Решение № 49 от 28.05.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Елхово, 28.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Мара Ив. Демирева като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20202310100175 по описа за 2020 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година, изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до 31.12.2019г., както и сумата 100.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по 1.00 лв. на смяна по време на полаганите от ищеца 100 нощни дежурства през периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Ищецът М. ИЛ. ИЛ. от гр.Бургас, чрез редовно упълномощените адв. В.Ц. и адв.

В.Б. от АК – Бургас, в исковата си молба против Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР твърди, че за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019 г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „мл.инспектор/ст.полицай“ в 04 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-гр.Малко Търново при РДГП-Елхово при ГД „ГП”-МВР.

Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа, като е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно. Твърди се, че за същият период от 1 време той е положил извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1000.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми – от 30-то число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаването на исковата молба в съда. Заявява, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 100.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените, но полагащи му се ободрителни напитки на стойност по 1.00 лев. на смяна по време на полаганите от него 100 нощни дежурства за периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 100.00 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато са станали изискуеми по тримесечия до предявяване на иска, както и сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение за непредоставените му от ответника ободрителни напитки по 1.00 лев. на смяна по време на положените от него 100 нощни дежурства за периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. По отношение на третото искане за присъждане на обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.02.2015г. до 01.09.2019г., се твърди, че исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през процесния период заповеди на Министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв.В.Б. се явява в първото с.з. и е представила допълнително след възобновяване на производството след спирането му през 2020г. до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване, писмено становище, като заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е увеличен от 1000.00 лева на сумата 1663.20 лева. Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск за мораторни лихви като е увеличен от 100.00 лева на сумата 247.03 лева. Размера на предявеният иск за обезщетение в размер на 100.00 лева, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г. не е изменен. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но неговия процесуален представител – ст.юриск. Янка Т. е подал писмени бележки, с които заявява, че поддържа посочените в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай, че съдът уважи исковете, да не присъжда разноски за ищеца, които да надвишават минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът М. ИЛ. ИЛ. през процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „мл.инспектор/ст.полицай“ в 04 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-гр.Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1615 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1615 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1845.95 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд 3 в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 230.95 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. юли 2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1663.20 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до подаването на исковата молба в съда – 01.04.2020г., възлиза на общата сума от 247.03 лева, съгласно заключението на експерта.

Вещото лице е установило, че за периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г. ищецът е положил 1615 часа нощен труд, който разделен на осем часа се равнява на 201.88 нощни смени, като на същия за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 121.13 лева, изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.

5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период - за заплащане на сумата от 1663.20 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 247.03 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба, както и иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/07.07.2020г./ - за заплащане на обезщетение в размер на 100.00 лева, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 201.88 нощни смени по 0.60 лв. за всяко за периода от 01.02.2015г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2020г. до окончателното изплащане.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди 4 в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:

І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период: