумата от 1200 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Л.

Л. П.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с ГПК, ЗС, ЗН, а също и с конституционно прокламираната неприкосновеност на жилището. Поддържа се, че насрещната страна е натрапвала виждането си за квалификацията на иска, за да вмени на съда, че е изтекла погасителната давност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил довода, че ищцата е получила последната пенсия на баща си, което е направило отказа й от наследството му нищожен. Сочи се, че не е обсъдена и присъдата на брата на ищцата, постановена във връзка с побой над баща им. Поддържа се, че при обсъждане на тези обстоятелства би се достигнало до извода, че ищцата е изпитвала страх. Поддържа се, че агресията срещу ищцата е поддържана от съпругата 1 на брат й, която я пъдела от бащина й дом с думите „ти нямаш нищо тука”. Излагат се съображения, че ако под страх едно лице е заставено да подпише документ, то липсва воля за извършване на сделката. Твърди се, че СРС не е обсъдил жалбите, тъжбите и други подобни до полицията и прокуратурата. Твърди се, че в решението не е обоснован законен способ, въз основа на който насрещната страна да е придобила спорните имоти. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил съвместен отговор от ответниците А. Б.

П., Л. К. П. и Б. К. П., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Сочи се, че с исковата молба е поискано да се установи, че ищцата не е изгубила наследствените си права, защото отказът от наследството на баща й е направен под страх. Поддържа се, че ищцата не е била подложена на принуда. Твърди се, че ищцата е тази, която непрекъснато търси конфликт с наследниците на брат си. Твърди се, че представените от ищцата писмени доказателства са неотносими към спора. Поддържа се, че дали наследодателят на ответниците е бил в психиатрична клиника е без значение, доколкото това се е случило през 1990 г., а отказът от наследството на ищцата е от 2003 г. Сочи се, че са неотносими и постановленията за прекратяване на прокурорски преписки, които са изготвени 10 години след отказа от наследство. Поддържа се, че от доказателствата по делото е видно, че всъщност ищцата тормози ответниците с многобройни наказателни преписки. Твърди се, че срокът за позоваване на унищожаемост на отказ от наследство е три години и той е изтекъл, поради което искът е неоснователен. Поддържа се, че ищцата притежава друг имот, а обстоятелството, че е декларирала процесния като свой, не я прави собственик. Твърди се, че от показанията на свидетелите по делото е видно, че отношенията между ищцата и брат й са били добри. Поддържа се, че не са събрани доказателства, от които да се установява, че ищцата е тормозена от наследодателя на ответниците или от самите ответници. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че ангажираните доказателства от ищцата не са от значение за процесния спор. Излагат се съображения, че получаването по наследство на пенсия не се отразява на валидността на отказа от наследство. Твърди се, че СРС не е допуснал никакви нарушения при постановяване на решението си. Предвид изложеното се моли да се остави без уважение жалбата на ищцата. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

С исковата си молба Л. Л. П. твърди, че извършеният от нея отказ от наследството на баща й Л. К. П. е недействителен. Излага съображения, че за да се намали натиск от ответниците А. Б. П., Л. К. П. и Б. К. П., ищцата се принудила да направи отказ от наследството на родителите си. С уточнителна молба с вх. № 336634/23.11.2023 г. ищцата Л. Л. П. поддържа, че след смъртта на баща й агресията на брат й и семейството му се прехвърлили върху самата нея. Насъсквано било куче 2 срещу нея, чупена била дограмата в нейния имот, изхвърляни били боклуци в нейния имот. Имало и заплахи за физическа разправа и поради страх ищцата се отказала от наследството на баща си. Същото се излага и в уточнителна молба с вх. № 254617/07.08.2024 г., в която се допълва, че тормоз е осъществяван и чрез завземането на имота на ищцата от брат й.

В молба с вх. № 36782/03.02.2025 г. Л. Л. П. уточнява, че натискът срещу нея е бил предимно словесен. Било й изръмжавано „да си затваря устата” с обещаващ поглед, че ще й я затворят. Твърди, че присъствието й било неудобно на ответниците, защото намирала вещи с неустановен произход, донесени от ответниците. Поддържа, че съседите в махалата се страхували от ответниците. Почти на всеки две години ищцата подавала жалби до полицията и прокуратурата, но завършвали със „спирачки“.

Поради това ищцата се принудила да имитира отказ от наследството на баща си. В същата молба Л. Л. П. твърди, че натискът продължил до 2017 г., когато продала подарен й от родителите й друг имот. Заявява, че иска да бъде унищожен отказът от наследството на бащата й, направен под натиск.

По делото не е спорно и се установява от удостоверение с вх. № 1276/31.10.2003 г., че Л. Л. П. се е отказала от наследството на баща си Л. К. П., починал на 09.12.2000 г., с молба с вх. № 1276/31.10.2003 г. Отказът от наследство е вписан в специалната книга на СРС под номер 317/03 г.

