Присъда № 5 от 06.04.2023, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 5/06.04.2023 г., постановена по НЧХД № 24/2023 год. по описа на РС-Исперих

Частният тъжител Е.Л.К. от с.Подайва, обл.Разград, ЕГН – **********, е обвинила подс. Б.А.М. от с.Подайва, обл.Разград, ЕГН – **********, в това, че:

- на 21.08.2022 г., в с.Подайва, обл.Разград, е извършил действия по отношение на Е.Л.К. от с.Подайва, засягащи честта и достойнството й, употребявайки многократно в нейно присъствие изразите, че „е била курва, че е била любовница на семеен приятел, че мъжът й бил син на курва и пр.“ престъпление по чл. 146, ал. 1 НК;

- на 21.08.2022 г., в с.Подайва, обл.Разград, е отправял закани по отношение на Е.Л.К. от с.Подайва, с престъпление против личността й, а именно, че: ще я унищожи, пребие, изсели и пр., което е възбудило основанетлен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от тъжителката срещу подсъдимия, съответно за сумите от 2000.00 лева и 2000.00 лева, за претърпени неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Тъжителката поддържа обвинението. Процесуалният й представител адв.Р.В. от АК – Разград, пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и по двете обвинения, с прилагане на съответните наказания. Моли да бъдат уважени гражданските искове. Претендира и за заплащане на сторените в производството разноски.

Подсъдимият Б.М. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения.

Отказва да дава обяснения, но в депозирана писмена защита и в с.з. на 16.02.2023 г. и на 06.04.2023 г. не отрича, че на процесната дата действително е отишъл до казана в с.Подайва, за да търси съпруга на тъжителката – Велин, но след като не го открил, отишъл до дома му, където в градината видял тъжителката, попитал я къде е съпруга й и разменил с нея няколко реплики, като тя му казала да не се занимава с тях и го заплашила с полиция, но не знаел защо го е заплашила с полиция. Пледира да бъде признат за невинен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. Б.А.М. е роден на 29.05.1968 година в с.Подайва, обл.Разград, живущ в с.Подайва, обл.Разград, български гражданин, разведен, с висше образование, работи, ЕГН – **********, неосъждан.

Тъжителят и подсъдимата се познавали, тъй като живеели в едно село.

Съпругът на тъжителката В.А.К. стопанисвал сграда в близост до дома им в с.Подайва, където се помещавали казани за изваряване на ракия. На 21.08.2022 г. свидетелите Н.Х.О. и Ю.В.З. отишли в с.Подайва на казаните, стопанисвани от В.К. да варят ракия. След като заредили материала в казаните и запалили печките, собственикът на казаните им казал, че отива да си почине и се прибрал в дома си. По-късно същия ден пред казаните спрял с автомобила си подсъдимия и попитал двамата свидетели къде е стопанина В.К. Те му отговорили, че се е прибрал. Тогава Б.М. спрял с автомобила си пред дома на В.К. който се намирал на около 30 до 50 м. от казаните и свирнал с клаксона няколко пъти. Той искал да разговаря с В.К. тъй като според подсъдимия съпругът на тъжителката бил провалил негова сделка за 1

20 000.00 лева.

По това време тъжителката Е.К. била в градината и между нея и подсъдимия започнала размяна на реплики. Б.М. нарекъл тъжителката „курва“ и й казал, че била любовница на техен семеен приятел, а съпругът й бил син на курва. Тези думи били възприети от тъжителката като обидни изрази и афектирана тя започнала да му вика, че не е курва, че не е такава да ходи със семейния им приятел. След това подсъдимият си тръгнал. Е.К. отишла разстроена до казаните и попитала свидетелите Н.О. и Заид защо е идвал Б.М.. След като те и отговорили, че е търсил мъжа й, тя им споделила, че подсъдимият я нарекъл втората жена на техен семеен приятел.

Междувременно тъжителката сигнализирала за случилото се полицията, като на място пристигнал св.С.Я.М. на когото К. разказала за случилото се между нея и подсъдимия, като твърдяла, че Б.М. е отправил към нея обидни изрази. На следващия ден подала жалба до РУ – Исперих, като била образувана полицейска преписка № 275000-4483/2022 г., приключила с постановление на РП – Разград, ТО – Исперих, от 14.10.2022 г., с което е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката е прекратена, тъй като липсват данни за извършени престъпления от общ характер. Според прокурора обидата и заканата с престъпление са деяния от частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия.

В последствие Е.К. е подала до РС – Исперих тъжба, сезирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от частичните обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото – докладна записка, жалба, 2 бр. сведения, постановление на РП - Разград, справка за съдимост.

