Разпореждане № 92655 от 04.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92655 гр. София, 04.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №

20221110137503 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 04.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТС“ ЕАД срещу Е. Л. У..

Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени писмени доказателства – платежно нареждане.

С разпореждане от 19.09.2022 г., съдът счел, че възражението е такова по чл. 414а ГПК, като е изпратил препис от възражението с приложените доказателства на заявителя за становище в тридневен срок от съобщението. На заявителя е указано, че ако не вземе становище в срок заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като се поддържа, че всички суми по заповедта са изплатени, освен сумата от 12,97 лева – незаплатено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата са 1 обективирани следните вземания: сумата от 692,40 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор № 38689/04.06.2018 г. за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София,....................., аб.№ 392997 за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 196,96 лева мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 01.07.2022 г., както и сумата от 16,80 лева, представляващи незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г., както и сумата от 3,86 лева - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 01.07.2022 г., както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева дължима държавна такса и сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Или общо заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 985,02 лева.

От приложеното от длъжника платежно нареждане се установява, че е заплатена на заявителя сумата от 985,05 лева. Тоест, противно на становището на заявителя и предвид служебно известното обстоятелство на съда, че въпреки съдебни произнасяния „ТС“ ЕАД си начислява деловодни разноски по свое усмотрение, то следва да се приеме, че всички вземания обективирани в заповедта за изпълнение са погасени чрез извършеното плащане.

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.

416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд

2

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 192023/15.09.2022 г., подадено от Е.

Л. У., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3