Решение № 641 от 30.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110203936 по описа за 2024 година за да се проинесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от "Н. Травел" ЕООД гр. Варна, ЕИК 116047390, против Наказателно постановление №23-0003129 от 02.08.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр.

Варна, с което за нарушение по чл.52б от Наредба №11 от 31.10.2002 г., на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен. Навежда доводи за приложение чл.28 ЗАНН, тъй като деянието не било с висока степен на обществена опасност. Твърди, че АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, че в НП е посочен ЕИК на въззивното дружество и че в нарушение на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН в НП не са отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Въззиваемата страна моли оспорения ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира възнаграждение присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършване на комплексна проверка по представени документи за превозвача „Н. Травел" ЕООД от служители на АА Варна, било установено, че превозвачът не е съхранил книжка №3003083, издадена на 05.07.2023 г. по реда на чл.52, ал.2 и чл.52а, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. Това обстоятелство било отразено в протокол от 11.06.2024 г., отнасящ се и за други документи от същия вид, в който представител на 1 превозвача описал, че книжките не са намерени поради съхраняването им в офисите в Турция и в автобусите, както и в офиса им в „старата автогара", но поради преместване в момента не могат да ги представят. Същото превозвачът заявил и в своя декларация от 12.06.2024 г., депозирана до началник на ОО „Автомобилна администрация" гр. Варна.

Декларацията била подписана от М. Н. – управител на въззивното дружество. Книжа с №3003083 не била представена до края на проверката. За описаното нарушение свид. Богдан И. съставил спрямо въззивника АУАН №339757 от 18.06.2024 г., надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал оспореното НП №23-0003129 от 02.08.2024 г., с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на въззивника предвиденото в чл.105, ал.1 ЗАвПр наказание "имуществена санкция" в размер 200.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. Б. И., които напълно кореспондират и с приобщените документи – НП №23-0003129 от 02.08.2024 г., АУАН №339757 от 18.06.2024 г., 3 бр. пълномощни от М. Н., известие рег.№14-00-10-566 от 29.05.2024 г., протокол от 11.06.2024 г., декларация от „Н. Травел“ ЕООД от 11.06.2024 г., заповед №138 от 28.02.2024 г., заповед №РД-01-07 от 29.02.2024 г., заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Правилно е приложен материалният закон. В конкретния случай няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на §1, т.5 ЗАвП, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от въззивника, а и се доказва 2 от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници. Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП "случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Според §1, т.14 от същия закон: "международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Наказващият орган правилно е приложил Наредба №11 от 31.10.2002 г. за извършеното нарушение, с която в Раздел III „случаен превоз", законодателят предвижда изискване превозвачът да съхранява две години книжките по чл.52, ал.2 и чл.52а, ал.2 от същия нормативен акт. Безспорно е установено, че това изискване не е спазено, включително въззивникът не го отрича. Като не и изпълнил задължението си да ги съхранява за срок от две години, превозвачът е нарушил чл.52б от Наредба №11 от 31.10.2002 г. Правилно са отнесени установените факти към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията.

Правилно наказващият орган не е приложил хипотезата на чл.28 ЗАНН, тъй като конкретният случай не показва занижена степен на обществена опасност. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обичайните случаи от този вид. Обстоятелството, че дружеството има офиси и в Турция, или че съхранява книжките и в автобусите, не е извънредно за този превозвач и по никакъв начин не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

Нормата на чл.105, ал.1 ЗАвП предвижда, за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, да се налага наказание глоба или имуществена санкция 200.00 лв. При определяне на размера на наложената санкция наказващият орган правилно е приложил съответната фиксирана стойност.

При така изтъкнатите съображения, оспореното НП следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0003129 от 02.08.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което за нарушение по чл.52б от Наредба №11 от 31.10.2002 г., на "Н. Травел" ЕООД гр. Варна, ЕИК 116047390, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

3

ОСЪЖДА "Н. Травел" ЕООД гр. Варна, ЕИК 116047390, ДА ЗАПЛАТИ на ИА Агенция "Автомобилна администрация", сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4