Решение № 306 от 09.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430104437 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Гр.д.№ 4437/2022г. по описа на Районен съд-Плевен е образувано въз основа на искова молба от М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, чрез адвокат П. П. от САК, против „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, ул. „***“ ***, бл. „***“, ***, представлявано от С.А..

На 14.10.2022 г. по делото е постъпил отговор на искова молба и насрещна искова молба от „***“ АД. На 24.10.2022г. е постъпил отговор на насрещната искова молба.

В исковата молба се твърди, че на 10.06.2022 г. М. П. сключила Договор за потребителски кредит № *** с „***“ АД, по силата на който е усвоена главница от 3500 лева. Твърди се, че основните параметри на договора за кредит, представляващи реквизити по чл. 11 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), а именно размер на кредита, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, не се съдържат в договора за кредит, като в същия се препраща към Приложение № 1, каквото не се предоставя на потребителя към момента на сключване на договора за кредит. Излагат се доводи, че потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на 1 предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Твърди се, че при неосигуряване на последните, се предвижда неустойка в размер на 5573,44 лева, разсрочена на 24 вноски по 232,15 лева.

Сочи се, че договорът за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон Законът за потребителския кредит. Развиват се доводи за нищожност на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие на законоустановените императивни правила. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12, че са нарушени правилата за форма на договора за кредит, че липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. Твърди се, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. В тази връзка се твърди, че целият договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.

Развиват се съображения, че клаузите на чл. 5.1, вр. чл. 5.2 и чл. 5.6 по своето същество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Твърди се, че е житейски необосновано да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Твърди се, че кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 4.4 от договора за кредит вземането за неустойка не се включва в предвижданията, формиращи размера на ГПР и на практика представлява скрито възнаграждение за 2 кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя).

Твърди се, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по себе си по смисъла на закона. Сочи се, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Твърди се, че предвидената в чл. 5.6 неустойка е сигурен разход за потребителя и е известен на кредитора към датата на сключване на договор и като такъв е следвало да бъде включен при изчислението на ГПР. Развиват се доводи, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за бързо разглеждане в размера на ГПР. Твърди се, че ако е била включена, действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 150%. Сочи се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. Твърди се, че така кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Твърди се, че гореописаните такси са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени, следва размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР, а неправилното изчисляване и посочване е самостоятелност основание за недействителност на договора.

Твърди се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация. Развиват се доводи за „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се, че е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е позволено на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на 3 нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата се позовава на чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните изисквания към договора, уговорени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, след които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Твърди се, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че клаузата на чл. 5.6 от процесния договор нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, съдържа директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Твърди се, че същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и 4 чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Отправено е искане за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г. като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. При условията на евентуалност е отправено искане за пригласяване на нищожността на клаузата на чл.

5.6, като неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на ищеца. Отправено е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Твърди се, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „***” АД.

Сочи се, че договорът е сключен по инициатива на Кредитополучателя М. А. П., която е попълнила доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно нейната самоличност; посочила е, че желае да получи заема чрез превод по личната й банкова сметка. Сочи се, че в края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищцата е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „***” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Сочи се, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на М.

А. П., същата е получила ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. Развиват се доводи, че с краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, 5 което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. Твърди се, че след получаване на линка М. А. П. е потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „***” АД - smilecredit.bg, където тя е въвела ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

Твърди се, че след успешното потвърждаване на заявката, „***” АД е разгледал предоставената от М. А. П. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър, е одобрил същата за искания от нея кредит. Посочва се, че на електронната поща на М.

А. П. са изпратени Договор за кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия на „***“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. Твърди се, че М. А. П. е активирала линка „Приеми договора”.

Сочи се, че използваният шрифт отговаря напълно на предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12.

Развиват се съображения, че съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Твърди се, че са спазени условията на ЗПФУР, че писмената форма е спазена, тъй като за нея са съставени електронни документи. Сочи се, че договорът за кредит е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние.