Решение № 2892 от 30.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8273/2023
- Вид
- Решение № 2892
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 43 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2892 гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110108273 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. М. М., ЕГН **********, действаща чрез адв. С. Д., срещу „К. - Б. И.“ ООД, ЕИК ***, действащо чрез адв. Д. Е., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 300.00 евро /три хиляди и триста/, респективно тяхната левова равностойност по фиксирания курс на БНБ, представляваща заплатена на отпаднало основание – развален договор за депозит от 16.09.2020 г. – първа вноска за ап. *** на приземен етаж с площ от 60 кв. м., в имот с идентификатор №*** и административен адрес: ***, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцата М. М. на 14.09.2020 г. посетила офиса на ответника „К. - Б. И.“ ООД, като изявила желание да се запознае с предлаганите от дружеството апартаменти. От предложените няколко апартамента ищцата избрала апартамент № 1А на приземен етаж с площ от 60 кв.м., в имот с идентификатор №***, с административен адрес: ***., за сумата от 33 000.00 евро.
На 16.09.2020 г. ищцата сключила договор за депозит с ответника и заплатила сумата в размер на 3 300.00 евро, която сума представлявала първа вноска от крайната окончателна цена за апартамента. Сумата била заплатена в брой, в присъствието на М. П. – брокер в ответното дружество и И. А. Г. – лицето, подписало договора от страна на дружеството. За заплатената сума ищцата не получила счетоводен документ или разписка.
След проведена среща на 13.12.2022 г. между ищцата М. М. и М. П., последната информирала М., че се налага промяна в проекта и договора, като на ищцата са предложени други апартаменти с приблизително идентична квадратура в същата сграда, но на по-висока цена от първоначално уговорената.
На 15.12.2022 г. ищцата уведомила П. по телефона, че не е съгласна с новата оферта, поради увеличаването на цената, като поискала да бъде върнат платеният депозит в размер на 3 300.00 евро. М. М. била уведомена, че И. А. Г. – лицето подписало договора от 16.09.2020 г., не е отчело в дружеството платената сума от 3 300.00 евро.
Поради това с покана, връчена на 06.03.2023 г. чрез ЧСИ Л. С., ответното 1 дружеството било уведомено от ищцата, че Договорът за депозит от 16.09.2020 г. се разваля, като била отправена покана за връщане на платения от ищцата депозит в тридневен срок от съобщението. След получаване на поканата, ответното дружество отказало да върне на ищцата платения от нея депозит, тъй като договорът не бил подписан от лице, представляващо дружеството.
Твърди се, че последващото поведение на ответното дружеството, а именно допълнителните предложения за два апартамента и намаляване на цените им, отчитайки вече заплатената сума по процесния договор, води до извод, че „К. - Б. И.“ ООД е ангажирано по Договора за депозит от 16.09.2020 г.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, действащ чрез адв. Д. Е., в който се излага становище за неоснователност на предявения иск.
Ответното дружество твърди, че договорът за депозит от 16.09.2020 г., не е подписан от лице, представляващо дружеството „К. - Б. И.“ ООД, като срещу И. А. Г. – лицето, подписало договора от страна на ответното дружество, била подадена жалба в прокуратурата. Ответникът твърди още, че И. А. Г. никога не е разполагал с представителна власт по отношение на „К. - Б. И.“ ООД и че именно той е получил процесната сума в размер на 3 300 евро.
По същество се моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез адв. Д. Й. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.
Е., чрез която поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на облигационния осъдителен иск: 1./ наличието на валидно сключен договор за депозит с ответника на 16.09.2020 г.; 2./ получаването на процесната сума от последния; 3./ преустановяването на учредената облигационна връзка с обратна сила – законосъобразно упражнено субективно потестативно право на разваляне на договора за депозит от 16.09.2020 г.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи своите дилаторни и перемпторни възражения, в това число основанието за получаване, респективно задържане на претендираната сума. В тежест на ответника е и да установи по несъмнен начин, че веднага след узнаването се е противопоставил на действията, извършени от негово име и за негова сметка от мнимия представител И. А. Г., изразяващи се в подписване на договор за депозит от 16.09.2020 г. с ищцата по арг. от чл.
301 от ТЗ.
