Решение № 110 от 23.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330204406 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 23-0333000145/17.02.2023г. на Началник РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на Г. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно само по пункт 1, а именно за наложената глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Г. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. Д.. Същия поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено в пункт 1 като излага съображения в тази насока. Претендира разноски.

С оглед на гореизложеното съдът дължи произнасяне единствено и само в частта, в която се обжалва настоящото наказателно постановление, а 1 именно по пункт 1 от НП, тъй като видно от жалбата, а и от съдебно заседание, това е искането на жалбоподателя. В останалата част, а именно по пункт 2 от НП, наказателното постановление не се обжалва, тоест е влязло в законна сила.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 28.01.2023г., в с. Брестовица, обл. Пловдив, Г. И. В. управлявал лек автомобил, марка и модел „Сеат Леон“, с peг. № ***, собственост на М.А.Б..

На същата дата свидетелят В. Д. Т. – мл. автоконтрольор към РУ Стамболийски, бил на работа, като бил включен заедно със свои колеги в СПО като извършвали обход в с. Брестовица, обл. Пловдив. Така около 17:22 часа на ул. „Царевец“ те забелязали срещу тях да се движи горепосоченият автомобил и решили да извършат проверка на водача му. В хода на последната полицейските служители установили, че водачът Г. И. В. се представил поименно, тъй като не носел в себе си документи за самоличността си, а имал само свидетелство за регистрация на автомобила, част II. Самоличността на св. В. била потвърдена чрез извършена справка в ОДЧ, като било установено и, че автомобилът бил собственост на майка му.

На въпрос към В. дали е употребил алкохол, той отговорил положително, като заявил, че е пил бира. Св. В. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBA 0060, при което техническото средство отчело наличие на алкохол 1,89 промила на хиляда в издишания въздух от В.. При проверката водачът не представил и СУМПС както и контролен талон към него.

За установеното от проверката, св. Т. съставил на В. акт за установяване на административно нарушение АУАН с бл. № 813432 от 28.01.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал лично и без възражения, както и му бил издаден и талон за медицинско изследване. След това В. бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив, където дал кръвна проба за химичен анализ.

Със заповед за полицейско задържане бил задържан по реда на ЗМВР, а впоследствие срещу него било образувано и Бързо производство № 34/2023г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив.

От заключението на извършената в хода на разследването химическа 2 експертиза № 252/31.01.2023 г. се установило, че към 28.01.2023 г., в кръвта на Г. В. било доказано наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,93g/L.

Поради тази причина бързото производство било прекратено, а срещу В. било издадено обжалваното НП.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.02.2023г. по пр.пр. № 1231/2023г. по описа на РП Пловдив, наказателното производство било прекратено, а копие от постановлението било изпратено на Началника на 01 РУ при ОДМВР Пловдив по компетентност с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, протокол от химическа експетриза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, протокол за употреба на наркотични вещества, лист за преглед на пациент, оправомощителна заповед, както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля В. Т., които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени доказателства.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на Г. В. е било осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 1,89 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Наличието на алкохол е констатирано и с извършената ХЕ, видно от която в кръвта на жалбоподателя е било установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,93 промила. От една страна тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а от друга - не са ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата В. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП.

3

Въпреки изложеното обаче, и въпреки че настоящият състав приема за безспорно установено, че Г. В. е извършил нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения пряко нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Видно от доказателствата по делото в съставените АУАН и НП е отразено количеството алкохол, установено с техническото средство, като според показанията на актосъставителя отразената концентрация алкохол е тази, резултат от успешната проба. От приложените по делото писмени доказателства заверени копия на

Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.02.2023г. по пр.пр. № 1231/2023г. по описа на РП Пловдив, Протокол № 252 от 31.01.2023г. за изготвена ХЕ, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, на Амбулаторен лист за преглед на пациент Г. В. в СО от дата 28.01.2023г., се установява че обжалваното Наказателно постановление е било издадено на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН след като наказателното производство е било прекратено от прокурора. На следващо място се установява че в хода на воденото спрямо жалбоподателя бързо производство е била назначена и изготвена Химическа експертиза Протокол № 252 от 31.01.2023г. видно от която на 28.01.2023г., в кръвта на В. е установено наличие на алкохол в концентрация 0,93 промила.

Тези факти не са намерили място при описанието на фактическата обстановка в издаденото наказателно постановление. Едва след като наказващия орган е посочил санкционната норма и наложените на В. административни наказания, е уточнил че с постановление на РП Пловдив № 1231/20.02.2023г. БП № 34/23г. е било прекратено, както и че лицето е дало кръвна проба и на базата на протокол от Химическа експертиза № 252/01.01.2023г. се установява наличие на алкохолна концентрация от 0,93 промила на хиляда. Дори и да се приеме че посоченото след санкционната норма е част от фактическата обстановка изложена в общия административен акт, то наличието на противоречие между отразеното в наказателното постановление и събраните в хода на съдебното производство доказателства напълно опорочава проведеното административнонаказателно производство до степен водеща до неговата отмяна, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво административно нарушение е обвинен точно и срещу какви факти следва да се защитава. В наказателното постановление е посочено че Постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 1231/2023г. е от 20.02.2023г., а от събраните по делото доказателства се установи че постановлението е от от 07.02.2023г. Посоченото създава неяснота въз основа на какъв акт е приложена нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и какво е неговото съдържание. Още по съществен порок е посоченото в НП че лицето е дало кръвна проба и на базата на протокол от Химическа експертиза № 252/01.01.2023г. се установява наличие на алкохолна 4 концентрация от 0,93 промила на хиляда. Датата на химическата експертиза на която се позовава административнонаказващия орган е 28 дни преди датата на извършеното нарушение и е невъзможно 28 дни преди това да се установи какво ще е количеството на алкохол в кръвта на един човек след този период. От приложеното по делото заверено копие на Химическа експертиза Протокол № 252 от 31.01.2023г. се установява че експертизата чрез която е установено че на 28.01.2023г., в кръвта на В. е установено наличие на алкохол в концентрация 0,93 промила е от дата 31.01.2023г. и именно на нея следва да се уповава наказващия орган. Това противоречие между съставомерните факти описани в НП и писмените доказателства по делото е съществено процесуално нарушение водещо до отмяната му.

Така за жалбоподателят остава неясно дали изобщо за неговото деяние е била извършена въпросната експертиза или за някакво друго нарушение, не е посочено и в колко часа е била взета кръвната проба и дали е бил спазен срокът, посочен в талона, в съответствие с изискванията на чл. 13 от Наредбата, тъй като такъв час изобщо не е посочен, с оглед на което не може да се прецени дали кръвната проба е взета в унисон на цитирания текст. А за жалбоподателя първата и много често единствената възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата по вмененото му нарушение е чрез съдържанието на акта и наказателното постановление. В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение.

То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят завишени изисквания свързани с пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на НП и на наказанието са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото, както се налага в настоящия случай. В този смисъл и съобразно изискването 5 на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на доказателствата, от които се извличат елементите от състава на нарушението, макар и към административнонаказателната преписка да е приложен протокола за химическа експертиза, с който се доказва извършването на нарушението в конкретните параметри, в НП той не е посочен правилно. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието на всички елементи от състава на описаното нарушението и доколкото в тази насока не са посочени при описание на нарушението е налице порок в съдържанието му. Коментирания недостатък на НП съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга неговите основни и задължителни реквизити, поради което и пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Същото е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.