Въз основа на гореизложеното, от правна страна съдът приема, че авторството на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК категорично се установява от свидетелските показания на свидетелите Н.О., Ю.З., С.М., както и отчасти от обясненията на подсъдимия. Действително нито един от свидетелите не е чул ясно подсъдимият да изрича обидните изрази спрямо тъжителката, но св.Н.Н.О. заявява, че е чул и видял как двамата са се “счепкали“ и са използвали цинични и вулгарни изрази. Свидетелят не е чул какво точно е казал Б.М. на Е.К., тъй като говорел тихо, но е чул нейните реплики и е видял реакцията й, които били в отговор на казаното от подсъдимия, а именно – тъжителката викала, че не е курва и не е „ходела“ със семейния им приятел. Непосредствено след като подсъдимият си тръгнал Е.К. отишла на казаните и св.Ю.З. възприел непосредствено нейното състояние – тя била разстроена и нервна и според свидетеля това се дължало на обидните реплики от страна на подсъдимия. Същите обстоятелства възприел и полицейския служител С.М., който пристигнал пред дома на тъжителката малко след инцидента – той също свидетелства, че Е.К. била разстроена заради обидните реплики на подсъдимия, изразяващи се в твърдения, че имала връзка със семеен приятел. Самият подсъдим потвърждава, че действително на процесната дата е разменил реплики с тъжителката пред нейния дом, макар да отрича, че я е обиждал, а твърди, че само я бил попитал за съпруга й.

Твърденията на подсъдимия в тази им част съдът приема като защитна теза, целяща да омаловажи стореното от него и да го оневини. Действително налице са само косвени доказателства, че именно подс. М. е отправил обидните реплики към тъжителката, но всички те – гласни и писмени 2 доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат единствения възможен извод, че на процесната дата именно подсъдимия е казал на Е.К., че е курва, че е била любовница на семеен приятел, че мъжът й бил син на курва, което е възприето от тъжителката като унизително за честта и достойнството й. Всеки един от тримата свидетели е възприел случилото се между подс. М. и Е.К. в различен момент – Н.Н.О. е бил пряк свидетел на скандала и разменените реплики, дочувайки само казаното от тъжителката, Ю.З. е видял тъжителката непосредствено след случилото се и е възприел нейното състояние, а С.М., макар и пристигнал по-късно, е възприел случилото се по разказа на самата тъжителка, който се потвърждава от първите двама свидетели.

Така с деянието си подс. Б.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК - на 21.08.2022 г., в с.Подайва, обл.Разград, е извършил действия по отношение на Е.Л.К. от с.Подайва, засягащи честта и достойнството й, употребявайки многократно в нейно присъствие изразите, че „е била курва, че е била любовница на семеен приятел, че мъжът й бил син на курва и пр.“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подс. М. в присъствието на Е.К. отправил към нея обидни изрази, които били възприети от нея като унизителни и засягащи честта и достойнството й обстоятелство, което се потвърждава от състоянието на тъжителката към момента на извършване на деянието и непосредствено след него – тя е била разстроена и нервна.

От субективна страна, подсъдимият е действала при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на такъв вредоносен резултат – съзнавал е, че с тези реплики са обидни и с тях ще засегне честта и достойнството на тъжителката, но воден от желанието да я унижи, се съгласил с този резултат.

По отношение на деянието по чл. 144 ал. 1 НК съдът приема обвинението срещу подс. Б.М. за НЕДОКАЗАНО. В хода на съдебното следствие се събраха безспорни доказателства, че действително на 21.08.2022 г. между Б.М. и Е.К. е избухнал скандал, имало е размяна на реплики, но както вече беше посочено, тъй като подсъдимият е говорел по-тихо, свидетелите не са успели да чуят какво точно е казал. И докато за отправените обиди може да се съди по репликите на тъжителката и нейната реакция, то липсват каквито и да било доказателства за отправяни закани на тази дата от страна на подсъдимия спрямо тъжителката. Единствените данни за такова деяние се съдържат в жалбата на К. до РПУ - Исперих от 23.08.2022 г. и в обясненията, които тъжителката е дала в хода на образуваната преписка, но те не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

За да е съставомерно деянието по чл. 144 ал. 1 от НК следва да се налице елементите на съставите както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна деянието следва да е извършени умишлено, т.е. деецът следва да е съзнавал, че отправяните от него закани с престъпления спрямо пострадалата могат да предизвикат у нея основателен страх за осъществяването им. В настоящия случай не се събраха категорични и несъмнени доказателства, че подс. Б.М. въобще е отправила към тъжителката Е.К. закани с престъпление.

При това положение съдът приема, че в настоящото производство не се 3 доказаха категорично и непротиворечиво обективните елементи от състава на престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК. Тъжителката не успя да докаже, че на процесните дати подсъдимият е отправил спрямо нея закани с престъпление.

Твърденията й в тази насока не се подкрепиха от събраните по делото доказателства и при това положение може само да се предполага доколко изложеното от нея в тъжбата в тази насока отговаря на обективната истина.

Разпоредбата на закона /чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК/ е императивна, тя забранява съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения, като подсъдимият следва да бъде признат за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. За да бъде постановена осъдителна присъда, следва събраните по делото доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод, че деянието е извършено виновно от подсъдимия. По настоящото дело обаче по правилата на формалната логика не може да се достигне до единствения извод, че подс.

Б.М. е извършил процесното деяние.

Поради изложеното съдът прие, че подс. Б.М. не ангажира наказателна отговорност по посочения от обвинението законов текст и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за извършено престъпление по чл.144 ал.1 НК.

По отношение на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, за което Б.М. е обвинен, с оглед на събраните по делото доказателства, съдът признава подсъдимия за виновен в извършване на това деяние. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 146, ал. 1НК се предвижда наказание “глоба” от хиляда до три хиляди лева, подс. Б.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма на НК. От деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Ето защо, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК, даващи основание подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на административно наказание. Съдът му наложи такова - “Глоба” в размер над минималния, определен от закона, а именно 1500.00 /хиляда и петстотин / лева.