Ответниците са представили по делото препис от Решение № I 49-71/03.10.2012 г. по гр.д. № 34288/2010 г. на СРС, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 4463/2013 г. на СГС, IV-Д състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. Л. П. срещу А. Б. П., Л. К. П. и Б. К. П. иск по чл. 31 ЗС за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за периода 02.07.2009 г. – 01.07.2010 г. поради лишаване от ползването на имот с пл. № 392, кв. 77 по плана на гр. София, м. „Драгалевци”.

Представени са по делото от Л. Л. П. квитанции за платени местни данъци и такси за битови отпадъци. Ищцата е представила също препис-извлечение от акт за смърт на Л. К. П., от което е видно, че последният е починал поради хронична застойна сърдечна недостатъчност.

Представено е и удостоверение от СРС, от което е видно, че НЧХД № 919/1991 г., водено между Л. К. П. и К.Л. П. за престъпление по чл. 131, т. 3 НК, е унищожено поради изтекъл срок за съхранение.

Представени са Решение от 04.08.1996 г. по гр.д. № 956/1996 г. по описа на СРС за допусната делба между Л. Л. П., Л. К. П. и К.Л. П. на нива от 1650 кв.м., находяща се в гр. София, м. „Гьоло”. Представен е и протокол от о.с.з. от 15.06.1998 г., в което е одобрена постигната спогодба между съделителите по гр.д. № 956/1996 г. на СРС.

Представено е Решение от 05.01.1998 г. по гр.д. № 5101/1997 г. на СРС за допускане на делба между Л. Л. П., Л. К. П. и К.Л. П. на жилищна сграда в имот с пл.

№ 392, находящ се в м. „Гьоло”, кв. „Драгалевци”.

По делото са представени Постановление от 30.09.2005 г. на СРП, Постановление от 15.06.2006 г. на СРП, Постановление от 18.09.2015 г. на СРП, Постановление от 07.12.2015 г. на СРП за отказ за образуване на досъдебни производства по сигнали на Л. Л. П..

Представено е и писмо от 01.11.2011 г. на началника на 4 РУ – СДВР, с което е съобщено, че е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по жалба на Л. Л. П..

По делото е разпитана свид. В. И., която познава ищцата от 1994 г. Свидетелката твърди, че в края на 90-те години бащата на ищцата почти ежедневно посещавал дъщеря си. Свидетелката твърди, че научила от ищцата между 1997 г. – 1999 г., че 3 баща й няма да се прибира в дома си, защото му посягат и го е страх да се върне обратно. На свидетелката било разказано от ищцата, че зъбите на бащата й са били избити. Бащата на ищцата не е споделил нищо лично. Свидетелката поддържа, че след смъртта на баща си ищцата била в тежко състояние – развила анорексия, не спяла, отслабнала. Един ден ищцата казала на свидетелката, че е прехвърлила или дарила своята част, защото не може да понася това положение на неразбирателство, а обича племенниците си. Свидетелката твърди, че от ищцата разбрала, че брат й „си посръбва“, но въпреки това ищцата страдала, че брат й си отишъл така. Свидетелката твърди, че ищцата е тормозена, когато отивала в къщата, където е израснала и където живеел брат й. Свидетелката твърди, че този имот ищцата считала за свой дом, но там намирала неразбиране. Свид. И. твърди, че ищцата се връщала от имота си разстроена и не се променяла дълго време, защото страдала за случилото се в личен план, а не срещала подкрепа и разбирателство.

Пред СРС е разпитана свид. Й.. Ф., която познава ищцата от 1980 г., тъй като живеят на съседни улици. Освен това свидетелката работела с ищцата. Свид. Ф. твърди, че на работа ищцата минавала и се оплаквала, плачела. Най-много плачела за баща си, но се оплаквала преди това поради неразбирателство с роднините си.

Свидетелката твърди, че родителите на ищцата живеели в кв. „Кръстова вада“, но преди да почине, бащата на ищцата живял при нея. Свидетелката твърди, че между децата е имало неразбирателство. Признава, че не е общувала с бащата на ищцата.

Свидетелката твърди, че поради тези неразбирателства ищцата взела баща си да живее с нея. Неразбирателството било с брата на ищцата. Свидетелката твърди, че е чувала от ищцата, че баща й не желае да живее в имота си. Свидетелката няма спомен за конкретен инцидент, който да й е разказван от ищцата. Ищцата се оплаквала често, но свид. Ф. не може да каже докога са продължили проблемите на ищцата. Свидетелката твърди, че познава и ответниците, но не може да сподели как те се отнасят към ищцата.

По делото е разпитана свид. В. С., която познава и двете страни по делото, тъй като живее в имот срещу този на ответниците. Свидетелката твърди, че отношението на К. (братът на ищцата) и на неговите наследници към баща му и ищцата е било нормално. Свид. С. не е чувала караници и разпри. Ищцата не живеела на същото място, а идвала от време на време. Отзад имала двор, който почиствала. В имота живеел дядо Л.. Свидетелката твърди, че братът на ищцата и семейството му били възпитани и културни. Ищцата никога не й се е оплаквала от брат си и семейството му.