Решение № 1149 от 03.08.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1413/2020
- Вид
- Решение № 1149
- Подписан
- 03.08.2020
- В сила
- 03.08.2020
- Състав
- ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50а, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.50а, ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.262, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.16 · Конституция на Република България
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ V-179 3.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На двадесети юли през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Галя Белева
2.мл.с.Александър Муртев
Секретар: Тодорка Стоянова
Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1413 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт Табакова против Решение №29 от 2.03.2020г. по гр.д.№760/2019 г. по описа на Районен съд- Средец, с което Дирекцията е осъдена да заплати на С.П.П. сумата от общо 1379,19 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2017г. до
6.12.2019г., представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 6.12.2019г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 138,41 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019г., както и сумата 340 лв.
– разноски на ищеца, а по сметка на РС-
Средец сумата от 105,17 лв.- за държавна такса и 150 лв.-възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно била уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, вместо да бъде приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Излагат се подробни съображения, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143, тъй като за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, би бил 1.
Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Развити са подробни съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.П.П., представляван от адв.Митко Димитров. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемия счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са необосновани. Развити са пространни съображения, включително относно формираната до този момент съдебна практика, като намира за правилна тази, която е в подкрепа на тезата на въззиваемата страна. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
С допълнителна молба, депозирана преди съдебното заседание, въззиваемият поддържа отговора, представя допълнителни писмени бележки, претендира разноски за въззивната инстанция.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, а правното основание на исковете за обезщетение за забавено плащане- чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността полицай в ГОДГ към Гранично полицейско управление- гр.Средец при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Елхово, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР. Работил на 12-часови смени по определен график, при режим дневна, нощна и два дни почивка, през времетраенето на които полагал труд и през нощта- 7 или 8 нощни смени. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1379,19 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 192,34 часа извънреден труд за периода от 20.05.2017 г. до 6.12.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 138,41 лв., начислена от падежа на всяко плащане до 6.12.2019г.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.
Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Не били налице и две от предпоставките на чл.9 от Наредбата- дневното и нощното работно време били с еднаква продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми.
Преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, но не и за акумулиране на извънреден труд. След преизчислението с коефициента на ищеца би следвало да се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, понеже смените му не надвишавали законоустановените 12 часа.
Районният съд е приел, че в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Позовал се е и на принципа на законност- чл.5 от ГПК, принципа на закрила на труда - чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ. Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с исковете за обезщетение за забавено плащане до и след завеждането на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-правилно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
Разпечатката съдържа 43 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58c61716-42ca-4bb7-a832-37c4ac2df592