В конкретния случай учредената между страните облигационноправна връзка като правнорелевантен юридически факт се установява по несъмнен начин от представения по делото договор за депозит от 16.09.2020 г., който е подписан от търговеца „К. - Б. И.“ ООД чрез И. А. Г.. Видно е от съдържанието на сделката, че ответното дружество се задължило да спре от продажба избрания от ищцата недвижим имот, който предлага на пазара, т.е. да не го предлага на трети лица, в срок от деня на подписване на договора до датата на сключване на предварителния договор. Срокът за сключване на предварителен договор е една седмица от уведомяването на купувача от продавача за издаване и влизане в сила на разрешение за строеж на сградата. Срещу това задължение на ответника, ищцата се задължила да престира сумата в размер на 3 300.00 евро, представляваща задатък и имаща за цел да обезпечи изпълнението на задължението за сключване на предварителен договор за покупко-продажба 2 на избрания от ищцата апартамент.
Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл. 301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената сделка без представителна власт falsus procurator – мним представител или при условие на excessus mandati – превишаване пределите на представителната власт, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й е формирана по реда на чл. 290 от ГПК многобройна безпротиворечива практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя. Така с решение № 202/06.02.2012 г. по т.д. № 87/2011г. на II ТО на ВКС и решение № 103/25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. на I ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респективно потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване и т. н. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката.
В настоящия казус досежно твърдението, че ответникът е узнал за процесната сделка и не се е противопоставил на правните й последици веднага след узнаването, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. В показанията си свид. И.
М. П. сочи, че познава ищцата от около 15 години. Ищцата била споделила на свид. П. за желанието си да закупи недвижим имот и тъй като свид. П. била закупила такъв от ответното дружество през 2013 г. й предложила да ползва услугите на техните брокери.
Свид. П. при закупуването на нейното жилище комуникирала с управителя на дружеството К. М.. Свид. П. отново се свъзрала с К. М. и му казала, че ищцата има желание да закупи недвижим имот от дружеството, чийто законен представител е – видноо т публичния Търговски регистър. Тогава К. М. дал телефонния номер на лицето М., която работила като брокер при ответното дужество. Свид. П. се свързала по телефона с М. и уговорили среща.
На срещата в офиса на търговеца в *** присъствали ищицата, свид. П., М. и И. А. Г., който бил представен от М. за управител на фирмата. Ищцата обаче основно разговаряла с лицето, към което К. М. я насочил, а именно М. касателно въпросите свъзрани с развитието на проекта по строителство на сградата. В един момент М. се свързала с ищцата и й съобщила, че има промени, свързани със строежа и че може да си избере друг обект, тъй като този, за който е платила депозит, отпада. М. споделила и това, че имат проблем с И. Г., който не бил отчел парите, които е получил от ищцата пред търговското дружество. Ищцата решила да се откаже от сделката, тъй като новите обекти, които й предлагали били двойно/тройно поскъпи.
В показанията си свид. А. Я. М. сочи, че е съпруг на ищцата М. М.. По време на пандемията преди около 3 години заедно с жена му отишли в офиса на ответника, за да сключат договора за депозит. Офисът бил със стъклени витрини с надпис „К. Б.“. Преди това ищцата е посетила офиса на ответника заедно със свид. П. При сключването на договора М. е представила И. Г. за управител на дружеството. При подписването на договора ищцата в брой е заплатила 2 000.00 евро и още 1 300.00 евро на следващия ден. Строителството се проточило, като ответникът започнал да се оправдава с това, че цените се били покачили и 3 заради това били предложили на ищцата друг обект по-скъп от договорения, като това е станало отново чрез М.. Ищцата основно е комуникирала с лицето М.. При подписването на договора с ответника чрез И. Г. ищцата се доверила изцяло на М..
Ответникът, за да проведе насрещно доказване по твърденията на ищцата, също е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. В показанията си свид. М.
С. П. сочи, че има служебни правоотношения с ответното дружество. Работи като брокер за ответника, считано от 2019 г. В правомощията й влиза да рекламира имотите на ответника и да презентира имотите, когато клиент се свърже с ответника. Сочи, че познава ищцата М. М..
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58c46851-afa1-4583-a044-c10d1b4f238e